Много пъти в този блог съм споменавал за снимането в ръчен режим, както и съм казвал накратко как става, но реших да напиша отделна публикация, която е посветена тази материя.

Защо ми е нужно да знам да снимам в ръчен режим?

Снимането в ръчен режим няма да направи снимките ви "професионални", точно както карането на автомобил с ръчни скорости не ви прави веднага опитен шофьор. Това, което ви дава това умение с фотоапарата е да имате контрол върху експонацията всеки кадър, който правите. С други думи, кадърът ще е точно толкова тъмен или толкова светъл, колкото решите и ако снимате серия от снимки, всички ще бъдат еднакво осветени и ще можете да имате правилно експониран кадър още от първото или второто щракване.

Какво няма да направи снимането в ръчен режим?

Снимането в ръчен режим няма да направи снимките ви по-добри композиционно. Не очаквайте да снимате човек осветен в гръб и да получите кадър, който е осветен в лице. Не очаквайте гладка кожа или перфектно изражение. Ръчният режим е това да имате контрол за това колко точно да е светла или тъмна снимката, а не да оставяте фотоапаратът да прави тези изводи.

Защо ми е да имам правилно експониран кадър, след като автоматичните режими правят същото?

Автоматичните режими имат най-различни способи да преценят дали кадърът да е тъмен или светъл. Ако снимате човек в цял ръст на залез, почти е сигурно, че автоматичният режим ще ви даде силует на залез, което вие може би не искате. Защо? Защото ще види, че голяма част от кадъра е заета от силна светлина и ще реши, че ще трябва да затъмни, за да се виждат ясно облаците на хоризонта. В резултат на това човекът ще е силует. Ако снимате профила на човек от раменете нагоре на фона на залез, тогава автоматичният режим може да прецени точно обратното: да види, че в централната част от кадъра имате образ, който вероятно е по-важен и ще направи настройките така, че да се вижда добре. Това от своя страна ще изсветли целия кадър и красивият залез и облаци на заден фон ще бъдат просто бяла област. Ако познавате добре динамичния обхват на вашия фотоапарат ще можете да снимате така, че да имате хем детайл на заден фон, хем в човека, когото снимате и след това софтуерно да извадите още малко от записаната информация, за да балансирате всичко добре.

Друг пример, в който автоматичният режим няма да ви даде каквото искате е ако решите да снимате звездите и винаги да имате черен кадър с много цветен шум, който е всичко друго, но не и звезди. Ако пък искате да снимате със замъглен фон, автоматичният режим може да прецени, че искате всичко да е на фокус. Или обратно, ако искате да снимате пейзаж, където всичко е на фокус, автоматичният режим може да реши, че на фокус трябва да е само красивата стара къща на преден план, а другото да е замъглено.

Тъмно е и виждате дълъг булевард, по който минават коли. Искате да направите снимка, където се виждат светли червени и бели линии. Ако снимате на автоматичен режим фотоапаратът няма как да знае намеренията ви и ще получите кадър, където всичко е ясно видимо. По тази причина ви трябва да имате пълен контрол и да направите кадъра, който искате.

Искате да направите кадър, където човек стои сред тълпа, която е замъглена, а човекът е ясно видим. Колкото и да умолявате фотоапарата да го направи в автоматичен режим, няма да се получи, а ще имате просто кадър с много хора. Трябва ви ръчен режим.

Искате да направите панорама на красив залез, като направите няколко кадъра и после ги пуснете в някакъв софтуер, който да ви ги събере или вие си ги събирате ръчно. Ако снимате в автоматичен режим е почти сигурно, че всеки кадър ще е с различна осветеност и ще ви е изключително трудно да ги съберете една до друга, защото всяка ще е с различна осветеност. Трябва всички да са снимани с едни и същи настройки, което може да стане ако снимате на ръчен режим.

Снимате серия от снимки на група приятели на автоматичен режим. След няколко сравнително успешни кадъра на преден план излиза някой с бяла риза и изведнъж снимката ви става тъмна и се чудите защо. Фотоапаратът автоматично е решил, че щом има значителна светла област в кадър, значи трябва да се затъмни, обаче това не е вярно в този случай. За да имате пълен контрол върху това ви трябват ръчни настройки.

Мога да продължавам с примери, но смятам, че разбирате защо е нужно да имате контрол върху снимането. Фотоапаратът е просто една глупава машинка, която има автоматични настройки, които са колкото да не ви излезе снимката много тъмна или много светла, но долу горе да се вижда. Ако това ви е достатъчно, тогава знайте, че телефонът ви работи по същия начин и няма нужда да давате пари за скъпи фотоапарати ако ще правите същото. Ако искате нещо повече от просто нормално осветена снимка, тогава продължете да четете текущата статия.

Подготовка

За да продължите да четете статията по-нататък може би е добре да сте с фотоапарат под ръка. Необходимо е да намерите как се сменят следните 4 настройки:

• Бял баланс или "white balance", което като обозначение обикновено е с картинка на облаче, слънце, светкавица, лампа и т.н. Ако четете статията вкъщи сложете тази настройка на облаче (ако сте на дневна светлина) или на лампа ако я четете вечер.
  
