Компанията! Абе, тука едно момче, на кое' не му помним мноо името, се фанааме да го снимаме, барем каже некоа умна приказка за "Компютърно-образователен център Progress". Дали се е получИло, че кажете вие.
Всичко започна така...
Обади ми се собственикът на Компютърно-образователен център Progress, Борис Петров, за да ми сподели идея, която има за рекламно видео. В компютърно-образователния център предлагат над 50 курса, като в рекламата са изброени само 4-5 от тях, а за останалите е споменато с "и още и още". Групите са малки, за да може да се обърне достатъчно внимание на всеки. Предимството в "Progress" е, че съдействат и за намирането на работа след това.Борис пише много добре сценарии и има не малко познания в областта на режисурата. Прочете ми сценария, който беше подготвил, и аз бях доста впечатлен по две причини: щяхме да снимаме (евентуално) с Владислав Карамфилов (да, фамилията му не е "Въргала") и самият сценарий беше написан точно като за най-известния негов образ - Влади Въргала. Оригиналният сценарий звучеше малко по-различно от финалното видео, но беше със същата идея: Въргала решил да влезе в правия път и да изкара пари с честен труд, започвайки с преквалификационни курсове в "Progress". Оригиналният сценарий звучеше ето така:
"Компанията! Тук съм да ви кажа, че далаверата свърши. Тарикатлъкът — и той. Просто им мина времето. Аз лично моите ланци си ги върнах в една заложна къща (какъв зор видях, докато ги докарам до там, не ме питайте). Сега, главното, което искам да ви кажа е: Сядайте и учете..."
Влади беше казал, че ще направи някои промени в текста, за да паснат още по-добре на образа. В деня на снимките Влади всички чухме за първи път новия сценарий. Още след първия дубъл се смяхме много.
Като резултат трябваше да получим рекламно видео, както и да се монтира аудио версия за реклама по радиата.
Подготовка
Беше още февруари и г-н Карамфилов нямаше и хабер от това, че искаме да снимаме реклама с него. Хладно време. Видеото трябваше да изглежда слънчево и топло. Трябваше да снимаме на площад Славейков в София. Щеше да има и запис на аудио. Какво толкова трудно може да има в това, ще попита някой. Топло време, да кажем, ще дойде, но за аудиото трябваше да сме сигурни, че ще е достатъчно тихо на площада, за да не записваме много от страничните звуци. За тази цел бяхме решили да снимаме в неделя рано сутринта от 7:30. Трябваше и да няма твърде много хора, които да влизат в кадър, да се въртят покрай техниката и да надничат любопитно към камерата, снимайки с телефоните си.
Пробни снимки (първи опит)
В една студена февруарска сутрин отидохме с Борис да видим как ще кадрираме рекламния клип. Бях само с камера и статив. Борис играеше ролята на Влади Въргала и казваше репликите от първоначалния сценарий. Пара излизаше от устата му, защото беше студено. Почна да вали сняг и до края на пробните снимки земята около нас, както и камерата, бяха покрити с тънък слой сняг. Требеше да спреме.
На тези снимки нямаше слънце, светлината беше равна и беше сравнително
лесно за снимане така. За същинските снимки трябваше да е слънчево и се опасявах, че щеше да е много трудно за снимане (и бях прав).
Пробни снимки (втори опит)
Дойде време, когато прогнозата обеща слънчево време и тогава "компанията" (Борис Петров и членове на екипа му от Progress) отидохме в 7:30 сутринта на площад Славейков. Бях с техниката, с която щяхме да снимаме, за да видим как са нещата на същинската светлина и в същинска ранна сутрин, когато (уж) няма много хора. Снимах с помощта на отражатели (черни, бели, сребристи) и дифузери.
Светлинните условия бяха доста трудни. Намирахме се в сянка, а сградата, където се помещават курсовите зали на "Progress" е точно тази зад пейките и беше огряна от сутрешното слънце. Това я правеше много по-ярка отколкото главния герой, а нямахме директно слънце, чиято светлина да отразим обратно в лицето му. Трябваше да отразим каквото можем, да затъмним каквото можем и да изсветля после софтуерно каквото мога, стига да не излизам от динамичния обхват на камерата.
Виждат се знаци, които също пречат в кадър, както и някои рекламни табели. Сутринта пак си имаше хора, ако и да бяха по-малко. Въпреки насочения микрофон, пак поради отражението на звука в околните сгради имаше много странични звуци, които влизаха в записа. С други думи — доста трудни условия за снимане. Тъй като още нямахме дата за снимките, а и времето беше хладно (около 0оС сутринта), решихме да чакаме (голямо "решение", няма що). През това време поръчах едни аксесоари за контролиране на светлината от чужбина, защото ги нямаше в България и очаквах да дойдат навреме за снимките, които щяха да ми помогнат още по-добре в балансирането на светлината.
