Преди почти три години прекарах един дълъг снимачен ден с екип от наистина чудесни хора. След това минаха много месеци, в които все не можех да стигна до монтажа на заснетия материал. Най-накрая и това се случи: роди се късометражния филм-комедия "Интернет доставчик".

Филмчето е съвременна история със соц привкус, която разказва за възхода и падението на една малка фирма за доставка на интернет услуги. Всичко върви добре, докато в един преломен момент шефът не решава да изравни заплатите на всички без значение кой каква длъжност изпълнява. Това естествено отслабва всякакъв вид желание да се работи съвестно и ефективно и един по един хората напускат. В резултат на това имиджът на фирмата започва да спада, но точно в този момент се появява инвеститор, който решава да купи фирмата. В един решаващ момент на конферентен разговор шефът получава възмездие за решението си по много комичен начин.

Цели на филма

Основната цел беше да го направя за собственото си портфолио. Всички разходи бяха за моя сметка. Втората цел беше да дам пример от неотдавнашнотно ни минало, но със съвременни елементи и да покажа нагледно какво влияние има несправедливостта върху човешкото поведение и взаимоотношения и как всичко рано или късно се връща, било то добро или зло.

Сценарий

Вече не мога да се сетя как се появи идеята за филмчето, но по принцип си записвам моменти, които са ми направили впечатление или кратки истории, които могат да бъдат направени под формата на филм. За "Интернет доставчик" трябваше да работя с истински актьори и затова написах сценария така, както е прието в индустрията. Тогава имах интерес да разбера как се структурира сценарий и бях написал предишни сценарии на ръка, като например клипчето с Елена Карагьозова. За този сценарий реших да използвам софтуер, който ми форматира всичко и изборът ми се спря на Fade In Pro. Има безплатна версия, която има ограничение в броя на страниците в сценария и слага свои надписи в PDF-а, който генерира за печат. Ако работите по малки проекти, дори безплатната версия ще ви бъде достатъчна. Ето и как изглеждаше сценарият:

Тези, които са любопитни, могат да изтеглят целия сценарий на "Интернет доставчик".

Подготовка

Това беше една от най-трудните части на филмчето. Трябваше да намеря екип, с който да работя, място за снимки и всякакви предмети и аксесоари, които щяха да бъдат използвани по време на снимките.

Актьори

За целта обявих кастинг в блога си и на Facebook профила си, но тъй като не съм от най-известните хора в индустрията, почти никой не се обади. След това някой беше публикувал информацията за кастинга във Facebook група, която така и не разбрах коя беше, но за 3 дни се събраха всички, които участваха във филмчето. Обадиха се и още хора, чиито контакти си запазих. Повечето от актьорите бяха млади студенти, които нужда от участия в различни продукции, а аз имах нужда от портфолио. Други от актьорите имаха доста повече опит, а трети се занимаваха с това като хоби.

Аз съм изключително доволен от актьорската игра на всички, които избрах да участват. Реално филмчето го направиха те. Ето и имената им:

• Илия Йорданов: Шефът
• Евелина Кристиян Стоева: Калина
• Мария Миради: Силвия
• Димитър Стратев: Виктор
• Теодор Софрониев: Петър (новият)
• Николай Илов: Петър (старшият)
• Кузмо Караян: Инвеститорът
• Джулиян Любомиров: Момчето с брошурките
• Сава Драгнев: Минувач 1
• Лъчезар Динков: Минувач 2
• Валентин Гиасбейли: Разказвачът

Офис

Чрез познати намерих офисно помещение, което наех за една събота. Предварително отидох на оглед и направих референтни снимки, за да мога да преценя кои кадри къде ще бъдат снимани. Ето и някои от референтните снимки и кадрите, които бяха снимани на тези места:

А това е помещението, където беше бюрото на шефа. Прозорците тогава нямаха щори и донесох щора от един от големите прозорци вкъщи, която инсталирах между два статива:

Ето и бюрото на Виктор:

А това е стаята, където снимах Калина, Силвия, инвеститора и речта на шефа. От самото филмче може да видите колко значителна част от него е снимана в една малка стая. На това място (където е столът на преден план) са снимани и фирменият екип, който слушаше речта на шефа.