• Бленда или ирис (на английски е "aperture"). Това е настройка, която има индикация странни числа от рода на: f/4.5, f/5.6, f/8.0, f/11, f/14, f/16. Сложете я например на f/5.6 като за начало.
• Скорост на затвора или "shutter speed". Стойностите, които може да сменяте са числа от рода на 1/50, 1/160, 1/200, 1/320, 1/640 и понякога за да се спести място на екрана ще виждате само 200, 320, 640, 1600. Сложете стойността например на 1/100 (или "100").
  
• Чувствителност на сензора или ISO. Ще видите някъде надписче ISO и до него число, което има стойности като 100, 160, 250, 320, 640, 800, 1250, 1600. Сложете го например на 160 или 200 за момента.

По-нататък в статията ще сменяме само последните три. Те са ви основните настройки, които ще ви се налага да сменяте по принцип, както и някога белия баланс.

Как работи фотоапаратът?

По мои наблюдения автоматичните режими във фотоапаратите масово навлязоха може би преди около 30 години, но аз искам да се върна още по-назад при ония фотоапарати, които са върху трикрак статив, отпред имат "мях", най-отпред има обектив с капачка, а фотографът се е скрил под тъмен плат. Принципът на тези фотоапарати е абсолютно същият, както на тези, които днес използваме, но разбирайки как работят те, ще ви дадат повече яснота за съвременните, а от там и за ръчния режим.

Когато един фотоапарат прави снимка, се случва следното:

1. Имаме кутия, която има отвор с капачка, а вътре в кутията е тъмно и някъде там срещу отвора има филм или цифров сензор.

2. Махаме капачката и светлина започва да влиза в кутията и да попада върху филма или сензора, който "запомня" светлинните нюанси посредством химична реакция или фотоелектрически способи.

Ако сме махнали капачката по-дълго време, филмът или сензорът ще поглъща повече светлина и резултатът ще е по-светъл. Ако капачката е махната за кратко време, тогава резултатът ще е по-тъмен.

Ако отворът на кутията е по-голям, ще влиза повече светлина и тогава капачката трябва да я махаме за по-кратко време отколкото с малкия отвор. Ако отворът е мъничък, тогава ще ни трябва по-дълго време да стоим с отворена капачка.

С времето хората са разбрали, че има значение и какви материали се използват за филма или какви способи се използват в цифровия сензор така, че той да поглъща по-бързо светлина или по-бавно. Представете си това като току-що изпечен блат за торта. Ако е студен и го залеете със сироп, ще попие сиропа много бързо. Ако е горещ, ще попива доста бавно. По същия начин е и с различните видове филми или настройки на цифровия сензор. В един случай много бързо попива всичката светлина, с която е снабден, а в други случаи трябва да изчакаме малко повече, за да се "напои".

Това са трите основни фактора, които определят колко една снимка ще бъде тъмна или светла: колко голям е отворът на кутията, колко дълго време ще държим капачката отворена и колко бързо ще се насити филмът или цифровият сензор със светлина.

Може би се чудите как така влиза светлина, а се показва изображение? Не трябва ли да влиза изображение през отвора? Ще направя малко отклонение, защото аз също съм си задавал този въпрос и за целта може да си направите следния експеримент с т.нар. "камера обскура", за да разберете как точно работи тази работа. Камера обскура се е ползвала от художници, за да пресъздадат още по-точно цветове и геометрия. Ако не ви е интересно, прескочете следващата част.

Как да си направим камера обскура?

Вземете кутия, на която направете 2мм дупчица, което ще ви е обективът. Някъде срещу нея ще сложите "сензора", който направете от малка картонена рамка, в която залепете тънка кухненска хартия или отделете само един или слоя от кухненската хартия. Сложете сензора вътре срещу дупчицата и го отдалечете така, че да "фокусирате" нещо ярко, като например нещо през прозореца през слънчев ден. Върху сензора ще видите обърната проекция на това, което виждат очите ви. В зависимост от това колко е светло навън и колко е плътна хартията, проекцията ще е по-светла или по-тъмна. Това е и “чувствителността" на сензора, или способността му да поглъща повече или по-малко светлина.

Това, което влиза през дупчицата е обикновено отразена светлина. Например ако имате листа, осветени от слънцето, вие виждате слънчевата светлина, отразена от листата, оцветена в зелено и леко по-тъмна, защото листото е "погълнало" част от светлината. Картинката е обърната обратно защото отразената светлина, от горната част на обекта, който гледате минава през дупчицата и се проектира в долната част на "сензора".

