При започване на един такъв проект в началото още не знаеш откъде да започнеш и само събираш информация, която е като глинена топка, от която всички от екипа като скулптори започваме да оформяме образ, който малко по малко започва да придобива все по-фини и по-фини детайли. В тази обширна публикация ще споделя как беше сниман клипа на Любена Нинова "Преди да свърши любовта".
Предварителна подготовка
За този клип ми се обади Любена Нинова (YouTube, Facebook), която бях снимал преди години. Първоначално уговорката беше да направим нова фотосесия. Аз промяна не видях особена у момичето на снимките, освен, че покрай нея се въртеше един рус мъж на вид с телосложение около 85-90см и тегло между 10 и 12кг.
Това е началото от сценария, който подготвих:
За мен най-голямото предизвикателство беше да направя филм по песен, която все още не беше записана. Все още всичко беше на ниво идея и самият запис щеше да стане в близко бъдеще. Трудността тук идва от факта, че филмът трябва да трае точно толкова, колкото е песента с точност до секунда. В този филм Любена щеше да бъде в кадър пеейки и самото пеене щеше да е част от сюжета. Последният трябваше да съвпада като кулминация с кулминацията на песента, а песен още нямахме. Ако клипът беше съставен от хубави кадри, които няма значение в каква последователност ще ги наредиш, щеше да е лесно, но тук имахме филм.
Може да сравните началото на сценария със скиците. За голяма моя изненада анимацията се хареса твърде много на хората от екипа, а истината е, че това е изцяло чернова, която правя за мое улеснение. Отделно си бях групирал локациите и снимачните дни по скици, за да снимаме по списък, тъй като в този филм бяха ангажирани не малко хора, чието време е ценно. Особено ценно беше времето на известния актьор Ивайло Захариев (Facebook, Instagram, Wikipedia), който беше зает с пътувания и други снимки и трябваше да се съобразим най-вече с него. Оттам нататък организирахме локациите и статистите, без които видеото нямаше да бъде същото.
При първоначалните срещи Ивайло предложи да имаме цвете, което да е мотив през целия филм и избрахме това да бъде кала. Важните първи и последни букети са от кали, както и брошката, която Любена носи, докато пее и тази, която Ивайло държи в ръката в последните кадри.
Тъй като сюжетът беше на военна тематика се свързахме с различни хора от военно министерство и Военна академия, за да видим дали те имат желание да спонсорират една част от филма, защото по това време течеше и кампания, която би паснала идеално с филма. Така се случи, че нямаше особен интерес от тяхна страна и ние продължихме с организирането локациите без да имаме предвид местата, където бихме снимали с помощта на военните. Иначе бяхме почти обмислили как да използваме парка и някои от красивите зали във Военна академия.
Първоначалната идея беше да снимаме празненството на военните в изискан бар. Това беше и в първата версия на сценария. След като проверихме няколко възможни места за снимки не бяхме много впечатлени и решихме да сменим буквата "р" на "л" и се получи "бал" вместо "бар".
Имаме сценарий, имаме актьори, какво правим? Снимаме. Да, но филмът започва с пеенето на Любена, а ние още нямахме песен. Решихме, че ще снимаме кадрите с бала чак като имаме запис, но това трябваше да стане преди определена дата, защото след това Ивайло започваше снимки, на които не можеше да бъде избръснат. Защо това беше важно? Военните в България имат изискване да бъдат избръснати и затова Ивайло трябваше да няма брада за тези кадри и да има време тя да порастне отново за другите му снимки.
Ден 1: Бар
Решихме първите снимки да бъдат в бара, където става раздялата, където също снимахме една и от междинните "срещи" на влюбените. За тези кадри снимахме в бар ДаДа в София, който наехме за времето на снимките. Трябваше да снимаме четири сцени, но накрая снимахме само три, защото не остана време.
