Когато работя с клиенти от различни области, винаги попадам за кратко в един съвсем друг свят с други правила, други традиции, друга терминология, друг начин на живот, друга обстановка. Радвам се, когато имам възможност да снимам света на клиентите си, тъй като портретът на бял фон не може да го улови. Портретът на бял фон запечатва изражение и характер, но не и заобикалящия малък свят на човека.
Имах възможност да направя портретни фотографии на Бисер Варчев, собственик на Варчев Финанс. Трябваше да има няколко снимки на бял фон, както и снимки в интериора на офиса в София. Бисер Варчев изрази желание снимките да бяха се случили и в някои от другите им офиси (Лондон, Варна, Бургас), защото другите били още по-големи. Резултатите трябваше да бъдат готови по-скоро и действахме на софийска земя.
Имах възможност да видя предварително офиса, където щяха да бъдат направени снимките. Знаех много добре, че имам работа със зает човек и трябваше да си планирам всичко. Под зает човек имам предвид наистина зает човек. За да се планират добре нещата, исках да навляза в света на клиента ми, за да имам представа какво излъчване трябва да имат снимките. Varchev Finance се занимава с разнообразни услуги във финансовата област, някои от които не бях чувал дори. Тези, които знаех бяха обмяна на валута, търговия на Българската фондова борса, търговия с акции на световните финансови пазари, първично публично предлагане (IPO), финансови прогрнози и анализи и други. Дори се учудих колко от нещата знаех какво означават (не в детайли, разбира се). Но заедно с това попаднах на терминология, която нищо не ми говореше: спредове, пипове, левъридж, хеджиране, фючърси, NDD… За хората, които врят и кипят в тази област това е ежедневният език на общуване. За мен беше нов свят, който трябваше да представя в картинки. Компютрите и софтуерът са основните инструменти за работа в дейността на фирмата. Тъй като Бисер Варчев е над 20 години на пазара, е видял доста неща и е намерил възможност да инвестира в предлагането на собствена софтуерна платформа за търговия на финансовите пазари. Нещо като "виртуален офис за брокери и финансисти", където обаче всеки си е шеф. Има възможности за обучение за тези, които не са наясно с материята.
Едно от нещата, които ми направи впечатление е, че фирмата е с името на собственика. Аз започнах фотографския си бизнес под друго име, но с времето разбрах, че ако ще се представя като занаятчия е нормално хората да свързват това, което правя с моето име и преименувах услугата. Това беше посрещнато с одобрение от много хора и смятам, че е правилна насока. По този начин името става един вид продукт и в ушите на клиентите звучи много по-естествено, защото всички си имаме имена, а името се свързва с личността. Предполагам това е била мотивацията в името на фирмата да е името на собственика, което интуитивно да даде един вид усещане за персонално отношение директно със собственика.
Когато се подготвях за снимките мислено се поставих на мястото на клиента. Вярно, че не мога да имам абсолютно точна представа, но имам бегла такава. Едно от нещата, което физически ограничава хората в тази област е фактът, че трябва да се спи по някое време. Финансовите пазари се управляват от хората във всичките им дейности - дали някой ще каже нещо, дали някой ще направи определени финансови операции, дали някой ще пусне нещо ново на пазара или ще го изтегли, дали ще промени цените си, дали ще има слухове или реални случки… А това се случва по целия свят в различни часови зони. Невъзможно е да се следи абсолютно всичко, което влияе на финансовите пазари поради простата причина, че трябва да се спи. Затова се гледа да се покрие часови диапазон, в който има най-голям шанс да се уловият движенията на основните зъбни колела във финансовата машина, които завъртат останалите. Това означава, че може да се стои до 3-4 сутринта. Трябва да се гледат много източници наведнъж и човек да е малко психолог и добър анализатор, за да предвиди кои събития как обикновено влияят на пазарите, за да е находчив във финансовите си действия. В тези среди можеш за кратко време да спечелиш много, както и да загубиш много.
Това беше картината, която ми се въртеше из главата, докато мислих идеи за кадрите.
За да съм сигурен, че ще представя бизнеса така, както би трябвало, споделих идеите, които имам, с клиента предварително, за да знае какво възнамерявам да снимам. Имах 4-5 идеи и поне знаех, че ще имам 4-5 снимки, които клиентът може да използва.
В деня на снимките бях малко по-рано, тъй като офисът в София е в центъра, на 5-те кьошета (точно на кьошето на кьошетата), а както повечето знаят, паркирането в центъра не е най-лесното нещо. Паркирах наблизо (в синя зона), пренесох набързо багажите и после оставих колата на платен паркинг. Тази операция ми отне 1 час. Едва тогава започнаха снимките. Ако човек има работа за 1-2 часа, паркирането е лесно, но в моя случай снимките бяха малко по-дълго време.
Едни от основните неща от обстановката, които трябваше да покажа, бяха инструментите за работа – мониторите и софтуерът. Затова те присъстваха в повечето кадри, тъй като съвсем естествено свързваме тези графики на мониторите с дейността на човека на снимката.
