Работата с бутикови малки бизнеси винаги е много по-различна от работата с големи фирми, ако и да има изключения. В работата с малки те бизнеси имаш доста свобода и възможност да твориш спокойно. Интересното е, че малките бутикови бизнеси разчитат доста повече на представянето на бизнеса си отколкото големите компании. Често големи компании имат по-занемарен имидж (сайт, витрини, каталози, служители) отколкото малкия бизнес. Радвам се, че можах да участвам в изграждането на имиджа на Oublier - марка български луксозни и бутикови произведения от дърво и метал.
Зад марката Oublier (чете се "облие") стои Данаил Данаилов - млад дърводелец, който работи в град Севлиево, решил да създава единствени по рода си продукти и да ги продава, а не да опитва да се състезава с големите производители на мебели. Това е подход, който смятам, че всеки малък бизнес в сферата на производството трябва да упражнява.
Имайки скромен опит в дърводелството ми беше интересно да говоря с него за подробности относно изработката: инструменти, които е ползвал, селекция на дървен материал, финално покритие на дървото и т.н. Ключовата дума зад продуктите му беше "търпение". Зад всеки един от произведенията, които снимах стои около една година работа, в което време той е имал стремеж да се получат перфектни.
Снимах два от неговите продукти: бюро и шах. Нека покажа плота на бюрото:
Забележете как е симетричен в горната и долната част. Това е направено нарочно, като е подбран съответен материал, разделен е на две и е слепен заедно, а не е случайно слепване на две дъски (да не говорим, че не винаги могат да се намерят лесно талпи с такава ширина).
Направата на бюрото е изключително прецизна и симетрията в него сама изискваше подобен кадър. Нишите, които виждате отпред са едно от нещата, които са отнели доста време за направа с ръчни инструменти.
Трудоемка задача е била и полирането на всички метални елементи до огледален блясък (не, не ги е купил така, както виждате), включително и винтовете.
Това е поглед от долната страна на бюрото:
Данаил беше ми дал насоки какво излъчване иска да имат снимките. Предложих да направя "дневни" и "нощни" снимки и се получиха следните:
След това преминахме към снимането на другия продукт - шах. Той беше в елегантно направена дървена кутия и тежеше около 10-15 килограма (доколкото си спомням). Кутията беше изработена със същото внимание, както и бюрото. Встрани може да видите дупки за пренасяне. В далечния горен ъгъл може да видите вдлъбнатина, от където може удобно да се маха горният капак.
След като се махне се вижда дъската с долната част на по-високите фигури. Тежестта на всяка от фигурите е точно колкото е по изискванията на професионалните състезания.
А като се махне и черно-бялата дъска, се виждат и останалите фигури.
Тъй като бюрото беше идеалната повърхност за поставянето на шаха, снимах там.
Предполагам знаете, че когато пешките стигнат до края на дъската, те могат да бъдат подменени с която искате фигура. Често това е царицата. Ако все още царицата ви не е "паднала" и имате пешка, която е стигнала края е добре да имате допълнителна царица под ръка. Това е задачата на допълнителните две бели и черни царици, стоящи отстрани на дъската.
Забележка от човек, който разбира от шах (публикувана без редакция): В българската шахматна литература е възприето названието "дама" вместо "царица". Това се дължи основно на факта, че в българската шахматната нотация ходовете на царя се отбелязват с Ц и Д, например Це1, Дd8.
Под дъската в четирите ъгъла имаше крачета от неръждаема стомана, които бяха на резба и така можеше дъската да се нивелира на повърхността, на която беше стъпила, което е малък, но чудесен и идеен детайл от изработката.
Не пропуснах и снимка на шаха с бюрото заедно:
Благодаря на Данаил за възможността да снимам неговите произведения и за доверието му ако и да не се наричам "продуктов фотограф". Ако искате да разгледате малко повече за тези продукти и да разберете малко повече за Данаил Данаилов, отидете на сайта му Oublier.bg.