Ето един човек, който си е направил такава камера, като на дупчицата е сложил леща (отидете на 2:40, за да видите направо резултата):

Трите основни настройки при ръчен режим

Да се върнем обратно към съвременните фотоапарати. Те работят по същия начин, като се "махне капачката" пред обектива или отвора, това насити сензора със светлина (или образ) и след това се сложи отново "капачката". Аналогията предполагам я разбрахте. Сега да видим всъщност на един фотоапарат какви са тези настройки според сравнението, което дадох. Белият баланс няма да бъде разглеждан подробно, а ще видим останалите три: бленда, скорост на затвора и ISO.

Общото при трите настройки е, че правят снимката по-светла и по-тъмна и комбинация от трите в конкретни ситуации ще ни направят снимката нормално експонирана според това, което ние смятаме за нормално в този момент. Тези настройки имат и странични ефекти върху кадъра, според които ще може да избирате кой от ефектите искате да получите. Една от тях е така вълнуващото мнозина замъгляване на задния фон. В зависимост от това кой ефект искате да получите ще знаете как да компенсирате експонацията (осветеността) на кадъра с другите две.

Бленда, ирис, отвор

Обективът е тръба с лещи. Вътре в нея има участък с пластинки, които са подредени така, че образуват кръгче. Предполагам всички сте виждали подобно нещо:

Тези пластинки са хитър технически способ за това да се получат различни диаметри на отвора и така да се контролира дали да влиза малко или повече светлина. В противен случай бихме имали само един размер отвор. Това е едната настройка и тя се нарича "бленда" или "ирис". При отворена бленда имаме по-голям отвор и така влиза повече светлина. При затворена бленда е обратното — по-малка дупчица и по-малко светлина.

Примерни стойности

На английски думата е "aperture", за тези, които ще търсят в ръководството на английски как се променя тази настройка. Тя казва на обектива колко да отвори пластинките така, че да се получи съответния отвор. Стойностите на тази настройка са числа от рода на f/3.5, f/4.0, f/4.5, f/6.3, f/7.1, f/8.0, f/11.0. Числата са с малко странна последователност, но засега не обръщайте внимание на това. Само знайте, че по-голямо число означава по-малка дупчица и по-тъмна снимка и обратното — по-малко число означава по-голяма дупчица и по-светла снимка. Значи ако сложите блендата на фотоапарата на стойност f/5.6, тогава дупчицата на обектива ще е отворена повече отколкото ако го сложите на f/11.0. Направете опит и направете няколко кадъра без значение дали резултатите ще са "перфектни", но да видите, че промяната на тази настройка действа точно по начина, по който ви обяснявам тук.

Изразът "една бленда" или "две бленди" означава колко пъти по 2 имаме по-малко или повече светлина. Например ако чуете, че снимката трябва да е една бленда по-светла, значи трябва да имате два пъти повече светлина. Този израз може да се използва и за количество светлина (ако работите с външно изкуствено осветление), както и за другите две настройки. В текущия случай говорим за настройването на отвора на тръбата, т.е. ириса. В настройките на фотоапарата сигурно има възможност да кажете с каква стъпка да се увеличават и намаляват стойностите на блендата: дали да е на цели стъпки (по двойно количество светлина) или на по-малки. Аз предпочитам да е на 3 малки стъпки. Това означава, че с всеки 3 последователни числа на тази настройка аз давам възможност на сензора да се насити 2 пъти повече или по-малко със светлина. Това е удобно, защото знам, че на което и число на блендата да съм, ако искам да променя с 4 пъти повече светлина (или "две бленди"), трябва да превключа 6 пъти, защото в моя фотоапарат съм настроил превключването да е на серии от по 3 стъпки. Ето и някои от основните стойност, които са на "разстояние" една стъпка или една бленда:

f/1.4; f/2; f/2.8; f/4; f/5.6, f/8, f/11, f/16.0, f/22, f/32

Ако ви се каже, че трябва да отворите ириса "две бленди" и сте на f/11, трябва да я сложите на f/5.6. Това ще даде възможност да влезе 4 пъти повече светлина.

Странични ефекти: дълбочина на фокуса

Освен, че контролира колко светлина да влезе в кадъра, това е настройката, с която контролирате колко да е замъглен предният или задният фон. Ако снимате пейзаж и на фокус са само тревичките на 5 метра от вас, а всичко друго е замъглено, това няма да е добра пейзажна снимка. Ако снимате музикална група и всички членове са наредени в 2 редици и само хората от първата са на фокус, това вероятно не е желаният резултат. Ето защо трябва да знаете кога трябва да имате повече дълбочина на фокуса и кога по-малко. Правилото е следното: по-отворена бленда (по-малко число f/x.x), или по-широко отворена тръба, означава, че ще влиза повече светлина, но и че фонът ще се замъглява много повече отколкото ако сте с по-затворена бленда (по-голямо число).

Знам, че често хората са изкушавани да снимат на максимално отворена бленда, заради толкова желания замъглен фон. Трябва да знаете, че повечето обективи не дават толкова остра (ясна) картинка на най-отворена и най-затворена бленда, а често малко след това. Например ако искате да снимате на f/2.8 и искате перфектен детайл, вероятно е да имате нужда от обектив, който има възможност за най-отворена бленда на f/1.8 или по-малко. Рядко има обективи, които са с идеална картинка при най-отворена бленда, но пък някога е достатъчно приемалива и не се забелязва толкова, освен ако не гледаш картинката пиксел по пиксел. 

