Тихомир Лазаров - Блог

Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео

Тихомир Лазаров - Блог | Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео
12 октомври, 2023
Тихомир Лазаров

Много са добри. Това ми беше първото впечатление, когато чух за първи път вокална група "Спектрум". От малък се занимавам и с музика и мога да оценя сложността на това, което правят. Наистина са много добри. Вижте ги и ги чуйте на техния YouTube канал

"Ама, те ти платиха и затова пишеш така", че кажат някои. Че ми платиха е вярно, но ми платиха само за снимането, а не да казвам мнението си за творчеството им. Тази статия е по-скоро добавка към снимките — нещо, което правя с проекти, които са ме впечатлили по някакъв начин. А и имам особено отношение към музиката, както написах преди това. Музикантите, които четат това могат да проверят дали съм прав.

Да се върнем към темата на блога: задачата ми беше да направя кадри на групата, които да се ползват следващите години за плакати, статии, видеа, профилни снимки, събития и т.н. Радвам се, че мога да съм скромен участник в тяхната история и развитие.

Кои са?

Всеки от членовете на групата е не само певец, но и владее поне един музикален инструмент. Вокална група "Спектрум" е поела тежката задача да пеят песни без музикален съпровод, а изцяло с гласове. Това е значението на акапелното пеене. Бидейки и добри музиканти, те са успели да направят изключително сложни авторски песни и да измислят необичайни аранжименти на съществуващи песни, с които да впечатлят публиката си и особено музикантите сред нея.


Хилядите часове в репетиции и усъвършенстване на уменията са може би първото ниво в стълбицата на тяхната история. Не е достатъчно да си добър. Трябва някъде да реализираш това, да стане видимо. Част от развитието на групата минава през България търси талант. След многобройни техни участия и концерти (и скорошно турне в Канада) ми се даде привилегията да работя с тях, без което нямаше как да я има и тази публикация. Ние фотографите и кинаджиите трябва да знаем, че без такива хора пред обективите ни няма как да имаме такова портфолио и трябва да сме благодарни за труда им.

Обаждането

Звъни ми телефонът, ама едно така джазово, че чак латино. Обади ми се Весела Морова, която бях снимал преди години за самостоятелната ѝ кариера (това е къдрокосото момиченце от снимките). Паралелно с тази своя кариера тя е и част от група "Спектрум". Спомена ми, че трябва да си направят снимки на групата, но във фотографско студио и трябвало всичко да стане в един ден, когато всички членове на групата ще са заедно на едно място.

След няколко разговора решихме, че няма да снимаме във фотографско студио, а в студиото им, което използват за репетиции и звукозапис. Много се зарадвах, че няма да снимаме в "лабораторна среда", каквато е класическото фотографско студио за мен, а ще имаме много по-разнообразни кадри. Средата на фотографското студио можех да я пресъздам донякъде и на терен.

Оглед и идеи

Подобно на купването на имот при снимането не е лошо да се прави предварителен оглед ако има възможност. Беше горещ летен ден. Този оглед ми даде още допълнителни идеи. Когато става въпрос за снимане на по-сложни неща или по-разнообразни, си рисувам идеите на листче, за да не ги забравя. Не е от възрастта, просто практичен навик.


Планът беше да се снима 2 часа, като броят идеи беше около 20. Това прави по 6 минути на идея, включващо преместване на осветление, режисиране на ситуацията и снимане. Абсурд. Така и стана. По-скоро не стана — успях да снимам само част от идеите.

Снимачният ден

Беше студен летен ден. Нямах право на грешка. Тогава всички бяха на едно място, като някои от членовете на групата пристигаха от чужбина специално за снимките. Е, не беше специално за снимките, но щяха да са заедно и беше идеален момент. Това беше денят на моята "сценична треска". Залогът при комерсиалната работа е винаги голям. Както от тях се очаква, че ще се появят на сцена и ще изпълнят нещо виртуозно, така и от мен се очакваше, че ще направя хубави снимки. Преди концерт те със сигурност имат своите вълнения, ако и по време на изпълнението да не го показват. Същото е и при мен. Не си личи, но се вълнувам винаги от това как ще се получат нещата. Усещането е подобно на бял лист хартия пред писател, на който трябва да бъде написана хубава история, а за това няма формула, независимо дали имаш хубаво минало творчество или владееш правописа и граматиката. От теб се изиска да си добър сега и да го покажеш на точно този бял лист хартия.

