
- Изработка на лого: 2 000 лв
или
- Идея за изработването: 350 лв
- Изработка на лого: 100 лв
- Права за ползване според договора: 1 550 лв
Все е 2 000 лв. Има клиенти, които се плашат от второто.
Не, тази статия не говори за това дали да искате 2 000 или 100 лв за лого. Цената всеки си я определя както си иска според умения, опит, материали, техника, самочувствие и т.н. В тази статия говорим за правата за ползване като част от дадена цена или дали авторът осъзнава това. Размисли за това колко струва продуктът или услугата съм споделил в статия от преди доста години.
Не искам да се впускам твърде много в юридическите дебри на авторското право и в по-голямата част от статията ще говоря с обяснения на това как работят нещата, избягвайки формална терминология.
Започваме отдалеч
Да разгледаме следните примери от най-различно естество:
Пример 1: Художник на живопис
Ако сте художник и рисувате живопис вие правите един продукт за
няколко часа или няколко дни и го продавате. Ако ви поръчат 10 картини
от един и същи тип вие трябва да нарисувате 10 еднакви картини и да поискате
цена за 10 картини, нали така? Ако някой купи картината после може ли да я препродаде за стократно по-висока цена без ваше съгласие? Не е ли това ограбване на вашия труд? Не сте ли продали картината с цел клиентът да си я окачи някъде, а не да бъде препродавана? Това, че картината е еднаква с предишните бройки означава ли, че трябва да ви бъде платено само за една картина или пък другите да са за символична цена, защото не са нещо различно?
Пример 2: Софтуерно приложение
Купувате софтуер за 200 лв. Той е вече ваш, нали? Може ли да го инсталирате на компютъра на съседа? Уж сте платили вече за софтуера, нали? Вече е ваш, нали? Това е просто един файл, който може да копирате на компютъра на съседа, нали? Защо пък да не го инсталираме на компютрите на всички на нашата улица? Софтуерът е вече наш, нали? Защо пък да не го качим някъде и да разпространим връзка към файла, за да си го инсталират всички, които искат? Все пак софтуерът е вече наш, нали? Платили сме си вече, нали? Ами защо да не решим да вземем и по някой лев за всяко сваляне на софтуера на гърба на автора?
Знаете добре отговорите на тези риторични въпроси. Поставете се на мястото на автора на софтуера. Вие го продавате за 200 лв и след това виждате, че масово хората го използват, а вие имате платена само сумата 200 лв. Справедливо ли е спрямо вас? Дори виждате, че някой прави пари от продажбата на софтуера, след като единственото място за продажба е било на вашия сайт. Редно ли е това? Има ли значение дали софтуерът е собственост на някой софтуерен гигант или на едноличен програмист или можем да крадем от богатите, но не и от бедните? От когото и да се краде е все кражба.
Пример 3: Филм
Създавате игрален филм — много интересен, с прекрасен сценарий, чудесно заснемане, брилянтна актьорска игра. Филмът се очаква да бъде гледан от много хора. Да кажем действието се развива преди 50 години. Продавате копие на филма на филмова лента на селско кино за 200 лв. Прожектира се там, има голям успех. Читалището изкарва добри приходи от билети. Домакинът на читалището е находчив и решава да наеме кино салончето на съседното село за 50 лв и да прожектира филма и там. Печели добри пари от прожекцията. Прави същото с всички околни села и накрая достига до най-близкия общински град. Там наемът му струва малко повече, обаче пък е припечелил вече добре от прожекциите преди това и може да си го позволи. После прожектира в най-близкия областен град и така филмът обикаля цялата страна, а създателите на филма получавате 200 лв. Справедливо ли е това? Редно ли е?
Каква е разликата ако в наши дни продавате файла с филма на селското читалище или на киносалона в голям град? Редно ли е после те да го разпространяват на други места без да са платили за това, защото "нали е просто един и същи файл"?