Обичайните заподозрени
През всички дни на снимките за грима се грижеше Гена Живкова-Чолакова (сайт, Facebook). Стилист ни беше Мариета Ценова, а с прическите се занимаваше Дани Георгиева. Когато пристигнах вече бяха започнали да се занимават с Любена, тъй като всички знаем, че на мъжете-актьори не им се обръща толкова внимание (да не казвам имена).
Среща
Започнахме с по-лесната, защото за следващата трябваше да е тъмно, а снимките ги започнахме в около 17:00. Това беше една от срещите на двойката:
Осветлението беше сравнително елементарно: два софтбокса от двете страни, като останалата част от бара беше осветена от наличното осветление там. Имаше димери на лампите в интериора, което беше като подарък за балансирането на светлината на софтбоксовете с осветлението в бара.
Особеното при тези снимки е, че независимо дали накрая използваш 4 секунди от материала или 20 минути, трябва да имаш всичко: статисти, осветление, гримьор, коафьор, стилист. Спомням си как Любена с мъка сподели, че толкова неща сме снимали, които са й били любими, а не са намерили място във видеото. Причината беше, че имахме да гоним ритъм на песен и да разказваме история. Около час и половина беше снимането само тази сцена и накрая във видеото имаме 4 секунди и гигабайти суров материал.
Влизането в бара
Влизането в бара се състоеше от два кадъра. Единият е този от улицата, където Ивайло Захариев влиза, който беше сниман само с наличната улична светлина. Вторият беше вече в интериора и приближаването му към чакащата на бара и неподозираща нищо Любена. Доколкото си спомням, осветлението беше основно това, което беше в бара, като само сложих допълнителни акценти върху актьорите с две лампи. Веднага след това със същото осветление снимах и отдалечаването на камерата, което може да видите накрая на сцената с диалога между двамата.
Диалогът
Тази сцена изискваше отново две лампи, но разстоянието зад бара беше малко за голям софтбокс, както и множеството огледала щяха да покажат всичко. Затова за тази сцена използвах една моя самоделка, която може да видите на общата снимка, която си направихме накрая на този снимачен ден:
Това представлява серия от няколко 60W крушки, които са свързани с димер и всичко това е хванато на дървена платформа. С тази самоделка осветих лицата на актьорите в тази сцена:
Статистите
Тук искам да кажа няколко много важни неща за статистите. Те са изключително важни, ако и те самите може би да смятат себе си за скромни участници. Тях може да не ги забелязваш в кадър, обаче ако ги няма се усеща липсата им. Без статистите нямаше да се получи нищо. Аз не познавах почти никой от тях, но след време научих, че не малка част от тях са професионални музиканти, фотографи и хора, занимаващи се с видео, полиглоти, IT специалисти и т.н. Това ми прави изключително голямо впечатление, че тези професионалисти са приели скромен образ на статисти във видеоклипа на Любена. Бих искал да ги назова всички по име и да дам кратка информация за тези, които се съгласиха да бъдат "похвалени пред строя" (нали сме на военна тематика).
Участваха следните статисти:
- Натали Ангелова (професионална певица и вокален педагог; YouTube, Facebook, Instagram);
- Вихра Андреева;
- Христо Младенов (професионален певец и музикант, когото може би знаете от дуета му с Димитър Атанасов, композиторът на текущата песен, във формата Гласът на България; линк към сайта им);
- Борислав Вълов (актьор, танцьор, влогър; YouTube, Facebook, Instagram)
- Николай Чолаков (съпругът на Любена и този, който я подкрепя и обича най-много; Facebook)
- Пламена Ковачева (полиглот; млада дама, която знае английски, немски, румънски и работи в областта на международното сътрудничество, Facebook);
- Ваня Владева (по време на снимките тя беше барман в ДаДа; Facebook)
- Диди Димитров (професионален фотограф и YouTube влогър, в чието студио снимахме част от нещата; Facebook);
- Петя Станкова
- Люба Илиева (професионална певица, известна от формата X Factor през 2014-та; Facebook);
- Димитър Нинов (бащата на Любена; доктор по професия, певец по призвание; Facebook);
- Димо Митев
- Вихър Ласков
Ден 2: Апартаментът на офицера
Това беше един от по-дългите снимачни дни, където снимахме около 6-7 часа (освен логистиката, инсталирането и прибирането на техниката). Сцените, които трябваше да направим бяха приемането на първото обаждане на певицата, приемането на обаждането от генералния щаб, обаждането за срещата с пръстена, обличането на военните дрехи и заминаването, както и кадърът във войнишката палатка и дневника (да, монтаж е). А, снимахме още една среща в бар "навън", но за нея не остана място във филмчето. А, още една сцена снимахме: тази с пръстените в бижутерския магазин. И тя монтаж. Кадрите с приемането на обаждането бяха снимани едни след друг, защото бяха идентични.
