За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

Следващото интервю беше с Павлина Радославова относно проекта ЧитАлнЯта. Това е малка двуетажна стъклена постройка на мястото на изоставен павилион в центъра на София в градината срещу Народния театър "Иван Вазов". За да се регистрираш трябва да дариш книга. Само толкова. След това можеш да си вземаш книги за четене, както във всяка една библиотека, и след време ги връщаш.

На интервюто бяхме с Ани Пенкова. Бях планирал да снимам Павлина сред множеството книги в дневна и вечерна атмосфера точно както винаги съм обичал да чета: или на приятно слънчево място или в уютно нощно кътче. По време на снимките идваха хора да разгледат и да си вземат книги и Павлина трябваше да балансира между ангажимента си като модел и като домакин на Читалнята. Беше ми много лесно да я снимам, защото израженията, които виждате си бяха съвсем нейни и нямаше нищо, за което да й давам насоки относно усмивката.

Единственият проблем беше, че навън беше доста студено и облачно и сиво. Затова трябваше да си послужа с известна доза фотографска измама, наречена осветление. Снимките, които наричам "дневни", бяха направени с 2 светкавици. Една от тях играеше ролята на слънцето. Тя е вдясно над Павлина. Другата играе роля на запълваща светлина в помещението и осветява и лицето й. Може да видите "слънцето" в този весел кадър:

Книгата "Лукчо" беше специално избрана от Павлина за тази снимка, защото й казах, че искам да изглежда закачливо и дори детински.

Вторият кадър е много подобен като осветление, само че светлината зад нея е със син филтър и е доста по-слаба, за да имитира лунна светлина. Изборът на книга отново беше неин с четиво за не толкова малките: избрани стихотворения на Валери Петров.

Трябваше да направя и малко снимки на интериора, но тъй като имаше постоянно хора, трябваше да бъда внимателен кога снимам, защото снимките се ползват с комерсиална цел, а не трябва да се показват лицата на заснетите хора ако не е получено писмено разрешение. Ето как изглежда ЧитАлнЯта отвътре: 

Признавам, че репортажната фотография не ми е най-силната страна, но се надявам, че снимките са ви дали добра идея за мястото. Също така се надявам и информацията по-горе да е полезна за фотографите.

Снимките може да видите и на официалния ми сайт.