Пример 4: Изображения от "складов тип" (stock)
Снимате няколко интересни картинки, създавате векторни изображения или пък клипчета и ги качвате на платформа за продажба на такъв тип файлове. Продавате всеки от файла за 20 лв. Поради спецификата на цифровата технология тези файлове може да бъдат продавани многократно на най-различни хора, докато вие сте вложили труд само в създаването на един файл. Справедливо ли е това спрямо клиентите да продадете един файл 2000 пъти без да сте си мръднали пръста? Не може ли един клиент да си купи файла и после да го качи някъде безплатно и да бъде използван от всички, а вие сте си получили 20 лв. Не сте ли доволни?
Пример 5: Рецепта за хранителен продукт
Вие сте технолог, който създава рецепти на хранителни продукти, като последните трябва да имат дадени изисквания: трайност, текстура, твърдост, хрупкавост, съдържание на изкуствени консерванти, животински продукти, дали ше се правят ръчно или на машини, на какви машини и много други. Правите рецепта за даден клиент и той ви плаща 500 лв. Вие се превръщате в автор на рецептата. Клиентът продава знанията за рецептата на всички свои колеги за по 10 000 лв. Справедливо ли е спрямо вас? Или пък клиентът качва рецептата в интернет за безплатно ползване. Това справедливо ли е спрямо вас? Друг клиент иска подобна рецепта. Редно ли е да му я дадете безплатно само защото вече сте получили 500 лв? Не е ли това ново копие на продукта "рецепта"? Ако я дадете безплатно на друг клиент това справедливо ли е спрямо първия, който я е получил срещу заплащане?
А ако клиентът иска да направите рецепта само за него без да бъде давана тя на друг клиент? Ще поискате ли повече пари, защото това знание не може да бъде продавано от вас повече на други хора?
Пример 6: Лекция или преподаване на знания
Вие сте лектор или учител, който преподава едни и същи знания на различни аудитории срещу заплащане. Може да сте учител в училище, може да сте лектор на свободна практика, може да сте консултант. Общото е, че казвате неща, за които получавате заплащане и често тези знания са еднакви с информацията, дадена на предишната публика. Означава ли това, че след първото плащане вие вече не трябва да получавате хонорар за следващите лекции, защото "продуктът" (наборът от знания) е един и същ? Или трябва да ви се плащат само пътните разходи, храна и преспиване за следващите? Редно ли е за платени лекции да вземе някой да ви запише тайно и да пусне информацията безплатно в интернет?
Ами ако аудиторията поиска тези знания да не ги преподавате повече на други групи хора? Лекцията ще струва ли пак колкото по принцип струва лекция, която се преподава на различни аудитории?
Пример 7: Музикална мелодия
Вие сте музикант, който прави мелодия. Интерес от тази мелодия има клиент, който я използва в свое корпоративно видео. Плаща ви сумата 500 лв. Може ли тази мелодия да я продадете на друг клиент? А ако я дадете безплатно на друг клиент колко честно ще е спрямо първия? А колко честно ще е първият клиент да я вземе за 50 лв, но да не ви позволи да я продавате на други клиенти? Или пък колко честно ще е да я продавате по 50 лв на всеки клиент, който иска да купи мелодията? Колко честно ще е някой клиент да я качи на сайт за безплатно сваляне?
Общото в примерите
Забелязвате ли общото в примерите? Да, навсякъде имаме намесен субект на авторско право. Оставете това за момента. Общото в примерите е, че имаме продукт, създаден от автор, купен от клиент и след това използван от клиента правомерно или неправомерно. Най-важното общо нещо, на което искам да наблегна от примерите е това, че става въпрос за използване на копия на продукта. Всяко копие струва дадена сума без значение дали става въпрос за физически продукт, който трябва да се създаде наново или за файл, който трябва да се копира от едно място на друго или за информация, която трябва да се преразкаже още веднъж.
Физическите продукти трябва да бъдат създадени отново и отново за всяко използвано тяхно копие. Това е трудоемък процес и често значително по-скъп. Подобно нещо е и препредаването на знания.
Цифровата технология е принизила създаването на копие на продукта до такава степен, че за потребителя всяко копие е "един и същи файл". Но това "един и същи файл" е същото като да се правят копия на живопис. Все образите са едни и същи, но е отнело на художника значително време да направи всяко копие.