Как собственикът на Progress е успял да се свърже с Влади?
Някога с известните личности става става така: Отиваш у Фейсбука, Инстаграма или някоя друга социалка, пишеш на човеко и това е. В случая не стана толкова лесно. Борис Петров сподели, че нещата са станали чрез негов познат, който споделил, че може да го свърже с мениджъра на Влади. Актьорът е споделил, че не приема всяко предложение за участия в реклами, но сценарият тук му е харесал и приел присърце задачата. След няколко срещи собственикът на "Progress", Борис, ми каза, че сме готови за снимки и само чакаме добро време.
Сигурно се чудите колко струва участието на личност като Влади Въргала в клипа. Нямам представа. Само знам, че не е нещо непосилно за малкия и среден бизнес.
Снимачният ден
Не знам как е за другите, но дори да са минали толкова години, откакто се занимавам със снимане всеки проект е все едно съм за първи път на снимки. Не защото не знам какво да правя технически, а защото всяка задача е единствена по рода си: хората са различни, мястото е различно, метеорологичните условия са различни, светлинните условия са различни, звукът е различен и изненадни могат да дебнат отвсякъде.
В този случай и техниката беше различна, защото ползвах ново аудио устройство, което бях купиил наскоро, както и че снимах без изкуствено осветление, което е рядкост за мен. По принцип винаги снимам с някакъв вид лампи, но в този случай бях "въоръжен" с няколко големи отражатели, сложени на стативи около пейката.
От снимката може да видите, че за снимане на видео си требе хора и това си е. Може да не се забелязва само гледайки крайния резултат, но всеки човек от тези на снимките беше много важен. Бързото инсталиране и прибиране на техниката е най-малкото, което мога да кажа. Работата със звука, с отражателите, сценария, "аутокюто", режисурата и т.н. са само някои от нещата и не винаги се правят само от човека зад камерата. На тези снимки всеки си имаше задачи: Борис Петров - режисьор; Божидара Кацарова - асистент-режисьор; Милен Русев - звук; Калоян Анастасов - асистент-осветител.
Какъв е Влади Карамфилов - Въргала на живо?
Това беше първият път, когато го видях на живо. Преди това с него се беше виждал само Борис Петров, собственикът на "Progress". Работил съм с различни известни личности и всеки път е любопитно да видиш какви са на живо.
Актьорите са много интересни хора. По-различни са от фотомоделите или бизнесмените от корпоративния свят. Какво обикновено представлява едно запознанство с фотомодел или известен собственик на бизнес? Здрависваш се, казваш си имената, отсреща човекът си казва имената и това е. Как протече тази част от проекта с Влади? Идва той усмихнат и се здрависва с различните членове на екипа. На мен ми казва: "Здрасти, Тише", праща въздушна целувка на дамата в екипа, уточнявайки, че това не е за колегата, който беше до нея. Държи се с всички съвсем неформално. Направи тази снимка с телефона си:
Доста различно от запознанството със собственик на голяма компания в лъскав офис, нали?
Слънчевото време
Обещаното от метеоролозите слънце го имаше, обаче топлите на вид на лъчи бяха като предизборни обещания: уж ги има, обаче хич те не греят. Температурата беше по-висока от тази по време на пробните снимки, когато мръзнахме при 0оС. Сега беше 3оС, с обещание да стане цели 6оС до 9:30, когато планирахме да приключим кадрите. Опасявах се, че ще излиза пара от устата на актьора, докато говори.
Може да забележите, че всички ние бяхме доста добре облечени, а Влади трябваше да е със "сценично облекло" - кожено яке. Въргала не носи шалчета и ръкавици. Он е голема работа и от студ се не бои. Влади не показа, че му е студено нито за миг, докато не приключихме снимките. Борис му беше звъннал да го чуе на следващия ден, за да се увери, че не се е простудил.
Аутокю(теци)
Изброяването на курсовете беше важна част от сценария и трябваше да бъде казана в правилния ред. За да се улесни този процес бяха написани на големи листи, които държахме до камерата, за да може Влади да им хвърля по един поглед. За това са тези бели листи по-горе на снимката. Защо му е на човек аутокю (или телепромптер) за хиляди левове, когато няколко листа с написан на ръка текст може да свърши същата работа?Светлината
Докато сме на тема слънце: в ранните часове слънцето е ниско и сградата е в сянка. Пейката е също в сянка и е идеалното време за снимки, обаче не станаха така идеални работите. Когато започнахме да снимаме слънцето вече беше огряло сградата наполовина, а тя трябваше да присъства задължително в кадрите.