При тях осветлението върху Ивайло мисля, че беше само с един софтбокс вдясно извън кадър и от време на време един прожектор с "остра" светлина, за да симулираме слънце или интериорно осветление. Рамките със снимките са специално сложени, за да покажат, че героят има дълбоки военни корени, за което помогнаха снимките, предоставени от Борис Станимиров.
Всичко изглежда чисто и подредено в кадър, обаче зад кадър си е панаир:
Сцената, където се обажда с пръстена вечерта, я снимахме като се стъмни, а малко преди това направихме кадрите с обличането. Почти всичко беше снимано с едно и също осветление, но за кадъра, където офицерът излиза от стаята и показвам пръстена специално бях сложил осветление върху кутийката, когато пък точно имаше хубав залез отвън и всичко си пасна като цветове на светлината. Изглеждаше все едно е осветен от слънце през прозореца. Не ми било слънце, най ми било лампа.
Срещата, която не намери място в клипа
Срещата, която снимахме, но нямаше място за нея изглеждаше ето така, заедно с финалния вариант, за който отделих време за монтажа, но накрая не включих за съжаление. Дори на този кадър с пръстена по-горе се вижда хоризонталното напречно рамо на стативите, които държаха синия фон.
Бижутерският магазин
Поради ограниченото време на Ивайло Захариев, решихме, че щом ние паднал в ръцете на този ден, ще направим и кадъра с бижутерския магазин като монтаж. Това решение беше взето много преди това, разбира се, а не в същия ден. Пръстените бяха семейните бижута на Любена, които са се предавали от поколение на поколение (това си го измислих). Тях внимателно закрепихме с тиксо върху парче кадастрон, който беше сложен върху две парчета дунапрен (които носих да уплътнят едни кашони), които пък бяха балансирани върху дъска за гладене, която намерихме в апартамента. Не вярвате?
Камерата беше от лявата страна на този "декор" ниско долу и изглеждаше ето така в работен (вляво) и финален (вдясно) вариант след монтажа:
Военната палатка
Снимахме тази сцена на син фон, не защото беше доста трудно да намерим такова помещение или ограничения в бюджета. Сигурен съм, че можеше да пътуваме до някоя българска военна база в чужбина, обаче на Любена не й се ходеше на снимки в горещи и пясъчни райони, защото не искала да има тен за снимките в балната зала.
Лампата, която висеше според Ивайло щеше да изглежда твърде евтино накрая и затова я махнах в процеса на монтажа. Тук с Ивайло снимахме и отделен клип, който беше посветен на житейските мъдрости в живота, за който материал ще пиша пак по-нататък в статията.
Камината
Тъй като имаше камина в този апартамент решихме да снимаме все пак една бонус сцена със среща край камина, която ако и да се появи за кратко, се получи приятно и осмисли времето на Любена в този снимачен ден.
Огънят си беше истински. Тъй като всички на снимачната площадка сме деца на миналия век, които са играли на село, знаехме как се пали огън и дори не сме търсили в гугъл как става. Все пак, топлата светлина върху тях не беше от огъня, но имаше допълнително осветление долу пред камината, което имаше димер. Докато траеше сцената Ивайло въртеше димера, за да се получи ефектът от огнените пламъци.