Странични ефекти: дифракция

Понякога имате нужда да снимате на много затворена бленда, особено ако искате да направите снимка на малък предмет, като например пръстен и той да е изцяло на фокус. Тъй като сте много близко до обекта дори на бленда f/11 има вероятност само фокусираната част от пръстане да е ясна, докато диаметрално противоположната да е замъглена. Гледайте да не снимате на прекалено затворена бленда (например f/22 или f/32 за много обективи е най-голямата възможна стойност). Причината е ефект, който се нарича "дифракция". Ако имате много мъничък отвор на тръбата водата ще започне да излиза под формата на малки пръски във всички посоки. Подобно нещо става и със светлината, което прави ръбовете на обектите малко неясни. Затова дори ако снимате на най-отворена бленда, гледайте да не снимате на най-затворена.

Фокусиране

Трябва да напиша кратко разяснение на това какво наричам "фокусиране". Тези, които имат фотопарати с автоматичен фокус сигурно са забелязали, че копчето за снимане има малко празен ход в началото. Това не е дефект, но ако натиснете копчето наполовина (докато усетите съпротивление), това казва на камерата да фокусира. Продължавайки натиска фотоапаратът ще снима с точно този фокус. Къде ще фокусира, обаче? Като гледате през визьора ще видите едни симетрично разположени точки. Това са фокусни точки, като често настройката е "автоматично избиране". Съветът ми е да намерите начин (специфично за всеки фотоапарат) да направите да фокусира само от централната точка. Тези, които имат фотоапарати само с дисплей, вероятно могат да фокусират като натиснат на екрана обекта, където искате да е фокусът ви. Фокусирането с копчето става по следния начин: насочвате централната точка към обекта и натискате наполовина. След това ако е нужно леко измествате кадъра така, че да се получи композицията, която желаете, но през това време държите наполовина натиснат бутона. Когато композицията е тази, която искате, натискате бутона до края.

Примери със замъгляване на фона

Сложете предмет на масата пред вас и нека той да е на около 1 метър от вас. Нека фонът зад предмета да е поне на 2-3 метра или по-далеч. Сложете блендата на стойност f/5.6, като скоростта е 1/100 и ISO-то е например 800. Фокусирайте върху предмета с централната точка и след това го сложете да е на около 1/3 от левия или десния край на кадъра (това често прави композицията малко по-балансирана). Натиснете докрай и ще имате снимка със замъглен фон. Ако кадърът е малко по-тъмен или по-светъл, не се притеснявайте или временно променете ISO-то на 400 (ако е по-светла) или 1600 (ако е тъмна). Подробностите ще разберете след малко. Важното е да видите, че имате замъглен фон.

Сега сменете блендата на f/8.0, което означава, че в тръбата ще влиза по-малко светлина, защото блендата е по-затворена. За да имате малко по-балансирана снимка, сменете ISO-то на стойност 2 пъти по-голяма от предишната, но дори и да не го направите ще забележите, че след като щракнете ще имате кадър с фон, който не е толкова замъглен.

Колкото по-малко е числото на блендата (например f/2.8), толкова повече ще е замъгляването. Колкото по-близо сте до обекта, толкова повече ще е замъгляването. Колкото повече обектът е по-далеч от фона, толкова повече ще е замъгляването. Ако искате да имате силно замъглен фон снимайте близо до обекта, далече от фона и с най-малкото число за блендата на вашия обектив. Обратно, ако искате да нямате толкова замъглен фон бъдете или по-далеч от обекта или обектът да е по-близо до фона или имайте по-голямо число бленда (по-затворена тръба).

Замъгляването преди обекта на фокус е по-бързо отколкото замъгляването след обекта. Какво имам предвид? Ако имате трима човека един зад друг и фокусирате върху втория и сте например на f/5.6, тогава човекът най-назад ще е по-малко замъглен от човека по-напред. Обектите по-напред по-бързо се замъгляват от обектите, които са по-назад от мястото, където сте на фокус. Затова ако снимате група от хора и искате да са на фокус снимайте на възможно по-затворена бленда, но и гледайте да фокусирате върху някой, който е на 1/3 от първия ред.