Нужно беше да пазя най-светлинте части от кадъра, за да не "изгорят", както и да не е твърде тъмен кадърът, че да не мога да извадя информация от средните тонове и сенките. Много трудна работа и един от случаите, когато трябваше да приема, че ще го оправя при монтажа. Разбира се, нужно е да се познава техниката, с която работи човек. Ако камерата няма достатъчен динамичен обхват, трябва да се жертват светлинте места от сградата и да се оставят да "изгорят". В компромисни случаи по-важното е лицето на главния герой да бъде ясно видимо. Поех риска да имам и вълка сит и агнето да е цяло: хем да не се преекспонират светлите части, хем да имам и информация в сенките.
Казах по-горе за едни неща, които поръчах от чужбина, за да помогнат за светлината по време на снимките. Пристигнаха! Но няколко дни след снимките.
Звук и сагата с батерийките
По отношение на звука снимането на видео или филм в офис е направо песен в сравнение със задачата, която имах. Първото беше, че сутринта в неделя си имаше хора по площада, както и шумове от климатици на заведения, подвиквания на хора, минаването на трамваите, минаването на автомобили и още и още...
При монтажа имах доста трудности със звука точно заради тези странични звуци. Имаше моменти, в които Влади изиграваше много добре част от сценария, обаче я трамвай, я кола, я някой подвиква нещо, я се чуват шумни вентилатори на климатици от съседни заведения.
Споменах по-горе за новостите в техниката - едно ново звукозаписно устройство. С него бях работил 3-4 пъти по предишни проекти и вече уж му бях свикнал. Работеше с няколко типа батерии, но аз го ползвах с тип АА (за сведения на посрещачите: "стандартни" 1,5V батерийки). Бях заредил акумулаторни батерии от този вид и имах още десетина резервни. Откъм батерии нямах притеснения, а то какво стана...
Записваме значи, и още в началото на първите няколко дубъла колегата, който изпълняваше ролята на "звукар" каза, че батериите са свършили. По технически спецификации трябва да имаме спокойно 7-8 часа звукозаписно време, ама... Добре, викам си, случва се. Давам му 2 (две) батерии от резервните и продължаваме. Два или три дубъла след това отново ми каза, че устройството казва, че батериите свършват и ще изключи. Почнах да се притеснявам. Дадох му още 2 (две). И после пак и пак. Брей, свършИха батериите. От офиса на Progress донесоха още 4 батерии. И тях така, две по две ги ползвахме, но устройството упорито казваше, че са слаби малко след това. Купихме нови (в неделя сутрин не е лесно нещо). Същата работа. През цялото време бях на тръни да не спре звукозаписа по средата на успешен дубъл. Приключихме снимките. Викам си, изложих се пред човека. Чудих се защо така става с тези батерии.
Като се прибрах вкъщи отворих капачето за батериите на звукозаписното устройството и извадих батериите. Реших да видя дали да не го ползвам с другия тип батерии. За целта трябваше да извадя кутийката, която служеше като адаптер на 2-те АА батерии. Вместо нея можеше да се сложи друг тип по-мощна батерия. Обръщам тази кутийка и какво да видя отдолу: още 2 АА батерии, чиято марка не съм купувал никога. Засрамих се като разбрах какъв бил проблемът: устройството работи с 4 АА батерии, като аз съм сменял само 2 от тях - тези от горната страна. Другите 2 (тези от долната страна на адаптера за батерии) са били тези, с които е дошло устройството и са били почти на изтощаване и затова машинката бързо е казвала, че батериите свършват, ако ще да са чисто нови половината батерии. Моментът беше странна смесица на срам и облекчение; срам — защото съм бил твърде самоуверен и не съм обърнал внимание, че устройството е с 4 батерии; облекчение — защото разбрах, че технически всичко е наред с устройството и батериите.
Да, знам. В предишния абзац във всяко изречение присъства думата "батерии" поне веднъж.
За техническото "съвършенство" на монтажа и още и още....
Сега, главното, което искам да ви кажа е, че техническото съвършенство не винаги е възможно, колкото и да ми се иска. Трябваше да направя доста компромиси, но се надявам повечето от вас да не са ги забелязали.Звук
Едно от най-трудните неща беше звукът. Ако не знаете, около 70-80% от ефекта от видео или филмов материал е в звука. Ако звукът е лош, дори при прекрасни изображения, усещането се разваля. Има моменти, които са подходящи дубли и в тях има неприятен фонов шум - я подвикване на някой на площада, я куче, я шум от вентилатори, я от коли. Автентично, какво толкова, ще каже някой. Автентично, ама като някой подвикне силно по средата на някоя реплика цялата романтика на звука от площада се изпарява.