Усилията за създаване на копие не омаловажават факта, че продуктът е копие.
Без значение дали правите копие на файл или създавате наново физически продукт или преподавате едни знания още веднъж, това е все копие, което заслужава своето уважение и внимание.
По тази причина всеки продукт гласно или негласно съдържа в цената си условията за ползването му. Не е редно да препродавате авторски продукт на друг човек, за да спечелите повече на гърба на автора. Не е редно да ощетявате автора, използвайки предимството на лесното правене на копия на този продукт, било то като презаписвате аудио касетки, видео касети или копирате файлове с 2 щраквания. Това са копия и всяко копие се води отделен продукт от даден тип.
Каква цена трябва да искаме за авторските си продукти?
Предвид казаното по-горе вече може да се оформи по-ясно отговора на въпроса каква цена трябва да искаме за създаването на авторски продукти без значение дали това са физически или цифрови такива. При продажбата трябва да има ясно регламентирано правото на ползване. Това от колеги се нарича често "цена за авторско право", но това не е много точен термин. По-точно е да се каже условия и цена за "право на ползване". Едно е да се инсталира софтуерен продукт на един компютър, а друго е да се инсталира на компютрите на служителите на цяла корпорация. Това са различни видове ползване и те трябва да струват различно.
Ето защо като продавате вашия продукт трябва да включите условия и цена за ползване. Едно е да продадете снимка на малко шивашко ателие, което ще я публикува на сайта си и в профилите си в социалните мрежи. Друго е да продадете снимка, копия от която ще се появят на реклами в социалните мрежи, реклами в големи бизнес портали, печатни реклами, реклами на монитори в големи търговски центрове. Цената на едното и другото е съвсем различна по причините, описани по-горе. Това са копия на продукта и се заплащат копията на продукта, а не някаква измислена "такса авторско право", както е в ума на мнозина.
Какво е това "изключителни" или "ексклузивни" права?
Ако създавате продукт, който продавате само на един клиент и този продукт не може да бъде ползван от трети страни, това нещо е да го продавате "с изключителни права". Ако даден продукт като копие може да го продадете на много хора, тогава вие го продавате с неизключителни права. Например една мелодия може да бъде поръчана от един клиент и да е специфична за него и в договор клиентът да иска мелодията да бъде запазена само за неговия продукт или услуга (например мелодията от "Мисия невъзможна"). Не може тази мелодия да се продаде свободно на фирма, която рекламира детски играчки без да се създаде правен казус с клиента, който си я е поръчал само за себе си (с изключителни права).
На сайтовете, където си купувате музика, снимки, видеа във вид на складова наличност (т.нар. "stock" сайтове) продуктите са с неизключителни права, защото много хора могат да купят един и същи файл и да го използват за целите си. Там авторът печели от многократна продажба на един и същи файл на ниска цена.
При продуктите с изключителни права авторът има договорка с възложителя, че няма да продава продукта на трети лица нито пък клиентът ще прави това, което може да оправдае и по-високата цена на продукта. Така една мелодия може да струва 5 000 лв, защото е направена за специфична рекламна продукция, но може да струва и 8 лв на копие, защото може да се купува от много хора от платформа, където се предлагат подобни файлове.
Митове и легенди за авторските права и правото на ползване
"Аз съм платил за този продукт, той е мой и всички авторски права са мои"
По целия свят, където има някакво законодателство, което има отношение към авторството нещата работят по подобен начин: създателят на даден продукт (стол, велосипед, софтуерно приложение, картина, фотография, видео, лого, карикатура, нов тип USB букса и т.н.) придобива авторски права от момента на създаването на даден продукт. Това кой купува продукта или кой поръчва продукта не отменя този факт. Авторът е автор без значение кой е ползвателят и колко е платил за това.