Реквизит

Филмчето започва с кадри от улицата, където момче раздава брошури на минувачите. Тези брошури трябваше да са отпечатани с кадър от самия филм. За тази цел трябваше да снимам кадрите на улицата в друг ден след снимките в офиса. Това беше един от елементите, които ми трябваха като реквизит.

Вдясно може да видите жълтата книжка, която е в ръцете на новия Петър, чиято корица направих специално за филмчето. Вътре имаше съвсем различна книга.

Часовникът, който тиктака в много кадри и който е по време на размислите на шефа за промяна на работата във фирмата също беше купен специално за случая. Лампите около инвеститора са ми от вкъщи. Облеклото на Петър и Петър го купих от фирма Жонаив, които правят работни облекла и съм им снимал каталог преди време. Публикацията е вече твърде дълга, за да продължавам да изброявам десетките други дреболии, които трябва да се вземат предвид при подоготовката на реквизита, затова нека да продължа по-нататък.

Скици на кадрите и последователността на снимането им

Филмчето беше снимано в рамките на един ден. В това време не всички бяха необходими да присъстват за всеки от кадрите. По тази причина исках да оптимизирам кой кога да дойде за снимки, за да не бъде ангажиран през целия ден. За да стане това нещо, трябваше да знам как щяха да изглеждат всичките кадри във филма, за да ги групирам. Нарисувах цялото филмче като списък от 105 скици от този род:

Това е началото на филма и може да видите много от кадрите присъстващи във финалния резултат. Те бяха нарисувани в последователността, в която виждах филмчето в представите си. След това ги групирах в папки така, че да са възможно най-независими. Кадърът с речта на шефа, където всички го слушат, беше направен във втората половина на деня. Кадрите с инвеститора и с шефа бяха заснети в края на деня. Всички останали снимки с актьорите вътре в офиса бяха заснети до ранния следобяд.

Камера

Това филмче беше заснето преди три години и за целта използвах Canon 7D. За нискобюджетни неща е добър вариант, както и всеки друг DSLR, но трябва да се знаят слабостите на DSLR-ите при снимане на видео, а аз тогава само си мислих, че ги знаех. Проблемите при снимане с DSLR основно са липсата на голям динамичен обхват, което означава, че е добре да избягвате да снимате видео, където имате силна насрещна светлина или голям контраст. В следващите два кадъра виждате сравнение с отворени и съвсем леко спуснати щори и как се отразява това върху контраста.

Осветление

Имах под ръка няколко постоянни осветления в диапазона 500W - 1kW. Едно от тях беше самоделка и представлява дървена летва, на която има хванати осем фасунги, които са свързани паралелно и накрая има потенциометър за плавно увеличаване и намаляване на силата на крушките. Всяка от крушките е 60W и е с нажежаема жичка (т.е. "обикновени"), защото светодиодните не излъчват целия светлинен спектър. Ето как изглеждаше самоделката:

Вдясно от крушките е потенциометърът, от който излиза кабел, който продължава надолу по статива.

На този кадър се вижда и Иван Кондев, който ми помогна изключително много за заснемането на филма. Записването на звука беше само едно от нещата. Той отдели целия си ден от ранни зори до късна вечер да ми помогне и с пренасянето на техниката и всички декори и реквизити, за което съм му специално благодарен.

Звук

Като говорим за звук, аудиото изигра доста голяма роля в направата на филмчето. Това не е само в текущото филмче, но и във всяко друго. Поне за мен зувкът е отговорен за повече от 50% от въздействието на всеки филм, затова наличието на подходящо аудио и чист звук са изключително важни неща. Дори да снимате с нискобюджетна техника, отделете значителна част от разходите си за аудио. Няма да съжалявате.