Ден 3: Апартаментът на певицата
Това беше един от най-спокойните снимачни дни. Отделихме си достатъчно време, за да направим двете сцени: първото обаждане и след това отговарянето на обаждането за срещата с годежния пръстен.
Тук Ники (вляво долу) беше готвачът на хубавата закуска, която виждате в кадър. За дневната сцена свалих картината, която виждате в дъното, за да изглежда по-добре композиционно във финалния резултат:
Малко по-късно снимахме и кадъра с обаждането на офицера вечерта, където решихме, че Любена няма да е по пеньоар, но ще е току що пристигнала от концерт, което ще даде възможност да бъде облечена елегантно. Така също пасваше на романтичната обстановка, която направихме най-вече с акценти от настолни лампи (някои от които купени специално за случая) на различни места в стаята. Мисля, че бяхме сложили още 2 прожектора, които не са в кадър (вляво и вдясно).
Ден 4: Генерален щаб
Както се разбра по-горе, във военно министерство нямахме останали връзки, та трябваше да се спасяваме сами за този кадър. Според Любена нямаше друг по-подходящ да го изиграе освен баща й: Димитър Нинов, който е доктор по професия, но иначе си е певец, както казва той за себе си, а бялата манта била просто камуфлаж.
Това също се наложи да е монтаж поради моите изисквания за помещения, които се оказаха малко завишени. Картината с Васил Левски беше в кабинета на г-н Нинов и направих отделно снимка, която монтирах на 3D интериора след това. Отне ми доста време да направя този кадър, защото мястото не беше достатъчно широко и се наложи да изрязвам някои неща ръчно кадър по кадър.
Ден 5: Срещи навън
Беше последният февруарски ден, когато решихме да снимаме кадрите със срещите навън, защото прогнозите бяха обещаващи. Два дни преди това времето финтира прогнозите и взе, че наваля отново сняг. Прогнозите, обаче, бяха оптимистични и обещаващи като политик по време на избори, че щеше е слънчево. Аз си бях решил, че ако има сняг някъде по земята просто няма да го включвам в кадър.
Трябваха ни общо около 10 секунди материал, който можехме да направим и при тези обстоятелства само да има слънце. Има ли слънце, казваш на актьорите да се облекат леко (докато ти си облечен дебело), слънцето ги грее и кадърът изведнъж е стоплен. Е, някога има някой минувач, който стабилно навлечен минава в кадър и разваля илюзията. Благодаря за търпението на Ивайло и Любена през всичките 16 дубъла + 1 за всеки случай.
За този кадър пейката беше заета и помолихме хората ако може само за тези снимки да се преместят, за което сме им благодарни. От време на време като минаваха хора се спираха, за да не влязат в кадър. Други, по-смели и търсещи телевизионна слава, смело минаваха. Имаше едно малко момче, което се връщаше от някъде с раничка и се спря при нас. Аз точно тогава не снимах и му казах, че може да мине спокойно, защото не пречи. То отговори: "Не, аз искам да гледам." Момчето искаше да е наш временен асистент и когато се налагаше нещо да кажем на някой в далечината леко да се отмести или нещо друго да се помогне, то чевръсто се отзоваваше и тичаше да свърши то тази работа. За сведения на читателите, детския труд не го наложихме нито го изискахме, а ни се предложи настоятелно и симпатично, че нямаше как да откажем. Затова направихме кефа на детето да участва с каквото може и то. Накрая с неговия телефон си направихме обща снимка за спомен, която може би е някъде из мрежата.
Между другото, кадърът с целувката го направихме в отделен ден и вместо Ивайло снимехме съпругът на Любена, защото щеше да е най-естествено. И без това не се виждаше в кадър кой е мъжът. Още нещо — това щеше да спести един ангажимент за Ивайло Захариев, който беше и без друго твърде зает.