Това се отнася включително и за продуценти на филми, музика и други. Това, че продуцентът плаща и организира нещата не означава, че авторът е продуцентът, нито означава, че може да прави каквото си иска зад гърба на автора. Продуцентът е само шапката на всичко, докато всяка брънка от производството на даден продукт може да подлежи на различно авторство (например сценарист, композитор, оператор). Следващото е цитат от ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права):
Носители на права
Чл. 62. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от
01.01.2003 г.) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално
произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При
анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
(2) Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата
литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение,
на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в
него, запазват авторското си право върху своите произведения.
(3) Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или
юридическото лице, което организира създаването на произведението и
осигурява финансирането му.
Това някой да си присвои авторските права, защото е платил е подобно някой да плати да му напишат курсовата работа и после да я представи за своя. С други думи: кражба, плагиатство, измама.
И за да съберем цялото юридическо словоизлияние на едно място, нека да цитирам и частите, които се отнасят за справедливото възнаграждение на авторите, когато техните продукти бъдат използвани по някакъв начин от трети страни.
Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000
г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ,
бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Режисьорът, сценаристът,
операторът и композиторът, а при анимационните филми - и
художник-постановчикът имат право на справедливо възнаграждение, отделно
от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62
- ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за
различните видове използване на произведението, предоставени от авторите
на продуцента по чл. 63, ал. 1,
както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с
ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.
...
(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Независимо от възнаграждението по ал. 2 авторите по ал. 1 имат право на процент от всеки приход на продуцента, реализиран от използването на произведението.
(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Независимо от договора между авторите и продуцента, когато произведението се показва на публични места, в които достъпът е свързан с плащането на входна такса или обща сума, авторите имат право на процент от приходите от всеки такъв показ. Всеки отказ от такова право на възнаграждение от страна на авторите е недействителен.
"Но нали има клиенти, които искат да купят всички авторски права?"
Няма такова нещо като "смяна на авторството". Авторът остава един и същ. Има само прехвърляне на право на ползване без значение как се нарича това юридически. Така клиент, който иска да ползва неограничено даден продукт купува правото на неограничено ползване на продукта, но авторът си остава същият. Това каква цена ще искате при неограничено използване на продукта или дори при право на продаване на трети страни, си е решение на автора. Важното е да е наясно с тези неща при определянето на цената. Ако продуктът ще бъде с много ограничено ползване е нормално да бъде по-евтин, стига това ползване да бъде по някакъв начин гарантирано (било то договорно или с някакви други способи).
"Защо искаш повече пари за начина ползване на продукта след като вече си го продал? Какво значение има дали масата ще си я сложа в хола или в луксозен ресторант?"
Отговорът на този въпрос е отново в липсата на разбиране за използване на копията на продуктите. В случая става въпрос за една маса, но ако трябва да има 100 такива маси редно ли е да ни бъде платено само за една бройка? Ами ако масата се прави на 3D принтер, на който пускаме един и същи файл, редно ли е да ни бъде платено пак само за една бройка, защото "копието се прави много лесно"? Или пък ако е изображение на маса, което може изключително лесно да се копира с 2 щраквания, редно ли е да ни бъде платено пак само за едно изображение, а да бъде позволено на всички други да го ползват безплатно?
Изводи
Физически или цифров продукт не трябва да се разглежда по-различно само заради лекотата, с която се правят копия. Всеки вид ползване си е ползване на отделна бройка на този продукт и трябва да бъде оценено подходящо. Пиратстването на софтуерни приложения и визуални продукти като филми, видеа, снимки достигна до големи върхове с навлизането на по-модерните технологии и понякога автори като мен си мислят, че май най-добре щеше да си е да бяхме заобиколили тази част от историята и да си бяхме продължили с физическите продукти. Нямаше да има усложенения с нови договори, нови пера в цената или пък неразбиране от страна на клиенти. И тъй като не сме направили завой в историята, а сме в окото на бурята е добре да действаме според случая и да сме адекватни спрямо оценяването на продуктите, които произвеждаме.
Дали ще искате 2 000 лв за лого на голяма компания или 100 лв на същите си е ваша работа, стига да сте имали предвид в тази цена правото и условията на ползване и да сте ги подкрепили с нужния договор за това.