На тази картинка се виждат само звуците, които са отделно от говора на актьорите, което включва тиктакане на часовник, тракане на токчета по пода, закопчаване на ципове, музика, мелодии за звънене на телефони, тракането при писане по клавиатурата и т.н. и т.н. Тези, които не са се занимавали с това може би не знаят, че монтажът аудиото и околните звуци е изключително трудоемка задача. Наистина е. Отне ми около една седмица само работата по тази част.

Във филмчето има множество подсъзнателни елементи, които не знам дали са били забелязани, но едни от тях са мелодиите за телефон. Всички те са основани на известната мелодия от социализма "Нас червеното знаме роди". За да направя нещата малко "по-съвременни", беше записана същата мелодия, но в различни стилове, които да прилягат на съответните герои. Може да изтеглите мелодиите и ако решите да ги използвате за телефона си:

• Джаз вариант (мелодията на телефона на шефа)
• Денс вариант (мелодията на телефона на Силвия)
• Блус вариант (мелодията на телефона на Виктор)

В сцената, където Виктор вижда за първи път проблем с мрежовото устройство (09:20) той отново си тананика същата мелодия, но този път в оригинален аранжимент. На самите снимки Виктор (Димитър Стратев) не си свирукаше нищо, но симулираше. Мелодията беше записана след това и беше напасната, за да изглежда все едно излиза от неговите уста.

Скрити елементи

Много от елементите във филма са специално подбрани да бъдат по този начин, но малцина може би ще ги забележат. Например в началото всички заплати се дават в различни по цвят пликове, но след това, всички пликове са червени. В началото на филмчето момчето, което раздава брошурките е с един цвят риза и минувачите минават на зелено, докато след промените, ризата му е червена и минувачите пресичат неправилно. Часът, в който на шефа му идва идеята да направи заплатите равни е 13:00, защото 13 има особено значение за създателите на комунистическата философия. Кадърът с Петър и Петър, които свързват кабела и суича (03:00) е препратка към картината "Създаването на Адам", нарисувана по времето на ренесанса като един вид символ на добрите времена и възхода на фирмата. Надявам се тези детайли да са ви били интересни.

Информация по заснемането на някои от кадрите

Предполагам ще е интересно да знаете как бяха заснети някои от местата във филмчето като способи и осветление, което ще разкажа в следващите няколко параграфа.

Пробиване на стена

Пробиването на дупка беше направено с винтоверт в черен кадастрон. След това беше използван като стената с дупка, през която гледаха актьорите. Тук може да се измисли виц: "Колко човека са нужни за заснемането на пробиването на една стена?" В случая имахме нужда от още един, който само да пусне записа на камерата и после да го спре. Някак се справихме и четиримата. Осветлението, освен околната светлина, включва и един софтбокс вляво, който се вижда леко в кадър.

Светлина от лаптоп

Всички кадри с Виктор, които бяха "нощни" бяха заснети с две осветления. Едното беше точно до дясната му ръка върху лаптопа, за да имитира светлина от екрана. То беше малко и светодиодно. Другото осветление е софтбокс вляво над монитора, което да даде малко околна светлина, за да не потъва всичко в абсолютен мрак. Сигурно ще попитате защо не използвахме бял екран от лаптопа. Беше неработещ, заради това.

Шефът

Както споменах, щората я бях донесъл от къщи, защото прозорците нямаха щори. Осветлението в тези кадри е от два източника: малък източник зад него вдясно от камерата, имитиращ слънце и голям източник (софтбокс) вляво от камерата пред него.

Заключение

Като заключение мога да кажа, че научих много уроци от тези снимки, както и че светът на актьорите е много различен от света на моделите. Едните и другите са много различни хора като отношение, темперамент и начин на работа. Актьорите имаха пълна свобода да импровизират на база на сценария без да беше необходимо да се придържат стриктно към него. Смятам, че това допринесе до голяма степен до натураланта игра на всеки от тях.

Фактът, че филмчето не беше монтирано в продължение на повече от две години донякъде беше с положително влияние, защото за тези години научих още много неща, както приложих при софтуерната му обработка.

Въпреки техническите несъвършенства все пак се надявам да сте разбрали историята, да сте се насладили на играта на актьорите и това да ви е донесло усмивка.