Някои от проблемните места бяха отрязани или заглушени, но на места съвпадаха не само с момента на думите на актьора, но и като звукова честота бяха в диапазона, в който беше неговия глас. Трябваше да измислям други решения, като например маскирането на тези шумове (да се чете "замазване на положението") с допълнително записан шум от площада, който е сложен като фонов звук точно с тази цел.
Резервен микрофон
Използвам резервен микрофон тип "брошка" за случаи като този, където снимахме най-широкия план (започването и завършването на видеото). Тъй като в кадър не трябваше да се вижда основния микрофон, това изискваше да се отдалечи и да се усили чувствителността му, за да може да се запише това, което Влади ще каже. По този начин, обаче, се усилват и всички фонови шумове и звукът от тези кадри имаше неприятен брум от близки климатици и хладилни витрини. Тогава на помощ дойде записа от резервния микрофон, който като звучене беше с друго качество от основния, но с малко корекции се доближи до това, което имах като запис от другите планове.
Радио версията
При радио версията нещата бяха малко по-лесни, защото там нямаше нужда да се съобразявам с визуалната част от заснетия материал. Гледах да използвам звука от почти едно и също положение на камерата, за да нямам много разлики при рязане на различни реплики. Тъй като Влади импровизираше някои неща, радио версията има някои разлики в репликите. Имаше едно местенце, където беше казал "работиш" место "работи", обаче останалата част от репликата беше добър дубъл. Реших да махна "ш"-то, обаче не бях го направил по подходящ начин и Борис върна аудио версията сигурно 10 пъти, докато успея да я направя така, че да не си личи.
Трудните светлинни условия
Работя на принципа да се правят нещата както трябва още в камерата и после в обработката да не се спасяват кадри. В случая направих каквото можах по време на снимките, но пък трябваше да се спасяват някои неща след това. Както споменах по-горе, важното беше да не се реже информацията в светлите и тъмните части на кадъра, но да може да се върне до известна степен при монтажа. Изсветляването на картинката не е нещо, което може да става без нарушаване на качеството на кадъра. При изсветляване излиза наяве цифров шум в картинката, който пък като се махне прави кадъра да губи част от остротата си. Трябваше да избирам между много неща и направя компромиси в качеството на визуалната част на крайния продукт, но се надявам да не си личи толкова.
Трудностите идват и с това, че сенките по принцип са със син отенък,
докато осветените части от слънцето - с повече жълти и червени цветове.
Не е нужно само да се изсветли лицето, но да се изсветли така, че да не е
прекалено натрапващо като резултат, както и да се променят нюансите на сенките, за да изглеждат като изсветлени от топла слънчева светлина. Най-важното е да сте се насладили на клипа без да ви е правило впечатление това. Тогава може да се каже, че монтажът не е попречил на посланието.
Дори в този кадър може някои от читателите да попитат защо е сниман така композиционно, че краката стъпват точно в долната част на кадъра и няма достатъчно място. Пред Влади имаше отражател, който влизаше в кадър ако бях снимал още по-широко, а над него имаше микрофон, който също не трябваше да се вижда.
Обекти, които трябваше да се махнат от кадър
На площада има разни знаци, които са в червен цвят и дърпаха погледа. Трябваше да бъдат махнати от крайния резултат. Подобно беше и с хора, които минаваха и бяха облечени по-ярко. В клипа по-долу може да видите как изглеждаха някои от местата в клипа преди и след обработката:
Частта с "момчетата"
След като бях направил груб монтаж от суровия материал се видяхме с Борис и Влади, за да чуя тяхното мнение. Имаше предложения, за които бяха съгласни всички и бяха направени като промени, но имаше едно, за което Борис реши, че е добре да не е в клипа и това беше шегата на Въргала (нарочно използвам "Въргала", защото това е шега на образа на актьора) със скулптурите на Пенчо и Петко Славейкови. Влади добре знае кои са "тия момчета" и дори на срещата тогава сподели истински случаи, където някои хора питали: "Абе, що едни викат Пенчо, а други - Петко Славейков?" За тези, които не знаят, скулптурите на площад Славейков са на бащата (Петко Рачов Славейков) и сина (Пенчо Петков Славейков). Аз също много исках тази закачка да бъде в монтажа, но Борис реши, че финалният клип трябва да остане без нея.
В заключение
Работих по този проект с голямо удоволствие. Никога не бях се смял толкова по време на монтаж. Винаги е удоволствие, когато работиш с професионалисти. Влади направи снимките много весели въпреки техническите трудности. Самият той е и режисьор и също знаеше кое как може да се оправи. Надявам се и резултатите накрая да донесат успехи на компютърно-образователния център.
Между другото, в Progress имат курсове по видео обработка и визуални ефекти. Ако искате да напреднете в тази област, може да се запишете, та да понаучите и вие нещо.