Ден 6: Бал - гости
Още нямахме запис на кавъра на песента, но можехме да си я тананикаме по време на снимки, за да се създава атмосфера. Затова решихме да снимаме снимките с гостите на бала отделно от пеенето на Любена, за което чакахме записа. Първоначално бяхме уговорили да снимаме в кокетна малка зала:
Времето за снимки там беше доста ограничено, а и датата за ангажимента там беше твърде напред във времето. Нямахме още запис, а Любена вече беше решила да представя песента в средата на месец май. Други думи, нямаше време за бавене. Уговорката с нея беше да снимаме гостите в студио на зелен или син фон и после да правя монтаж, като за фон ползвах снимки от залата.
Та, ето ни в студиото на Диди Димитров, където опънах зеления фон и бяхме готови да снимаме "гостите". Имахме само 4 военни парадни костюма от различен размер и се наложи да снимаме всички двойки отделно:
Снимахме с чаши, без чаши, в цял ръст, от кръста нагоре, близо, далече.
Любена беше ми заръчала да направя така монтажите, че да се виждат хората максимално в кадър, което аз не съобразих толкова, защото ми се струваше, че това ще ме ограничи. Просто избрах кадри, които бяха заснети технически приемливо, които щяха да заемат композиционно добре пространството при монтажа. Ако някой е малко или много в кадър не е защото е хубав или много хубав. Просто техническо решение за монтажа, а не конкурс за красота, защото всички бяха убави.
А между другото, тези, които влизат в "залата" в началото са Любена и съпругът й. Защо в гръб? Щото Любена нямаше грим. То, пък ако имаше, назад ли щяха да вървят?
Ден 7: Бал - изпълнението на живо
Вече имахме аудио запис на песента. Да, още демо без щрайх (демек, струнни инструменти), но вършеше работа, за да направим снимките с пеенето на Любена. За съжаление залата, в която трябваше да снимаме щеше да е налична за снимки в твърде късен момент и може би нямаше да има време за монтажа. По тази причина поех риска и отговорността да предложа на Любена да снимаме и това в студио, а залата щях да я направя като 3D модел. Тя нямаше особен избор, освен да се съгласи и ето ни пак в студиото на Диди Димитров:
Аз може би бях най-неспокойният по време на снимките в студиото (но не се издадох), защото след това монтажът е доста сложен и нямах втори шанс. Целта беше да изглежда достатъчно реалистично, което аз все още нямах много представа дали щеше да се получи незабележимо. За техничарите: снимах във формат, който е с chroma subsampling 4:2:2, докато за подобни монтажи е добре да е доста повече.
Трябваше да се разкаже история, която да вълнува и последното нещо, което човек да забележи (а в най-добрия случай изобщо да не забележи), че някаква част е направена с визуални ефекти (или CGI, computer generated images).
Снимахме само частта от записа, който щеше да се вижда точно по начина, по който щеше да е монтирано. Бях си записал всеки стих от куплетите и припева по какъв начин трябва да е сниман: в цял ръст, 3/4, близък кадър, камера статична или в движение напред, назад, наляво или надясно. По този начин действахме бързо и нямаше нужда да записваме цялата песен от различни ъгли с различни движения на камерата.
Тук в студиото снимахме и кадрите с букета в гримьорната, които всъщност изглеждаха така:
До тук със снимането. Следваха дълги монтажни дни, на които ще обърна внимание по-нататък в публикацията. Сега да преминем бързо напред в бъдещето, когато вече имахме готовия клип.
Големият ден: Представяне на видеоклипа пред публика
Монтажът завърши около десетина дни преди представянето. Само чакахме да се доизгладят някои неща по самия аудио запис. През това време поръчахме плакати, които отпечатахме и разлепихме на входа на блока на Любена и в асансьора, след което разбрах, че от домсъвета нещо са мърморили. Заедно с това Любена пусна информация и в интернет.
Дали беше от плакатите в асансьора или клюкарките от входа са разгласили новината, докато са били в гастронома, но на събитието на 16 май, 2019 г. в клуб Книгата / The Book бяхме свидетели много хора, дошли да видят новото творение на Любена Нинова, за което сме изключително благодарни.
