Рано сутрин. По-точно в 05:30. Товарят се стативи и осветление. В 9:00 трябва да съм там, а имам път. Това означава, че поне в 8:00 трябва да съм пристигнал, за да имам време да се ориентирам в обстановката. Картата е под ръка, тъй като за първи път отивам там. Чакат ме няколко стотин човека и нямам право на грешка. В интернет видях само снимки на мястото, но няма нито една снимка от това как изглежда вътре, какви са хората, каква е обстановката. Знаех само, че е голяма производствена база и много работещи там.
Така започна деня, когато снимах за Sensata Technologies в производствената им база в Ботевград. Имах много въпросителни, защото щях да снимам за голяма компания, която се занимава с производство на сензори (sensor, sensata) и датчици, а нямах представа какво точно да очаквам, защото нямаше достатъчно кадри в интернет. Все пак имах някаква въображаема представа какво бих искал да видя.
Привилегията да снимам за Sensata се реализира чрез Emptio Com, които имаха намерение да работят със снимките за утвърждаване на положителния имидж на компанията. В България пазарът е малък и доста PR и рекламни агенции работят с надежни и познати фотографи, които често са и на щатна позиция при тях. Това е нормално, защото за малък пазар рисковете трябва да се сведат на минимум. Бях приятно изненадан, че Emptio Com търсят фотографи извън своя офис и в частност се свързаха и с мен без да сме работили заедно преди това. Отговорността за задача, извършена през агенция е двойно по-голяма, защото качеството на резултата е право пропорционален на имиджа на агенцията пред клиента. Затова бях съвсем наясно, че аз не само имам отговорност да направя исканите снимки от Emptio Com, но и имах отговорност за имиджа на компанията по отношение на снимките за конкретния проект за Sensata.
Снимките бяха разпределени в 2 отделни дни. Първият ден беше посветен на производствения процес в Ботевград.
Паркингът беше обширен и беше удобно да разтоварим трите микробуса с осветление (шегувам се) разтоваря минимума осветление, което щеше да ми бъде нужно за снимките. Преди да преценя какво ще ми бъде нужно първо разгледах какво точно щях да снимам. Мислих, че този предварителен оглед ще бъде бърз, но се оказа, че трябваше да премина през охрана, да съм облечен и обут по специален начин, а на излизане да бъда проверен с металотърсачи и то не защото съм изглеждал подозрително, а защото беше обичайната процедура на излизане. Видях, че влизането и излизането е технически тромав процес и затова реших да взема това, което ми е нужно вътре и там да реша кое кога да използвам.
Екипировката, която имах беше
Очакванията ми за интериора се сбъднаха. Беше чисто и подредено. Процесът беше разделен на отдели в едно голямо и отворено пространство. Разпитах детайлно за линията, по която върви производството, за да мога да се движа последователно от сектор в сектор.
Помещението, в което снимах беше огромно. Имаше стотици хора, които правиха най-различни работи. Първо започнах с цветната карта. Осветлението в интериора беше луминисцентно, както си личи от тази необработена снимка:
Луминисцентното осветление е със зеленикав отенък и червеният цвят не е добре изразен. Първите кадри бяха без да използвам допълнителни светкавици и исках да представя просторната работна площ:
След цветната корекция на снимките реших, че лек синкав отенък в обработката ще допринесе до лабораторното усещане на средата. Както виждате е чисто, хората имат специално работно облекло и всички носихме или специални обувки само за вътре или калцуни. Аз бях с калцуни и една бяла манта като на млад учен. Не съм се снимал, но имах научен вид… е, като изключим фотоапарата. В края на фотосесията бях и чорлав, та имах най-научен вид.
На някои работни места могат да се видят леки отклонения от основната светлина впомещението, която показах в началото. Това означава, че имаше различни видове осветителни тела на един терен. При разнородно осветление е трудно да се балансира и се правят компромиси като се гледа основното, което е в кадър, да е с цветната температура, която е най-подходяща.
Снимките, които трябва да покажат средата, в която се работи, трябваше да бъдат направени с по-затворена бленда, за да може да има повече дълбочина на фокуса. Затова и ползвах по-широк обектив (но без да изкривява много, до около 28-30мм), при който дори на f9.0 почти всичко беше на фокус. При снимките на f9.0 снимах на скорост 1/30 и ISO 1250. Поисках стълба, за да снимам от по-висока гледна точка, за да покажа дълбочината на помещението.
След това продължих да снимам портретни снимки на някои от работниците. Сложих на светкавиците си зелен филтър, за да опитам да се доближа до цветната температура на луминисцентното осветление. При такова голямо помещение щеше да ми отнеме твърде много време да пренасям 3 статива и реших да работя само с 2. Имаше човек от компанията, който беше така добър да ми помогне за организирането на снимките и по-бързото придвижване между работниците (благодарности!).