Друго, което влияе на по-силното замъгляване е фокусното разстояние, което на обектива е обозначено в милиметри от рода на (18-55мм или 70-200мм) или "зуума". Колкото е по-голямо фокусното разстояние или "зуума", толкова по-силно замъглен ще е фонът. Това е така, защото оптичното приближение донякъде може да го мислите като аналогия за приближаване към обекта. Това, както казах по-горе, ще направи фона по-силно замъгляване. Ако снимате на 50мм на f/5.6 ще имате по-силно замъгляване отколкото ако сте на 18мм на f/5.6 (опитайте). Тъй като това е "проста физика", може да видите калкулатора за дълбочина на фокус, който имам на сайта си. Там може да разберете защо например при 18мм, f/3.5 имате по-малко замъглен фон отколкото на 50мм при f/5.6. Гледайте "дълбочина на фокуса" (синичкото) при 50мм, че е много по-малко (плитко) отколкото при 18мм. Това означава, че след края или преди края на зеленото, започва да има замъгляване. Затова ако снимате пейзажи с дълъг обектив блендата ви трябва да е доста затворена ако искате всичко да е на фокус, докато ако снимате с широк обектив, вероятно и f/5.6 ще ви свърши работа, защото почти всичко ще е на приемлив фокус.

Моят съвет е първото нещо, за което да мислите като правите снимката е: колко неща трябва да са ми на фокус? Само обектите отпред или всичко от предния план до фона назад. От опит ще знаете в какъв диапазон да е блендата ви и вече с няколко допълнителни кадъра да видите дали това е резултатът, който очаквате. При моя начин на снимане едно от първите неща, които мисля преди да снимам е точно това: дали искам замъгляване на фона изобщо и колко да бъде то.

При отваряне и затваряне на блендата снимката ви ще бъде съответно по-светла и по-тъмна, което означава, че за да я направите нормално осветена, трябва да промените някоя от другите настройки, за да компенсирате, за което ще говорим в следващите параграфи на публикацията.

Скорост на затвора

Аналогията със стария фотоапарат тук е времето, между което сте махнали капачката и я слагате отново обратно. Във фотоапаратите, които имате днес това става или по електронен или по механичен път. Ако имате фотоапарат с механика, при него има две пластинки, на които им казват "пердета" или "щори", които стоят пред сензора или филма и като щракнете бутона за снимане, те се отварят и после затварят.

Примерни стойности

Стойностите на тази настройка са числа от рода на 1/500, 1/250, 1/100. Единицията е "секунда". Това означава, че 1/2 е половин секунда, а 1/100 е една стотна от секундата, т.е. по-бързо. Ако настройката е 1/1000, това е много бързо отваряне и затваряне, а 3 (секунди) е много бавна скорост на затвора. При по-бавна скорост филмът или сензорът имат възможност да се насищат по-дълго време със светлина и снимката ще е по-светла. При по-бърза скорост е обратното: снимката ще е по-тъмна. В зависимост от това колко е светъл кадърът ще слагате настройката на съответна стойност, която в случая ще ви върши работа.

Отново, както при ириса, имаме термин "една бленда" или "две бленди". Това е начин да кажем колко пъти повече или по-малко светлина позволяваме да влезе до сензора. При тази настройка стойностите са доста по-ясни и логични. Ако снимаме на скорост 1/100 сек и променим на /200 сек, това означава, че "пердетата" ще са отворени 2 пъти по-кратко и така ще влезе 2 пъти по-малко светлина. Обратно, ако сложим настройката на 1/50 сек, тогава "пердеата" ще са отворени два пъти по-дълго време и ще имаме снимка, която е 2 пъти по-осветена или "една бленда по-светла". Тази настройка също предпочитам да се сменя на 3 междинни стъпки, за да имам по-фин контрол върху експонацията. Така ми е много лесно да компенсирам стойности между блендата и скоростта. Например ако имам кадър, който е добре експониран на f/8.0 и скорост 1/500 сек, но искам да имам по-замъглен фон, трябва да отворя още блендата. Ако я сложа на f/5.6, това са ми 3 позиции на блендата. При по-отворена бленда ще имаме по-светла снимка, а ние искаме да я запазим както преди това. По тази причина ще увеличим скоростта на затвора с 3 стъпки до 1/1000 и така ще имаме отново същата експонация, но този път — замъглен фон. Без да влизаме в подробности с числа е много лесно да броите колко стъпки увеличавате или намаляте дадена настройка и със същия брой стъпки да добавите или махнете от някоя от останалите (или да разпределите броя стъпки между останалите две настройки).

Странични ефекти: "размазване" или "замразяване" на образите, които се движат

Ако снимате тичащо дете в парка и сте на скорост на затвора 1/100 сек, има вероятност да получите леко неясен кадър от движението на детето. Същото може да се получи и ако вие движите камерата бързо или трепвате точно в момента на снимането, а обектът стои неподвижно.

В такива случаи целта ви е вероятно да "замразите" обекта, който снимате, за да е ясен. По тази причина трябва да увеличите скоростта на затвора до стойност, която ви дава достатъчно ясно изразени краища на обекта. Каква да е тази стойност може да разберете или от опит или чрез опитване, знаейки дали да увеличавате или намаляте скоростта. В случай на тичащо дете често 1/1000 е напълно достатъчна скорост.