Пробвали ли сте да снимате монитори? Не е лесно, особено когато графиките са на черен фон. Това означава, че светлината, която се излъчва от тях е много слаба. Ако бяха графики на бял фон, тогава а) мониторите щяха да се изхабявят по-бързо, защото светлите точки означават светнат пиксел, а при черните имаме "угасен" пиксел; б) очите щяха да се изморяват повече, защото ще ги осветяват по цял ден 10-12-16-18-… монитора; в) щяха да са по-лесни за снимане.
Ето кадър на f/4, ISO 640, 1/250. Трябваше да снимам през деня, но исках кадрите да изглеждат като правени през нощта. За тази цел скоростта на затвора трябваше да е максималната възможна, която в моя случай е 1/250. Скоростта на затвора управлява колко от постоянното осветление ще влияе върху кадъра. Тя управлява хем колко дневна светлина имаше в кадъра, хем колко от яркостта на мониторите.
Поисках да спуснем щорите, за да се виждат мониторите. След това реших да направя скоростта на затвора по-бавна, за да влезе повече от светлината на мониторите. Затворих блендата повече, за да може да имам хем Бисер Варчев на фокус, хем и мониторите. Ето снимка на скорост 1/50, която е малко над 2 бленди разлика от предишната. За да компенсирам, увеличих ISO-то на 1250 и блендата я затворих на f/7.1:
Тук всичко е снимано само с наличното стайно осветление. Очевидно трябваше да добавя още малко светлина, за да получа използваем кадър.
Виждате, че дори на бленда f/7.1, мониторите са леко замъглени. Ако затворя още блендата, щях да загубя от околната светлина и трябваше да снимам на по-високо ISO, което ще внесе повече шум. Затова това беше златната среда и компромисното решение, за да имам търсения от мен кадър.
Накрая на тази серия снимки реших да направя кадър, който беше по-скоро за мен, отколкото за клиента, тъй като се съмнявах да закупи снимката (и бях прав). Последната снимка от серията, предназначена за клиента беше в 14:44 часа. След като имах работа с много зает човек, трябваше да измеря набързо осветлението, да щракна само 3 кадъра, за да не му губя времето. Третият беше този, направен в 14:45:
Смятам, че това е една ползотворна 1 минута, която да добави нещо различно в портфолиото ми. Щорите са софтуерно заменени от нощно небе. Останалото е така, както го виждате в снимката.
След това снимах няколко кадъра, които да са в обичайната му работна позиция. Доколкото разбрах от Бисер Варчев, клавиатурата му е специализирана за работата му и би било любопитно на зрителите да я видят в кадър (тази бялата с шарените бутони).
Ето и от друг ъгъл:
Забелязах, че в съседното помещение имаше удобно кресло срещу което имаше телевизор. Този телевизор не беше предназначен за сълзливи сериали, а на него си вървяха финансови новини. Докато си почива човек от мониторите с графиките, да погледа малко финансови новини. Ако бях снимал Бисер Варчев пред телевизора, нямаше да покаже много ясно с какво се занимава. Затова исках да разкажа история в снимка, която да покаже какво става в "почивките" от дейността, която извършва. Това е един от любимите ми кадри от фотосесията:
Направих и няколко снимки само в интериора, където беше креслото. Харесах червените стени, които бяха в унисон с логото му и даваха възможност за добър контраст между модела и фона. Забележете, че на различните снимки е с различно облекло. Варчев се беше подготвил добре.
След това с помощта на хора от офиса преместихме бързичко осветлението в другия му офис, който е и обменно бюро. Там трябваше да направя по-официални кадри, като този:
Кадрите в обменното бюро трябваше да бъдат направени бързо, поради няколко очевидни причини. Едната, разбира се, човекът няма цял ден, но има съвсем друга работа от това да ме гледа как настройвам осветление или го позирам и снимам. Другата е, че снимам в помещение в работно време, където идват клиенти, за да обменят валута. За да не губя времето му, първо си настроих осветлението без него в кадър, а през това време клиенти влизаха и излизаха. Трябваше осветлението да не пречи на обичайната работа на офиса. Това беше първата тестова снимка, за да видя дали осветявам логото както трябва:
Снимах си цветната карта сам, за да не губя времето на човека (който си работеше с колегите встрани).
Снимките с него започнаха в 17:46 и приключиха в 17:56. Бюрото беше затворено за 10 минути, което смятам, че е добро постижение откъм време. Ето още един от кадрите:
Снимането на заети хора е интересно и трудно. Надявам се да ви е било любопитно как преминава една такава фотосесия.
Може да видите снимките в действие на официалния сайт на Varchev Finance, на софтуерната му платформа, както и на банери за семинари и обучения, които извършва.
Разбира се, някои от снимките ги има публикувани и на моя сайт, където може да ги видите в малко по-големи размери.