Кадрите от представянето са направени от Емил Колев.
Бонус "зад кадър" материал
Със сигурност има хора, които са стигнали този параграф, защото не им се е занимавало да прочетат нещата по-горе и са се спрели, защото има копче за пускане на клипче. Всъщност, независимо как сте дошли тук, цъкнете го. Надявам се да ви зарадва.
И тъй като продуцентът беше достатъчно щедър, отдели ни време и бюджет, за да направим и видеоматериали, които да ви умъдрят в житейския ви път:
Монтаж и визуални ефекти
Ако всичко беше снимано на живо, монтажът на този клип щеше да отнеме по-малко от седмица. Е, не отне по-малко от седмица. Снимахме с големи паузи поради това, че един или друг нямаше възможност за снимки или локацията не беше свободна или пък времето не беше подходящо. През тези паузи отделях време да монтирам това, което можеше да бъде монтирано. След като вече беше готово демото на песента събрах тези части и започнах да напасвам нещата по музиката, изхвърляйки сигурно 30% от вече монтирания материал. Важните моменти бяха обаждането на певицата за първата среща, което трябваше да стане в края на първия припев, както и обаждането от генералния щаб, което трябваше да се случи в кулминацията на песента. Всичко останало трябваше да бъде напаснато според тези два момента. По тази причина доста неща бяха изрязани и не бяха включени, ако и да ми се искаше да ги има.
За монтажа използвах HitFilm Pro, който е достатъчно зрял софтуер за подобен вид проекти. Последните няколко версии са доста стабилни и съм много доволен от работата с него. Поддържа възможност и за интегриране на визуални ефекти и 3D. Има и безплатна версия за тези, които искат да го пробват.
Цветовото тониране накрая (т.нар. color grading) е направено също в HitFilm, като съм симулирал процеса, който бих следвал ако ползвах софтуер като DaVinci Resolve (например тонирането на цвета на кожата отделно от останалата част от кадъра).
Както видяхте, имаше неща, които бяха снимани отделно на зелен или син фон и после монтирани софтуерно. В текущия случай всички фонове на кадрите, включени във видеото бяха интериорни, като интериорът беше направен като 3D модел в безплатен софтуер, наречен Blender. Този софтуер използвах и в други видео и фотографски проекти, където съм правил монтажи (филмът "Писмото" или фото серията "Алиса в страната на чудесата"). Далеч съм от това да се нарека специалист в 3D-то, но се надявам за скромните си способности да не се забелязват "шевовете" на нещата, защото целта е да се помогне за разказването на историята, а тези ефекти да останат незабелязани и слети с останалата част, която беше снимана на живо.
В следващия клип може да видите част от процеса при изграждане на кадрите, които бяха оформени като визуални ефекти (CGI или VFX):
А за тези, които се интересуват от 3D или пък са добри в областта и искат да видят къде са ми грешките, следващите няколко видеа показват направата на всеки един от интериорите във вид на таймлапс. Останалите могат да ги пропуснат и да отидат директно на следващия параграф.
Заключение
Това беше накратко (сериозно?) за този клип. Има още толкова много моменти, за които не съм писал (значи е било сериозно). Надявам се, че съм дал на всеки по нещо, което би му било интересно да знае за направата на такъв музикален проект. За мен лично беше истинско удоволствие да работя по този видеоклип и за момента е едно от най-сложните неща, по които някога съм правил. Надявам се завършеният клип да ви харесва не защото е вложен много труд от всички нас в него, но защото ви харесва музикалното изпълнение и историята.
Във филмчето има и допуснати грешки, които са както неволни пропуски, така и съзнателни мои решения. Дали сте ги видели, не зная, но се надявам те да не отнемат от въздействието на крайния видеоклип. Признавам го открито, защото мисля, че Любена няма да има време да прочете тези думи, защото е твърде заета да си популяризира новото творение.