Ако размазването е търсен ефект, тогава трябва скоростта на затвора да е достатъчно ниска. Например ако искате да снимате как детето тича, но е ясно в кадър, а фонът "профучава", имитирайки много бързо движение, тогава сложете фотоапарата например на 1/50 или 1/100 и "следете" движещия обект, докато сте натиснали копчето. След няколко такива опита трябва да получите резултат, където обектът е ясен, а фонът е размазан хоризонтално.

Защо се получава това размазване? Докато е отворено "пердето" всеки образ пред камерата се наслагва върху предходния. Ако няма движение на образите докато е отворено то, тогава всичко ще изглежда "замразено" и статично. Ако има движение, тогава тези образи ще се насложат един върху друг и затова ще получите замъгления образ.

Ето пример, в който снимах звездите със скорост на затвора около 15-20 секунди:

Минаваше самолет и от наслагването на светлините му във всеки от моментите през тези 15-20 секунди се образува светла диря. Ако експонацията беше дълга няколко минути щеше да се види и движението на звездите около полярната звезда, оставяйки светли следи, защото ще сензорът ще запомни позицията им във всеки от моментите през това време. Забележете, че листата на дърветата са сравнително неподвижни. Това е така, защото нямаше много вятър, а и снимах от статив. Ако имаше вятър, щяха да бъдат размазани в различни посоки. Ако бях снимал от ръка, от неволното трептение на ръцете всичко в кадъра щеше да е размазано. Затова се препоръчва при по-бавни експонации да използвате винаги статив или камерата да е на стабилно и неподвижно място.

Фокусно разстояние към скорост на затвора

Както разбрахме, има вероятност от неволното трепване на ръцете да получим неясни образи. Това може да стане не само при бавни скорости от няколко секунди, но дори и ако снимаме на 1/50 сек с обектив, който е 200 мм. При по-дълго фокусно разстояние си представете, че държите края на дълга пръчка. При всяко дори леко трепване на ръката далечният край ще се отклони значително. Това означава, че при всеки обектив с "по-голям зуум" или по-голямо текущо фокусно разстояние, при всяко малко трепване на ръцете ви има опасност образът да се размаже. Затова има едно простичко правило (леко променяно от всеки), при което ако снимате на 200мм, скоростта ви не трябва да е по-бавна от 1/200 сек. Ако снимате с широк обектив, например 18мм, скорост от 1/25 може и да е достатъчна без да получите размазване дори да ви трептнат леко ръцете. Ето защо колкото по-дълъго фокусно разстояние се ползва, скоростта е добре да е по-бърза, освен ако не снимате от статив. На статив скоростта не се влияе от трептението на ръцете ви, а само от евентуално движение на обектите пред камера. Ако имате статични обекти, спокойно може да снимате експонации от 20 секунди с обектив от 200мм без да има никакво размазване.

ISO или чувствителност на сензора

Това е настройката, към която трябва да прибягвате само като последна възможност. Обикновено се препоръчва тя да е на по-ниски стойности, които са различни за различните марки фотоапарати, но често те са ISO 160 (Canon) или ISO 200 (Nikon).

Примерни стойности

Както беше скоростта на затвора, тук стойностите са също логично разпределени. Ако умножите по две дадена стойност, това ще ви даде такава, при която ще получите два пъти повече светлина (една бленда) или два пъти по-светла снимка. Ако сте на ISO 160, тогава смяната му на ISO 320 ще ви даде една бленда по-светла снимка. Както и при предишните две стойност, аз съм направил да се променят на 1/3 стъпка и така ако искам да компенсирам промяна на една стойност с други, просто броя колко стъпки съм променил. Например искам да снимам нещо на 200мм на скорост 1/200 сек, защото на по-ниска скорост може да имам размазване на образите, обаче снимката е твърде тъмна. В този случай увеличавам ISO-то до стойност, която ще ми даде достатъчно добре осветен кадър.

Странични ефекти: шум

Това е основната причина, поради която тази настройка трябва да е последното, което да пипате. Колкото повече стойностите са по-високи, толкова повече цветни точици се появяват, които са страничен ефект от увеличаването на напрежението върху сензора. В повечето съвременни фотоапарати, дори в ниските класове, нивото на шум е значително по-малко от нивото им в скъпите фотоапарати от преди 10 години. Знам, че много фотографи изпадат в крайности да следят колко шум има в дадена снимка, което мен лично не ме интересува толкова, защото донякъде може да се изчисти, а и дори да го има е по-добре да имаш ясна снимка с шум, отколкото мъглива и с неясни ръбове обекти, но без нито една точица шум. Първото ще се забележи само ако гледаш от изключително близо (което само фотографите правят), а второто ще се види от всички. Затова не се страхувайте да използвате по-високо ISO, но ако има възможност, гледайте да сте на по-ниски стойности.

Странични ефекти: динамичен обхват

Това е доста обширна тема, но ще я загатна. Всеки фотоапарат има т.нар. "динамичени обхват" или това колко информация в суровия файл (не JPEG) може да запише с детайл от най-светлите и най-тъмните части в кадъра. При повече динамичен обхват след това софтуерно може да се възстановят някои от прекомерно светлите или по-тъмните места. ISO-то е настройката, която може да пречи или вреди на това във файла да се запише достатъчно количество полезна информация. Различните производители публикуват таблици с това при какви стойности на ISO-то имаме по-голям динамичен обхват. В някои случаи имаме повече информация в светлите части, а при други — в тъмните. Често ситуацията е следната: по-високо ISO дава възможност да се запише повече информация в светлите части, а по-ниско ISO дава повече информация в тъмните части на кадъра (което някои от фотографите, които четат това сигурно ще помислят за печатна грешка, но не е). Има и оптимално ISO, което всеки производител определя. Както писах по-горе, за Canon това е 160, а за Nikon е 200. При кино камерите Canon нормалното "най-ниско" ISO е 800, а при кино камерите ARRI е 400.

Ако нищо не разбрахте от този параграф, не се притеснявайте. Или не е твърде сложна информация за вас или аз не съм го написал добре, но може да снимате добре и без да знаете тези подробности.

Светломерът във фотоапарата

Било то гледайки през визьора или на гърба на фотоапарата, ще забележите индикация като тази:

Това е светломерът във фотоапарата. Стойностите -2, -1, 0, 1, +2, са брой бленди, а бялото квадратче отдолу се мърда наляво и надясно в зависимост от това накъде е насочен фотоапаратът и какво има в кадъра. В ръчен режим светломерът е един от най-големите ви помощници. Чрез негова помощ ще може да направите правилно експониран кадър само от едно щракване, при това само гледайки през визьора.

Как работи светломерът? Той прави снимката черно-бяла и усреднява стойностите на всички пиксели и резултатът се сравнява с фиксирана "еталонна стойност" на сивото. Ако усреднената стойност е по-голяма от еталона, значи участъкът е твърде светъл и ще придвижи индикаторчето надясно от нулата. Ако усреднената стойност е по-малка, тогава индикаторчето ще се придвижи наляво. Ето и пример за приблизителна "еталонна стойност" на сивото (#777777 или 119, 119, 119):

Ето един пейзаж и как светломерът го вижда в сравнение с тази еталонна стойност (показана в бялото правоъгълниче):

Ако средното аритметично на сивите стойности в този кадър е по-малко от еталонната стойност, тогава светломерът ще покаже индикация вляво от нулата.

Тип мерене

При смятане на средната стойност в това голямо изображение със сигурност ще бъдем подведени от светломера, който ще каже, че снимката е "твърде тъмна" или "твърде светла". Затова е добре да кажем на светломера в каква област само да изчислява. Във фотоапарата има индикация за различните видове области, които светломерът да взема под внимание. Всички области, са свързани с това коя е точката на фокус. По-горе препоръчах тя да е централната. Чрез типа мерене може да се каже на светломера да смята само в отрязък от кадъра, който е около точката на мерене. По този начин ще знаете точно в тази област дали според светломера е твърде светло или твърде тъмно. Може да кажете да смята и по леко по-разширена област около фокусната точка. Може да кажете да използва и целия кадър като измерива и усреднява стойностите. Настройката за тип мерене може да я намерите като "metering mode" или картинките за нея са:

Аз лично използвам "точково мерене" или първата индикация, защото така знам като насоча централната точка (без да натискам никакви бутони) към даден обект в кадъра, дали светломерът смята, че това е по-светло или по-тъмно от еталонното сиво.

Обикновено цветът на кожата на човека (ако не е ярко осветен или не е в сянка) е долу горе в нюансите на еталонното сиво. Така ако насочите фотоапарата към лицето на даден човек, ще може да прецените дали текущата ви експонация е добра и в зависимост от това какво казва светломерът да промените бленда, скорост или ISO така, че в тази точка индикацията да е долу горе в средата.

Ако снимам пейзаж често насочвам централната точка в най-светлата и най-тъмната част от пейзажа и гледам настройките да са такива, че светломерът да покаже почти -2 и почти +2 и ако е възможно да не е повече или по-малко. Понякога контрастът е много голям и не може да се обхване всичко в този диапазон. Тогава правя компромис и решавам да загубя информация в светлите или тъмните части в зависимост от това кое ми е по-важно. Например някога е по-добре да имаш светли преекспонирани прозорци, но достатъчно детайл в интериора на стаята, отколко да се вижда какво има навън и вътре да е мрачно.

Трябва да експериментирате със суровите файлове за вашия фотоапарат, за да видите до колко ако "загубите" информация (индикаторът показва +2 или -2 или е дори извън този диапазон) ще можете после да възстановите тази информация чрез софтуер за оработване на сурови файлове (като Capture One, Lightroom, Camera Raw), където плъзгачите за светли (highlights) и тъмни части (shadows) ще са това, което ви интересува. Така ще сте спокойни, че ако имате ярки прозорци и ги оставите леко да се преекспонират може и да е възможно после да се върне малко от детайла в тях, но пък за сметка на това ще имате добре експониран интериор. Имайте предвид, че ако правите този компромис за сметка на тъмните части и после решите да ги изсветлите софтуерно е възможно да се появи шум в тези тъмни места. Затова правете преценка според случая.

