Имах възможността да работя със Станислав Даулов или както е по-известен - Стан Даулов - млад и интелигентен мъж, който от години обучава професионалисти на това как успешно да развиват екипите си и да поддържат подходящ климат на правилни отношения в тях, както и помага на клиентите си да придобият свеж мироглед към бизнес идеите и връзката им с клиентите.
Кадрите бяха заснети в офисните пространства на This Way, където е доста приятно и просторно не само за подобен вид кадри, но и като офисна среда и срещи с клиенти на представително и уютно място.
Възможностите за снимки бяха доста, защото разполагах с едно голямо просторно помещение, което имаше масички, фотьойли, диванчета, конферентни маси, проектори, както и коридори, които водеха към затворени офисни пространства.
Винаги отивам по-рано на снимки и ако не съм запознат с мястото си набелязвам видове кадри, за да работим бързо с клиента. По този начин клиентът остава с впечатление, че всичко върви гладко и по план. Много пъти използвам обекти от мястото, където снимам, за да направя тестов кадър.
Портретите, които правих трябваше да покажат Стан в неговата естествена среда и излъчването му. Последното беше лесно, защото не ми отне много време, за да му покажа как да стои пред камера, тъй като това излъчване му идваше естествено. От моя страна единствено трябваше да помогна с композицията и осветлението.
Както споменах, използвах всеки свободен момент, за да мисля върху това какви кадри да бъдат направени. Преди да настроя допълнителното осветление (използвах една или две светкавици за различните снимки), винаги гледам как изглеждат кадрите само с наличната светлина и понякога нарочно фокусирам върху близък предмет и после снимам фона, за да видя как биха изглеждали и след като са замъглени:
При снимане в големи помещения с прозорци трудностите са в това да се балансира светлината във вътрешността на помещението с външната. Често изгледът отвън е с 3-4 бленди по-ярък отколкото вътре. Ако няма проблем прозорците да са преекспонирани, тогава си балансирам настройките спрямо вътрешната светлина. Аз намирам изискването да няма нищо преекспонирано (или както някои казват, "прегоряло") за твърде ограничаващо. Понякога дори изглежда неестествено ако се вижда всичко ясно в такава обстановка. Донякъде е естествено за зрителя външната среда да е доста по-ярка през деня и дори някога да е без никакъв детайл. Стига това да не се отразява на контраста на кадрите, не мисля, че е чак толкова критично.
В горния кадър имах достатъчно информация в суровия файл, за да върна детайла от външната среда, но ми изглеждаше изкуствено и затова оставих преекспонирани места. Не винаги е нужно кадрите да бъдат съвършени според изискванията във фотографските книги. Ето тук кадърът е наклонен (рядко снимам така), но след като изправих го завъртях си изгуби излъчването и затова оставих този наклон.
Смятам, че снимките трябва да бъдат технически изпипани, но ако техническото съвършенство отнема от излъчването на кадъра, по-добре да бъдат оставени с тези "недостатъци", защото и без друго само фотографите ще коментират, че вертикалите не били вертикални.
Ето и още един пример с нарушаването на правилата от книгите по фотография, където композицията е центрирана, но точно това е удачно в тази ситуация:
Дори да използвам осветление често се старая да изглежда невидимо и кадрите да са така, все едно не е имало никакви светкавици. По този начин изпъква личността и историята в кадър, отколкото техническите детайли.
Надявам се снимките да са ви харесали, както и да донесат успехи на Стан Даулов. Това кадрите да допринесат за напредъка на някого в работата му ги прави много по-ценни и стойностни и трябва да се има предвид от всеки фотограф. В тази сфера не се прави просто снимка за някакви пари, а това е като да сте в позиция на рекламна агенция за бизнеса на дадена фирма или личност, като с кадрите инвестирате в този бизнес и тази инвестиция се възвръща или като допълнителни проекти от същия клиент или като добра дума за вас на други потенциални клиенти.