Може би сте виждали реклами с фрапиращи правописни грешки. Вероятно сте гледали рекламни клипове, които са толкова недомислени, че се чудите как е възможно да бъдат пуснати и то разработени от голяма фирма и голяма рекламна агенция. В тази статия ще споделя някои от вижданията ми по случая.

Чувал съм не веднъж израз от изпълнител (без значение дали е във фотографията, видеото или в друга област - слагане на плочки, дърводелство и други): "Ами, за толкова пари толкоз" или "Толкова ми плащат" или "Така си е решил клиентът, така го правя" или "Ами, нали ще си взема парите, какво толкова, че е решено така от клиента?". По подобен начин съм виждал фотографи да реагират, снимайки клиент, прехвърляйки вината на самия клиент, че не знаел какво да прави пред камера. Така съм виждал и видеа, в които клиентът говори без да има указания от режисьор как да се държи пред камера, защото дори да е непрофесионалист, човек може да бъде насочен, за да се получат нещата по-добре.

Клиентът винаги ли е прав?

Клиентът не винаги е прав. Клиентът е прав само в областта, която е в рамките на политиката на изпълнителя или на производителя. Клиентът не може да изисква от изпълнителя и производителя нещо, което те не извършват. Не може да поискаш от дърводелец да ти направи маса от глина ако не е специалист в тази област. Не можеш да изискваш от фотограф, който се занимава с продукти, да снима сватба. Право е на изпълнителя на поръчката да се съгласи да излезе извън рамките на обичайната си дейност, но не и задължение.

Винаги ли можем да считаме идеята на клиента за най-добра?

Същият морален въпрос може да се зададе при извършване на поръчка, която е в рамките на дейността на изпълнителя, но има някои смущаващи неща в изискванията. Може да има правописна грешка. Може идеята да не е добра за имиджа на клиента, но той не го е забелязал. Възможно е и идеята да е доста глупава или клише.

Бихте ли си казали мнението ако нещата могат да се подобрят? Някои може би ще се притеснят, за да не загубят клиента, особено ако става въпрос за много пари и ще работят с нежелание, но колкото да си вземат парите накрая. Това вероятно е допустим вариант за тези, които се притесняват да си казват мнението или пък имат нужда парите без значение какво точно правят.

Кога е възможно да приемат мнението ви?

Човекът гледа на човека и така преценя дали да приеме нечие мнение. Ако в очите на клиента вие не сте изпълнител, който си тежи на мястото, мнението ви няма да бъде прието насериозно. Това да си тежите на мястото не означава да говорите троснато или с конкретен тон или да ходите на курс по говорене пред публика. Трябва да сте човек, който си разбира от работата, а това може да се види най-ясно по портфолиото. Ако сте професионалист, това ще се види там и мнението ви ще има повече тежест пред клиента.

Какво смятам, че е редно да се направи?

Преди всичко, проектите се правят от хора и чрез хора. Хората имат различни мнения и различни гледни точки и е възможно да сбъркат или в еуфорията от идеята да не забележат очевидни за страничния човек неща. По тази причина е добре идеите да се обсъждат от няколко човека, които са с критично мислене и не се притесняват да си кажат искреното мнение. В противен случай ще се получат само одобрения на идеи, които може да бъдат пагубни за бизнеса на клиента.

Както казах, клиентът е човек без значение от какъв ранг е. Възможно е дипломатично да се каже, че имате предложение, с което да подобрите идеята, която е предложена. Да, идеята може да е дадена от голяма агенция, но често в агенциите концепциите се раждат в главата на един или двама човека, без значение колко е голяма агенцията. Това, че агенцията е голяма или клиентът е голям не е гаранция, че идеята е брилянтна. Добре е да се каже мнението по дипломатичен начин и вече ако клиентът настоява да прецените дали да продължите работа с него. Дори да сте някъде в края на веригата не е изключено промените, които предложите да отидат до най-високото ниво и да се случат, особено ако са добре обосновани.