Добре е да знаете, че ако нещо е по-светло или по-тъмно според светломера, това не означава, че непременно трябва да променяте експонацията, защото той сравнява само с някаква усреднена стойност. Ако снимате сняг зимата, снегът е винаги по-светъл и е нормално за светломера да ви покаже +1.5, което е същото и за облаците, които може да бъдат и +2. В този случай знаете, че стойността е правилната и експонацията ще ви е близко до това, което очите ви виждат, ако снимате така.

Примерна ситуация

Искате да снимате човек в парка със замъглен фон. Тъй като фотоапаратите се справят трудно с твърде контрастни ситуации, ако снимате на залез ще трябва да направите компромис или с по-тъмен образ на човека или с по-ярко небе, но правилно експониран човек. Ако искате да имате по-балансирана експонация при залез, изчакайте слънцето да се скрие зад хоризонта и в рамките на следващите 15-20 минути ще имате светлина, която изглежда чудесно от която и страна да снимате.

Да се върнем на примерната ситуация. Щом искате да снимате със замъглен фон трябва човекът да е далеч от фона, вие да сте или на "максимален зуум" на обектива си или да сте с обектив с по-голямо фокусно разстояние, както и да сте достатъчно близо до човека, когото снимате. Да приемем, че снимате с обектив 18-55. Сложете го на 55мм, на минималната възможна бленда, например f/5.6 и се приближете достатъчно до човека, когото снимате. Нека ISO-то да е на най-ниската подходяща за фотоапарата ви стойност (била тя 100, 160, 200 и т.н.)

От този момент нататък ще променяме другите две найстройки - скоростта на затвора и ISO-то така, че светломерът да е доволен. Да започнем със скоростта на затвора. Снимаме на 55мм, което означава, че скоростта трябва да е минимум 1/55. Тъй като най-близките стойности са 1/50 и 1/60 (това е наистина на границата ако имате стабилни ръце), сложете настройката например на 1/200, за да те спокойни, че и при трепване на ръцете няма да има проблем. Насочете централната фокусна точка към лицето на човека и вижте какво казва светломерът.

Ако снимате по обяд, ще имате достатъчно светлина и светломерът е възможно да каже +2. Това значи, че трябва поне две бленди да промените някоя от настройките, за да получите нормално осветен портрет. Тъй като ириса (блендата) не искаме да я пипаме, защото искаме замъглен фон, ще променим скоростта на затвора с 2 бленди, според съвета на светломера. Това означава, че трябва да щракнем 6 стъпки или скоростта от 1/200 да я направим на 1/800. Вижте пак какво казва светломерът при посочване на лицето. Ако индикацията е около средата, значи сте готови да фокусирате, след това (докато държите наполовина натиснато копчето) да си донагласите композицията и след това да натиснете бутона до края. Това ще ви е първото щракване и ще имате нормално експонирана снимка. Ако светлината не се мени бързо може да продължите да снимате без да се интересувате от настройките, защото бидейки в ръчен режим, всяка снимка ще бъде експонирана по същия начин и може да се задълбочите основно в позирането и композицията.

Ако снимате на залез, вероятно скорост 1/200 няма да се хареса на светломера и ще ви каже, че мястото, където посочвате (лицето) е тъмно. Да кажем, че светломерът посочва -2. Ако смените скоростта с 2 бленди (от 1/200 до 1/100 е една бленда, и от 1/100 до 1/50 е още една, т.е. сменяте на 1/50), тогава може да се окаже, че ако нямате много стабилни ръце, може да има неясен кадър. Затова нека една бленда да "отпуснем" само за скоростта, а другата бленда ще я компенсираме с ISO. Това означава, че скоростта на затвора от 1/200 ще я напраерим на 1/100. Това е една бленда по-светъл кадър. Тъй като светломерът е казал, че снимката ще е по-тъмна с 2 бленди, остава от някъде да изцедим още 1 бленда светлина. Ирисът не го пипаме, скоростта също вече я заковахме. Остава ISO-то. Ако приемем, че сте били на ISO 160 в началото, една бленда по-светла снимка би била ако го увеличим с 3 стъпки на двойно по-голяма стойност, ISO 320. Така имаме общо компенсация от 2 бленди: една бленда от скоростта и 1 бленда от ISO-то. Отново, фокусирате (с наполовина натиснат бутон), нагласяте композицията си и натискате бутона до края. Ако ситуацията е тази, още от първото щракване ще имате правилно експониран кадър и ще може да продължите да снимате без да мислите за техническите неща, но само да разнообразявате с различни композиции и позиране.

Надявам се тази публикация, която накратко обяснява снимането в ръчен режим, да е достатъчна за някои от вас. Имайте предвид, че само от това може да бъде организиран цял курс или да бъде написана цяла книга. Има още много детайли, но тази информация е напълно достатъчна.