Още от самото начало имаше известни технически предизвикателства. Едното от тях беше, че софтуерът, който ползвам да гледам това, което снимам на монитора, просто не пожела да работи коректно (дори след рестарт) и снимах без да гледам резултатите на по-голям монитор.
Тъй като имаше дълги коридори, е нормално да се направи класическа снимка на работник в коридор, стоящ със скръстени ръце. Нямаше как да не я направя. Класика.
За любопитните, осветлението е това, с което разполагах - 2 светкавици. Едната е вляво на кадъра, а другата е зад модела. Целта ми беше всяка от снимките, която правя да не изглежда като осветена със светкавици, но да е максимално естествена. Същото важи и за ретуша по всяка от снимките.
Ето как протичаше снимането на всяко едно от местата. Първо хората, които бяха снимани, подписваха документ за съгласие. След това пренасях осветлението и го разполагах максимално внимателно, за да не преча на работещите, както и да не закача и съборя нещо. В една част от производството от време на време се чуваше отчетлив звук. На няколко пъти, докато пренасях осветлението, се чудих дали не съм съборил нещо.
Снимките бяха полу-режисирани, така да се каже. Хем работещите правиха това, което нормално правят, хем трябваше да имат специфично изражение и позиция за снимката. Всеки от тях знаеше точно кога ще снимам, за да бъде в позицията, която ми беше нужна. Аз само трябваше да ги попитам какво точно правят, за да знам кое е най-подходящото място да си разположа осветлението. Премествах осветлението като всеки статив беше преместван отделно, тъй като беше невъзможно да се движа и с двата. Измервах осветлението и тогава снимах. Всяко едно от местата за снимки отнемаше около 15мин работа за няколко щраквания. Общо бяха снимани между 15 и 20 работни места от различни ъгли. Може да си направите сметката колко време отнема.
От следващите снимки ще видите разликите в цветната температура на околната светлина, но отново целта ми беше баланс, доколкото е възможно.
Ето как изглеждаше осветлението за този кадър:
Виждате филтъра на светлината вдясно и липсата на филтър на светкавицата вляво (беше паднал без да видя и светлината е по-синкава).
Повечето портретни снимки са правени с бленда около f4.5-5.6, като скоростта на затвора беше 1/60. Снимах със сравнително широк обектив, за да мога да снимам на ниска скорост на затвора. По този начин държах чувствителността на сензора (ISO) на сравнително ниска стойност (ISO 640), за да имам по-малко шум в кадрите.
След завършване на снимките на производствения процес изчаках до залеза, който беше към 20:30, за да снимам сградата отвън. Помолих да светнат лампите на паркинга и осветлението на надписа на фасадата специално за снимките, за да получа по-интересни снимки.
Очевидно първата снимка е снимана по-рано от втората и всяка си има особеностите. Трудността при снимането на външните снимки беше, че времето за снимане беше само около 20 минути. Всичко това беше снимано от статив, с малко помощ от допълнителни светкавици за акцент.
На втория снимачен ден беше отчасти по-различно. Еднаквото беше, че софтуерът отново беше решил, че няма да ме слуша и не показваше снимките на компютъра (проблемът е вече решен). Различното беше, че имах по около 30мин за работа с всеки един от моделите. Снимахме на няколко места. Едно от тях беше малка стая със стъклени стени, където бях разположил 3 светкавици, които бяха буквално заели 50% от обема на помещението. Стъклата са нещо много приятно в кадър, но и трудно за снимане, защото има отражения. Няколко от кадрите бяха с чудесни изражения на хората, но и с много неприятни отражения от светкавиците, та имаше 3-4 файла, чиято обработка ми отне доста време. За да нямам толкова отражения гледах софтбоксовете ми да са максимално големи, да са максимално обърнати почти перпендикулярно на стените, за да може ако има отражение, то да е тънка линия, а не голям кръг.
Ето и разликата преди и след обработката на сурова снимка от тази фотосесия. На суровата снимка (вляво) може да се види отражението от светкавицата в един от случаите, когато ми отне повече време за работа по кадъра, за да получа обработения кадър (вдясно).
За да преча най-малко на работещите извън стаята, помолих да светнат осветлението в залата (независимо, че беше ден). В противен случай трябваше да разполагам светкавици в залата, което щеше да е дразнещо за хората там. Верно, смесено постоянно осветление (включените лампи в залата) и дневна светлина не беше също толкова приятно за работещите, но беше най-доброто, което можех да получа в тези условия. Благодаря и на работещите за търпението.
Отново целта на разположението на светлината беше да изглежда така, че все едно не е осветено със светкавици. Надявам се да се е получило.