За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).
Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!
Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи, вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.
Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.
В рамките на около 2 седмици снимките бяха почти всеки ден. Трудността идваше не от мъкненето на техника от едно място на друго, а от факта, че трябваше да имам нова идея почти всеки ден. Често фотосесиите бяха уговаряни от днес за утре, защото интервюираните бяха все заети хора. На мен ми беше най-лесно да отида и да сложа една лампа с чадърче и да снимам 2 хубави снимки, но исках нещо повече за възможността, която ми се дава - да снимам интересни доказали се хора. Все пак тези снимки ще се видят от по-широка аудитория и е добре да има нещо, за което човек да върне погледа си втори път. Ако това стане, значи съм успял със снимката.
Дойде интервюто с Георги Камов. От срещата с него видях, че е много интелигентен млад мъж, с когото се общува и се работи много приятно и леко. Свикнал е с това да бъде гледан и слушан. Камерата не го плашеше. Причината за това е най-вероятно неговото текущо призвание. То е да бъде съветник на мнозина по отношение на иновативни идеи, които често целят да "изкарат от релси" тези, които са се оставили да ги носи течението на забързаното ежедневие и да ги накара да се замислят дали това е наистина правилната посока. Посредством множеството му изяви, лекции и семинари, той дава насоки, които даже някога са толкова близки до нас, но са скрити зад множество слоеве грижи.
Може да видите една от изявите му в следното видео, което ми беше изпратно, за да се запозная с дейността му:
Интервюто щеше да се състои в кокетно заведение, в което обикновено има не малко хора. След като вечерта преди снимките изгледах и прочетох каквото можах за Георги, бях готов с идеята. Както обикновено в тази поредица от фотосесии, идеята за първи път я споделих на самите снимки.
Интервюиращата беше Диляна Георгиева. Също като на предното интервю с нея, тя знаеше, че няма да се снима само с един фотоапарат и очакваше да не я излагам пред всичките клиенти там, изваждайки големи софтбоксове. Не само това, но се опита и да ме подкупи с хубав сироп от ягоди, който заведението предлагаше. Може да приемете, че това е платена публикация. Подкупът успя да ме принуди да не ползвам софтбоксове и чадъри, но осветление си трябваше. Затова обещах, че няма да ползвам нищо голямо. Заведението беше пълно. Седнахме на една масичка. Имаше 2 свободни една до друга. Според изискването на подкупа аз разположих 3 статива с "твърдо" осветление. Да си кажа честно, дори нямах намерение да ползвам друго осветление, но нека Диляна си мисли, че ме е подкупила. А и не беше хич лош рушветът.
За тези, които не знаят какво на жаргон наричаме "твърдо" осветление, това е светлина, която идва от малък спрямо снимания обект източник. Между нея и обекта за снимане няма никакви модификатори, които да я оформят и да я направят по-голяма като площ. Това дали ще снимате с малки репортерски светкавички или с големи студийни светкавици без модификатори, няма особено значение в тази ситуация. Модификаторите, за които говоря, са софтбоксове, чадъри и други. В резултат на твъдото осветление сенките са с ясни очертания и снимането по този начин изисква малко повече прецизност.
Идеята ми беше, освен да направя няколко приятни портрета, да направя и снимка, която показва Георги Камов в неговата среда на изява - пред хората, под светлините на прожекторите. Разположих осветлението. Трябваха ми 4 светкавици, но реших да ползвам стената като отражател. За щастие беше бяла:
Исках всичко около мен да бъде колкото може по-тъмно и тези светкавици да изглеждат като прожектори в зала. Снимах с настройки, които да са максимума на синхронната скорост на фотоапарата - 1/250 (скорост на затвора). Това дава възможност да намаля околната светлина без да влияе на светлината от светкавицата. Беше пак твърде светло и реших да затвроря блендата, докато кадърът стане почти черен без светкавици. Стигнах до стойност f/13. Ето какво имах:
В този момент настроих светкавиците. Беше нужна повече мощност заради малката бленда, която си я представете като малка тръба, през която трябва да мине светлината. Трябва мощна светлина, за да мине през малката тръба. Това означаваше, че щях да светя доста силно в очите на Георги. Извинявам му се, но технически бях така ограничен. Направих точно 8 щраквания като между тях го насочвах като поза. Бях долепен до стената на равнището на масичката и снимах от там. Като резултат получих снимка, в която нямаше перфектно черен фон, но тук-там се виждаха разни остатъци от интериора, които лесно заличих във Photoshop. Ето и готовата снимка:
След тези 8 щраквания на доста голяма мощност на светкавиците (остави, ами и на хората отстрани съм пречил), намалих светкавиците и направих няколко свежи портрета, симулирайки слънчево време, напук на дъждовното време навън. Ето някои от тези портрети:
Диляна беше доста търпелива отново, но и аз не прекалих с търпението й (май). След това тя продължи с интервюто, което е написала доста увлекателно. Дори само встъплението в синия правоъгълник е много богато на информация и интересно представено:
Надявам се детайлите около снимките и интервюто са ви били интересни и за това как в тясно място да опитате да свършите работата си без (много) да пречите и без да отнема твърде много време. Много фотографи снимат в такива условия и често снимките им се подминават за част от секундата от зрителите, които си казват "хубава снимка" и отиват на следващата. С тези публикации искам да надникнете малко повече зад щракването на копчето на фотоапарата и това какво струва всъщност една такава снимка.
Може да разгледате кадрите и на официалния ми сайт.
Останалите фотосесии за #KeepAsking кампанията може да разгледате тук.