Често виждам съвети за начинаещите фотографи, че трябва да снимат много, за да станат по-добри. Аз лично не съм съгласен с този съвет и в тази публикация ще споделя защо.
Подкрепата на съвета да се снима повече е базирана на аналогията, че като се тренира даден мускул, той заяква, а ако не се движи много, атрофира. Във фотографията има много "мускули" и не е ясно за кой аспект от снимането се отнася аналогията.
Редовното тестово снимане и снимането на много кадри ще ви даде следните резултати: много файлове, заемане на дисково пространство, по-бързо изхабяване на механиката на фотоапарата, както и повече вероятност да се получат тук-там добри кадри, но често начинаещият не знае точно защо са се получили така. По тази причина се правят още и още тестови снимания редовно, за да се получи някоя добра снимка.
Този подход прилича на това да стреляш комар с топ. Да, ще постигнеш целта си (вероятно), но защо с такъв метод, а не по-прецизно?
Начинът човек да стане добър в снимането е първо да разбира как се работи с тази техника, която е в ръцете му. Автоматичните или полуавтоматичните режими няма да помогнат. Ако искате да разбирате какво точно правите, трябва да се научите да снимате в ръчен режим (М). Когато се научите ще знаете само да снимате каквото и да било и то да излезе добре експонирано, т.е. да не е твърде светло или твърде тъмно. От тук нататък следва трудната част: какво точно да се снима?
Начинът да станете добри е да гоните конкретни цели, а не абстрактни. Абстранктна цел би била "да направя хубава сника на дете в парка". Защо е абстрактна? Защото "хубава" е много общо казано. Затова имайте конкретна цел, като например опитайте да направите точно определен кадър, който е сниман от друг човек. Запознайте се как е сниман: дали е ползвано допълнително осветление, дали може да го направите без допълнителна светкавица, а само с отражател, откъде идва светлината или светлините, замъглен ли е фонът или не и т.н. Отговорът на всеки един от тези въпроси може да бъде самостоятелен урок по снимане, който да се научите.
Хаотичното снимане на множество кадри, особено на автоматичен режим, просто ще ви дадат разнообразие от експонации, които фотоапаратът прецени, че са "правилни". Вие ще правите само композицията, но в повечето случаи и композицията е нещо, което не се знае, че е ключово за красивия кадър. Не е само в "настройките" (дали ще е светла или тъмна снимката), но и в това какво ще има в кадъра и какво няма да има.
Сега вероятно разбирате защо многото снимане не прави добрия фотограф. Трябва да се снима малко и с разбиране. Малко и с определена цел. Споделям това от опит. Опитвал съм в началото с "много снимане" и съм се чудил защо някои снимки стават, а други — не. След време започнах по другия начин и това ми спести много дисково пространство и ми помогна да мисля повече преди да натисна копчето. Камерата няма да направи нищо вълшебно. Просто ще запише това, към което я насочвате.
В блога ми има разни теми, в които споменавам за снимане на ръчен режим, но вероятно трябва да напиша отделна такава. Тя само ще ви научи да имате правилна експонация от първото или второто щракване на копчето, но това още няма да ви даде шедьовър. Шедьовърът е още нататък по пътя. Той е свързан с това да имате както идеята, така и финалната снимката предварително в ума си и да знаете технически как да я направите.