"Студийните" кадри

Най-трудоемките бяха снимките на студиен фон, защото изискваха много приготовления и реших, че ще ги направя в началото и след това ще се движа по-бързичко при идеите, които не са на студиен фон.

Вижда се, че при този кадър си трябва много софтуерна обработка, за да се изчисти фона. Ако и помещението да предлагаше възможност за по-широк фон, разполагах само с такава мобилна версия. С повечко търпение във Photoshop и снимката ставаше като че е снимана в нормално студио, но фотографско, не звукозаписно като текущото.


Ама вижте колко шарено и приятно се бяха облекли! На място си имаха стойка със закачени най-различни облекла, които бяха подготвили за снимките. Друго е да работиш с хора, които имат опит пред публика и за всеки ден и всеки час имат подходящ мат'риал за обличане. Снимал съм най-различни хора и когато дрехите не са подходящи стойността на снимките или видеата пада драстично. Толкова е важно това и тук групата изобщо не ме разочарова, а напротив. А това беше "просто" снимка на бял фон. Те я направиха с вида си.

За този вид кадри се наложи да ги снимам отделно и после да ги събера софтуерно поради ограниченията в ширината на фона, с който разполагах. Тук работата по обработката беше далеч по-лесна от например следващата снимка, където изчистването на фона ми отне един-два часа. Някои хора си мислят, че подобни неща стават с вълшебно бутонче "изчисти фона". Нищо подобно. Взиране на 300% увеличение на снимката и отделяне на скъпоценното от нищожното.

На тъмен фон, та пушек се вдига

Идеята за част от снимките беше да изглеждат като на сцена — тъмен фон, ярки прожектори, дим. Смятах да ги снимам на фона на помещението, като стоейки далеч от стените да е достатъчно тъмно и все едно сме на черен фон. Да, но не стана защото светлината от светкавиците достигаше до дъното на помещението и то пак се виждаше леко. Черен фон означава фон, който не е осветен. Не е задължително дори да е черен на цвят, но с черното се постига по-лесно. Не носих голям черен фон под ръка.



Импровизирах с черни отражатели, които "прострях" с щипки върху хоризонталната релса на фоновата система и така имах "черен фон". Димът играеше роля на скриване на част от несъвършенствата по фона, както и за сценичен ефект. Нуждата от поизчистването на фона беше решена с малко помощ от продукта на софтуерната компания със звучното име, преведено на български, "Кирпич" (adobe по американски хортувано). С помощта на още осветление зад моделите се постигна още малко скриване на дефектите на импровизирания фон.


Студийни снимки

На ред бяха снимките в интериора на звукозаписното студио, който беше изключително уютен и приятен. Разместихме малко картини, аксесоари и лампи, за да постигна желана композиция и снимахме най-различни идеи. Някои достигнаха до финалната селекция, докато други останаха някъде в дълбоките архиви. На печелившите — честито!


Сложността на интериорните снимки най-често се състои в това да успееш да намери място да си скриеш осветлението, за да не влиза в кадър. Така е и при видеото. Особено предизвикателство беше във втория кадър да не се вижда осветлението в стъклото вдясно.


Не малка част от труда по подобни кадри е да се подреди обстановката така, че да има достатъчно детайли, които да доразкажат историята на снимката, но не твърде много, че да дърпат вниманието към себе си повече, отколкото към моделите. На снимката, където групата е около рояла, трябваше да преместим някои от картините на стената така, че да не бъдат изцяло зад главите на хората. Наличието на интериорно осветление (освен това, с което снимам), като малките стайни лампи, винаги е от голяма помощ, защото може да бъде включено в кадър и добавя към настроението, което трябва да се постигне.

Рядко съм впечатлен от интериори, но тук наистина беше направено с вкус и беше удоволствие за снимане. Жалко, че не остана време за повече идеи.

Разбира се, зад всяка една такава снимка стои и подробно позициониране на всеки от членовете на групата, за което няма формула. Работи се според хората, според дрехите, според височината, според темперамента им, според композицията.

В заключение

Щом пиша блог публикация, значи снимките са минали успешно. Докато си прибирах багажа от снимките те репетираха за следващи участия и можах да се насладя на професионални певци, които виртуозно боравеха с гласовете си без помощта на изкуствени auto-tune ефекти или каквато и да била техника.

Смятам, че усилията на певците и музикантите от "Спектрум" са били плодотворни. Пътят е дълъг и инерцията от всеки успех е енергията, която задвижва творците. Надявам се тяхната история да е пълна с вдъхновяващи моменти и да получат достойно възнаграждение за труда и уменията си и да бъдат щастливи като на тази снимка: