Тихомир Лазаров - Блог

Обикновено преди снимки обичам да си скицирам какво точно ще снимам, за да няма чудене и излишни импровизации. Счетох, че ще е интересно да видите първоначалните скици, които бях направил на поредицата от зимни снимки ( част 1 , част 2 и част 3 ). Това са идеите, които бях нахвърлял, знаейки колко човека ще има на снимки и че също ще имаме и куче-модел. По време на снимките трябваше само да се нагласят хората и осветлението, тъй като идеята вече беше скицирана и отпечатана на няколко листа А4. Ето ги и скиците:

Скоро имах възможността да снимам екипа на автомобилен сервиз "Петков" в София. Това е една от снимките, която получиха, на която целият екип го снимах в стил "филмов плакат". Бяха избрани и още няколко снимки, част от които ще публикувам и тук.

Това е последната от серията от зимни снимки, която беше заснета за мой личен проект . Може да разгледате част I и част II преди това, за да се потопите в обстановката на снимките.

Както писах в първата част на поредицата , снимките са част от мой личен проект , в който исках да опитам нови неща във фотографията си.

Снимката е част от мой проект , който реших да направя на зимна тематика. За целта ангажирах няколко доброволци, които както виждате се справиха отлично. Основното, което прави тази снимка е тяхната емоция. Осветлението и обработката са на заден план. По принцип смятам, че една снимка е добра ако има необходимото послание и емоция. Техническата част е на заден план. Ако и двете присъстват, тогава имаме чудесен резултат.

Когато един ден всички професионални фотосесии станат безплатни…

Преди време имах възможността да снимам няколко бизнес портрета на бял фон. Основното, което исках да получа като резултат, беше снимка, която да не изглежда като снимка за паспорт. Това е представата на повечето за бизнес портрет. Не исках да имам просто кадър от лицето на човек на бял фон, а да получа бизнес портрет, който да изразява увереност и емоция.

Тази фотосесия беше част от мой личен проект, който направих покрай снимките на няколко автомобила. Един от автомобилите е на снимката. Поканих модела, да се включи в кадър, който бях решил да направя някой ден. В случая той също остана доволен от снимките, които се получиха.

Тази фотосесия е част от поредица снимки, свързани със спортни активности. В нея успях да съчетая 2 изключително прекрасни възможности: да използвам едно от най-качествените баскетболни игрища на открито, които съм виждал в София и да имам възможността да снимам бивш младежки национал по баскетбол. Човекът беше постоянно в движение и малкото време, което имаше беше изключително ценно за мен, за което съм му благодарен.

Целта на тази фотосесия беше да представя дизайнерския бизнес на Тери Георгиева-Караиванова  с фотография, с която да рекламира дейността си. Резултатите главно включваха нейна портретна фотография и фотография на част от дрехите, които е правила. Тя е дизайнер-художник, който изработва и рисува по дрехите и моделите си. Снимките бяха уговорени по обяд в нейното студио. Имахме предварително уговорени идеи, които бяхме готови да изпълним. Точно преди снимките се сетих за нещо, което исках да снимам като завършек на фотосесията и това беше снимката, която публикувах в началото.

Обичам фотографии като тази, в която с един кадър може да се разкаже история. Изненадващо е как това може да стане без да има видео. Ето я и историята - семейство, куче, пикник в парка. Особеното е, че дори и там те са придружени с обичайните електроники за своето ежедневие - компютри, таблети и телефони. И всичко това е събрано в една съвсем естествена и непринудена ситуация, в която кучето се чувства най-скучно, тъй като то чака някой да си поиграе с него. Целта на тази фотография беше да отразява идеята за "семейно ежедневие и мобилните комуникации". По принцип предпочитам всяка снимка, която правя да е изпълнена доколкото е възможно още по време на снимките и да не се налага софтуерно да се сглобява нищо. До момента (на писане на тази публикация) на официалния сайт всички снимки, които са снимани така, както се виждат без да е имало нужда от някакви колажи или монтажи. Редно е да го спомена, тъй като не веднъж съм получавал обаждания с въпрос дали може да ми бъде пратена снимка и аз да я направя "така, както е на сайта ви". Отговарям на хората, че това, което е на сайта е снимано в реална обстановка и това е истинска снимка, а не монтаж. Все пак в дните, в които живеем, хората все по-малко вярват на очите и ушите си, когато видят фотография или видео, защото болшинството от снимките и видеата са монтаж.

Преди да започна същността на публикацията искам да уточня няколко неща за терминологията, която съм използвал в заглавието. Написал съм "професионален фотоапарат" в кавички, поради причината, че мнозина използват подобен израз, когато опитват да намерят информация в търсачките. В много случаи дефиницията "професионален фотоапарат" не е базирана на факта, че ще се върши професионална работа, а с факта, че е "черен фотоапарат със сменяеми обективи". Абревиатурата на английски за този тип фотоапарати е обикновено DSLR, за които и главно ще говоря в настоящата публикация.

Виждам, че често идват хора на блога, търсейки интериорна фотография. Причината, че в търсачките излиза блога, е, че в публикацията, където съм разказал за бизнес фотографията на фризьорско студио "Persy 19"  съм писал, че са снимани и интериорни снимки, но не съм показал нито една от тях.

Фотосесиите на спортна тематика са винаги вълнуващи и често има трудности, които трябва да се преодолеят. Основната разлика с фотосесиите на семейства (например) е, че тук имаме повече движение, отколкото статика. В този смисъл трябва да се съобразят много фактори като осветление, настройки на фотоапарата, околна светлина, местоположение, начин на фокусиране и т.н… Както във всяка спортна фотосесия са нужни неколкократни повторения на едно и също движение. За щастие, моделът поддържаше редовно спортна форма и това не беше никак уморително за нея. Това беше чудесно и помогна изключително много за изобилието от кадри, които бяха заснети.

Предполагам сте забелязали, че наред със семейната и детска фотография, обичам да снимам такива драматични портрети на хора в среда, която характеризира дадена дейност. В този случай тематиката беше "тежка индустрия" и "индустриална зона".

Имах удоволствието да снимам човек, който обича екстремните спортове и от време на време качва адреналина си с някое друго премеждие. Тъй като наблизо нямаше висок мост, нито стръмна скала, а и времето беше ограничено, реших да го снимам с неговия планински бегач. Снимката беше направена малко преди залез, тъй като тогава беше удобно време за него.

Една от сферите във фотографията, която не е толкова рекламирана на сайта е сватбената фотография. По принцип не снимаме цели сватби, но е удоволствие да бъдат заснети кадрите, които един ден могат да бъдат отпечатани и рамкирани. Това не са кадрите в църквата. Това не са кадрите в ресторанта. Това не са кадрите в ритуалната зала. Това са кадрите, в които младоженците (а и гостите) се снимат, за да остане това като приятен спомен дори за идните поколения.

Понякога небе без облаци е желанието за фон на една фотография. В друг случай облаците са от изключителна помощ. Въпреки, че сме публикували някои снимки ( тук и тук ) от фотосесията с моториста, решихме да публикуваме и други снимки, които могат да се видят на официалния ни сайт . За тази снимка са използвани 2 светлини. Едната от тях се отразява в каската, но поне не закрива напълно окото на моториста. Снимката е рисувана допълнително, въпреки, че на пръв поглед не се отличава от оригинала.

За нас е изключително вълнуващо да снимаме на открито, тъй като в такава среда има възможност да получим доста интересни снимки, а и предизвикателствата са доста по-големи, отколкото в студийна обстановка.

Не винаги е лесно да се предположи дали дадена снимка е правена на изгрев или на залез, тъй като светлината е почти винаги една и съща като нюанси. Често тези моменти от деня се наричат "златния час" за фотографа. И наистина са златни часове, тъй като небето и всичко, което слънцето осветява изглежда много приказно. Тази фотосесия беше правена на изгрев слънце. Причината беше, че искахме слънцето да е от източната страна. Успяхме да уредим снимки върху покрива на тази жилищна сграда. Останалото беше въпрос на ранно лягане и организация. Всъщност организацията бяхме я направили няколко дни преди това, когато ходихме на оглед на мястото, за да преценим как можем да качим техниката и дали изобщо ще можем да снимаме там.