Често фирмите представят дейността си чрез сток фотографии. За тези, които не знаят какво е това, това са снимки, които всеки може да си купи за малко пари. Неограничен брой фирми могат да рекламират дейността си с една и съща фотография, която са си купили. Тази фотография показва концепция, свързана с дейността. Това, че нямат уникална снимка пречи ли на фирмите? Може би, но за нисък бюджет има компромиси.

Аз съм изключително радостен, когато една фирма реши да направи свои снимки, които никой друг няма. Още повече съм радостен ако мога да помогна в тази задача.

Този прекрасен за мен случай беше при снимките във фирма Комстрим. Целта беше да се снима рекламна концепция, която да покаже това, с което се занимава фирмата, изобразено чрез работещи във фирмата, а не както обикновено - с красиви модели, които нямат общо с компанията. Но още по-добрата новина е, че и моделите, с които трябваше да работя, не само бяха реални работници във фирмата, но и бяха красиви. Каква по-добра комбинация? 

Следващата снимка е резултатът от тази задача и от нея може да разберете, че това са умни хора, които работят с компютри. С много компютри. Снимките бяха направени в тяхната свежа офис сграда в София. Виждат се листи с диаграми, приятни млади хора и умение за работа в екип. Комстрим се занимава с разработка на комплексни софтуерни приложения и системи, предлагайки анализ на пазарната ниша, консултации по бизнес проекти, наемане на персонал, дизайн, включително и създаване на завършения продукт. Разполагат с офиси в Швеция и България. Докато бях в офиса им в София около мен се чуваха разговори относно архивиране на данни на сървъри, дизайн, писане на програмен код, та от първа ръка мога да потвърдя това, което официално пише на сайта им.

Освен тази снимка, трябваше да бъдат направени профилни снимки на някои от хората в екипа в София, както и бях ангажиран за интериорни снимки на офиса.

Предварително ми бяха зададени изискванията за концептуалната снимка като размери на кадъра и какво трябва да съдържа. Знаех, че ще бъдат снимани 2-ма модели и имах свободата да се разположат необходимите интериорни елементи като бюра, дъска с листи за писане (т.нар. "флипчарт"), лаптопи, допълнителни монитори и т.н. Работата на 2 или 3 монитора е нещо обичайно във фирмата, затова и на бюрото обстановката беше както е в ежедневието на работещите. По-реалистична снимка на обстановката надали може да се представи. Избрах да преместим бюрото така, че на заден фон да виждам прозорците и слънчевата светлина, която идваше от тази посока. Прозорците в тази стая бяха ориентирани на изток и аз започнах снимките още в 09:00 сутринта, та слънцето грееше в стаята.

Докато вървяха снимките по перваза отвън мина едно коте, което било редовен наблюдател на работния процес през деня. За съжаление не успях да го снимам. Щеше да бъде интересно да бъде на прозореца :)

Имах идея за няколко разположения, като направихме експерименти с отворени и затворени щори, със и без цветя на заден фон. След първата серия от кадри реших да видя дали ще паснат на размера на финалната рамка, за която имах изискване. Имаше кадри, които влизаха в тази рамка, а други - не. Това беше един от кадрите, който не се класира за финала, но най-малкото може да видите софтуерната архитектура на един от техните проекти на заден фон :).

Кадърът е заснет с няколко светкавици, които само допълваха светлината, която имаше в офиса. Целта ми беше да изглежда максимално естествено. Сложността при една такава снимка е основно в израженията и действията на моделите, които трябва да са перфектни в момента на снимане и синхронизирани, както и да не изглеждат като хора, които знаят, че в момента ще бъдат снимани, но да има непринуденост. За да изглеждат израженията и действията максимално реалистично, моделите разговаряха помежду си и това помогна да се получи естествен изглед на финалния резултат.

Избрах да снимам със 100мм фокусно разстояние, защото беше предпочитаната оптична компресия за мен в този случай. За да направя кадъра достатъчно широк използвах втори кадър на лявата част от бюрото, тъй като тези 100мм не даваха достатъчно широка картина в помещението, където се намирах (аз снимах долепен до стената и седнал на пода). За да нямам проблеми със замъгляване поради трепване на обектива снимах на скорост 1/100 (както съм споменавал на друго място, че скоростта на затвора е добре да е по-бърза от 1/<фокусното_разстояние>). За да бъдат и двамата на фокус снимах с бленда f6.3, което беше най-малкото, което можеше да избера за тази ситуация. Да компенсирам експонацията снимах с ISO320. Повечето снимат на най-ниското възможно ISO в слънчев ден, но това не е твърд принцип. В този случай ISO-то беше последното, което промених. Най-важни за мен бяха скоростта на затвора и блендата.

Както споменах, направих и няколко снимки на бял фон на част от екипа, които продължиха малко над час.

Снимките на бял фон ги направих като разположих фона си в тяхната стая за срещи, която беше част от интериорната фотография, която трябваше да заснема. Няма да отделям много време на интериорните снимки, тъй като основният ми фокус е върху портретната фотография, но все пак ще публикувам някои:

Бях разположил белия фон на мястото на дъската за писане. Трябваше да заснема една от работните зали, както и кухнята. Ето и резултатите:

Снимките може да видите публикувани и на официалния ми сайт.