Тази публикация се отнася не само за фотографията, а е принципно изложена по отношение на малкия бизнес и пазара около него.
От време на време виждам дискусии, основно от любители, но понякога и сред професионалисти, за това как професионалистите снимали за пари това, което пазарът диктува, независимо дали им харесва това или не. Така създавали неща, които са просто поръчки и не е задължително да е нещо хубаво, докато хубавото го създавали само "в свободното си време" (ако имат такова).
Може би ще е интересно на любителите (най-вече) да разберат как стоят нещата на пазара и доколко дискусиите като тази, която споменах, съдържат истината или не.
Ще взема за пример хранително-вкусовата индустрия и по-точно заведенията за хранене. Хората трябва да ядат през деня. Това е ясно и е нормално някой да направи бизнес от тази нужда. Появяват се разни заведения за хранене. На едно от тези заведения, на по сандвич и минерална вода, седнали няколко човека и разискват: "Ей, тези готвачи тука ако не сме ние да им кажем, че искаме сандвичи, нито един сандвич няма да направят, защото им е досадно. Сигурно като се приберат вкъщи на жена си готвят някакви деликатеси, ама никой не им плаща за това. Кой ще им плати изобщо? Хората искат да ядат нещо простичко, като примерно сандвичи. Има много хора като нас, които бачкат тука в района и не може да има по-успешен бизнес от сандвичите.".
Хубаво, обаче на другия край на града има проспериращ малък ресторант, който прави традиционна българска кухня и няма в менюто си (евтини) сандвичи. Как просперира този ресторант като пазарът "изисквал сандвичи"? Защо хората ходят в този малък ресторант (най-вероятно с кола), като там не се предполага да се ходи сутрин-обед-вечер? Може ли някой клиент да отиде и да каже: Искам да ми направите октопод по традиционна японска рецепта? Може, има ги всякакви. Ще му изпълнят ли желанието? Тц. Ще му посочат политиката на ресторанта, че там се готви не каквото каже клиентът, а каквото каже ресторантът. Може ли да му донесат боб чорба с повечко чесън отколкто обичайно правят? Да, защото менюто на ресторанта включва боб чорба с чесън, та всяко такова отклонение е в рамките на политиката на собствениците.
Обаче има други заведения, които предлагат многобройно разнообразие от кухни. Може да си поръчате китайски ориз, шкембе чорба и уиски. Тези заведения опитват да покрият повече вкусове на клиенти.
Кой ще печели повече? Отговорът е този, който е направил добрия баланс между цени и реклама, базирани на политиката на заведението за хранене. Забележете, че не споменах за качествената работа, защото това се предполага да го има.
Със сигурност знаете специализирани ресторанти, които преуспяват и то не от сандвичи или от това, че угаждат на всеки клиент, но защото правят това, което правят и го правят добре.
Защо Ферари не правят коли, които харчат малко и са за всеобщия пазар? Няма ли да имат повече оборот? Защото така са решили. Колко реклами на Ферари сте видели? А колко реклами на други много по-евтини коли сте видели? И защо е така?
Може ли един семеен малък бизнес да обслужи огромна маса от клиенти? Не, освен може би ако не продават слънчоглед. Тогава защо толкова малки бизнеси днес се опитват да привлекат масовия клиент и защо очакват клиентът да им диктува политиката?
Нека ви споделя моите наблюдения по темата, които са чисто субективни.
Има такива бизнеси, които не искат да измислят нищо ново, но очакват някой друг да им каже какво да правят. С тази политика на тези бизнеси не им остава нищо друго, освен да правят това, което им се поръча, защото бизнесът им е просто за печалба, а не да се наложат на пазара.
Кой е успял да се наложи на пазара с нещо, което се предлага от всички? Само огромните корпорации и то не защото това, което предлагат е най-доброто, а защото имат средства да го бутнат под носа на повече потребители. Да сте видели малки бизнеси да се наложат с шир потреба продукти или услуги, които се предлагат от всички по един и същи начин? Аз не съм виждал.
Какво е най-честото оправдание на такива бизнеси? Това са стремежът за бърза печалба или страх от липса на бърза печалба.
Замислете се - малък бизнес предлага това, което предлагат всички останали. Каква бърза печалба може да има след като на клиента ще му е все едно при кого ще отиде - един ден при тях, друг ден - при друг. По-скоро би трябвало да се страхуват защото всички други предлагат същото и имат твърде много конкуренция и може скоро никой да не дойде при тях.
Може би ще се конкурират на база цена? В друга публикация на дълго и на широко дискутирах ценообразуването и как работи пазарът. Конкуренцията на база цена е загубена кауза.
Най-големият страх на бизнесите, които предлагат едни и същи продукти и услуги като другите е страхът, че ако предложат нещо различно, никой няма да го купи. Това е вярно ако се правят неща, които нямат смисъл за обществото.
Има ли смисъл за едно българско общество да има ресторант, който да предлага вкусна традиционна българска кухня? Аз виждам смисъл, освен ако не живеете в населено място с 500 човека, където има 50 такива ресторанта. Има ли смисъл да работят на цени на лавка за сандвичи? Не, защото това не е лавка за сандвичи, а ресторант. Има ли смисъл да работят на цени на екзотична японска кухня? Не, защото се работи с продукти, които са локални, а не внос от другия край на планетата. Готвачите са по-добре запознати с нашата кухня и затова няма да изискват твърде високо заплащане и от там разходите на ресторанта ще бъдат съвсем поносими. Това, което може да направи ресторантът е да изгради не само имидж на заведение за хранене с майсторски приготвена вкусна българска храна, но и с подходяща обстановка, в която хората да се чувстват уютно. Интерпретацията за "вкусна българска храна" и "уютна обстановка" е изцяло на собствениците на ресторанта.
По същия начин е и с фотографията. В моята практика реших да работя само по неща, които смятам за интересни. Често се случва да отказвам проекти, които могат да ми донесат печалба, но не са ми в основния фокус на работата или нямам интерес от тях. Губя ли пари от това? Разбира се. Какъв е смисълът тогава? Смисъл има ако не се гледат просто цифрите на банковата сметка. Какво печеля тогава? Печеля време, което не влагам в това, което не харесвам, а го влагам в това, което харесвам. Реших, че понякога е по-добре да инвестирам време в проект, който да направя от джоба си и с него да привлека нови клиенти, отколкото да правя това, което някой би поискал, но не бих имал интерес да го сложа в портфолиото си.
Да речем, че в началото пусна реклама, че приемам всякакви поръчки на тънки цени и това ми донесе определена печалба. Как ще спечеля нови клиенти, които да са ми интересни? Като им покажа банковата си сметка или като им покажа портфолио от неща, които харесвам да правя? А ако имам само банкова сметка и нямам какво да покажа с удоволствие, тогава как ще дойдат нови клиенти? Определено няма да могат да се привлекат нови клиенти без липса на портфолио.
Драги ми малки бизнеси, пътят на малкия бизнес не е лек, особено ако не искате да бъдете ръководени от пазара, но вие да ръководите пазара.
По този начин не се печели бързо. По този начин идват много разочарования. По този начин отказвате много проекти. По този начин в началото работите на загуба.
По този начин имате удовлетворение от това, което правите. По този начин си печелите име на бизнес, който умее да прави няколко неща, но фокусирано. С времето може би ще дойде и печалбата.
А времето и търпението са двете думи, които днес звучат страшно в ушите на малкия бизнес.
Точно така, читателю. Тази публикация не е рецепта за печалба, но насока за размисъл.