Тихомир Лазаров - Блог

В предишни публикации споделих виждането си по отношение на постоянното и импулсно осветление , както и разликите между софтбоксове и чадъри . Следващият естествен въпрос е: Какъв размер софтбокс или чадър да си взема? Трябва ли по-голям размер за снимки на хора в цял ръст и по-малък размер за портрети от раменете нагоре?

Тъй като рекламирам себе си като портретен фотограф, а не сватбен, за мен сватбената фотосесия се различава от портретната единствено по факта, че моделите са младоженци. Всичко останало като осветление, позиране, обработка, са неща, които могат да се приложат при други мои снимки. Затова и на сайта може да се видят тук-там сватбени снимки сред останалите, защото за мене не са нещо по-различно от рекламни портретни снимки или бизнес фотосесии. Така и  сватбените фотосесии на сайта ми не са изложени на толкова видно място, защото не смятам, че за мен са нещо по-различно като стил на снимане.

След публикацията, в която дискутирах колебанията между постоянно и импулсно осветление , реших да кажа личното си мнение по въпроса какво да се избере като модификатор - софтбокс или чадър.

Снимката е част от сватбена фотосесия, която правих наскоро. Тъй като не снимам цялото събитие, а само фотосесия, мога да се съсредоточа върху кадри, които отнемат повече време за направа. Някои от тях бяха по идея на приказката "Пепеляшка". Те бяха дискутирани предварително с младоженците и бях планирал осветлението, позирането и фона. Тъй като трябваше да заснема фотосесията в мястото на празненството, а там нямаше внушителна сграда, трябваше да направя монтаж. За мен лично е по-добре да снимам всичко наведнъж, без монтажи, но в случая се наложи поради липсата на подходящо място, съвпадащо с това на празненството.

Когато става въпрос за нова техника повечето любители фотографи се впечатляват изключително много. Дори се впечатляват много повече от тези, които професионално се занимават с фотография. Често новата техника дава възможности, които на хартия изглеждат наистина много и биха дали много предимства и удобства в различни ситуации. Това впечатлява хората, които обичат техническите авантюри. Примерно това фотоапаратът да има вграден HDR режим, таймер за снимане на снимки през даден интервал, да поддържа разпознаване на лица и какво ли още не.

Снимките на терен са ми любимите. Обичам тръпката да отида на място, на което естествената светлина пада красиво и да заснема кадър, в който ако трябва добавям допълнително осветление, за да помогна на фотоапарата, тъй като той все още не е толкова добър колкото очите ни.

Тези, които ме познават знаят, че обичам да снимам на бял фон. Често снимам на бял фон на различни места при клиенти и това, че фонът на финалната снимка е чисто бял помага да имам еднаквост, независимо дали съм в специализирано студио или просто в затворено помещение. Белият фон е много популярен сред снимките за каталози и за тези снимки задачата беше точно такава.

Има хора, които говорят за снимане с естествена светлина, Други говорят за снимане с изкуствена. Едни снимат със светкавици, а други - не. Какви са разликите? Има ли предимства и недостатъци? Какво да предпочетем?

Вихрен Димитров - управляващ партньор на Customer Care BG Кaтя Вeликова - управляващ партньор на Customer Care BG

Има моменти, когато имам идея за снимка, но трудно мога да намеря подходящите хора и места, на които да я заснема. Родината ни е красива, но основно е красива природата. Повечето от архитектурата днес не е нещо, което хваща моето око. Липсата на детайл в сградите, липсата на добра организация на дворовете на къщите е причината да нямам много снимки с екстериор на къщи (а и интериор). Често опитвам да компенсирам това с красотите, които имаме като природна даденост. Поради тази причина се принуждавам понякога да правя монтажи от части, които събирам от различни снимки, за да се получи мечтаното място. За щастие има къщи от началото на 20-ти век (и по-рано), които са с красив детайл и все още могат да бъдат заснети, ако и да не се намират сред места, които да паснат на начина, по който изглеждат.

"Когато светломерът във фотоапарата покаже, че е на нула, това не винаги означава точна експонация. Трябва да научите да разбирате…".

Това  е първият курс, който организирам в София. Подготовката мина добре и благодаря на приятелите, които ми помогнаха.

Снимането на движение винаги крие известни рискове. Тук дори не говоря за рисковете, на които са подложени моделите (а понякога и фотографите). Говоря за рисковете да получим снимка, която да носи правилното послание. В този случай исках да заснема тичащ човек, в частност, тичаща жена на красиво място край езеро. Снимките бяха планирани късно следобяд, за да хвана времето, когато слънцето не е толкова силно, но все пак осветява достатъчно околната среда. Не трябваше да е твърде късно следобяд, защото тогава поради настройките на фотоапарата, щях да имам трудности със заснемането.

В първата част на коментирах какъв компактен или любителски фотоапарат да се купи, но реших да напиша и втора част, защото този въпрос се задава от хора, които искат да снимат "професионално" или "любителски". В третата част на тази серия говоря малко повече за тези, които търсят как се осъществява " снимането на професионални портрети в 3 стъпки ".

Вече са ясни най-скорошните дати за курса по фотография , който организирам. Има достатъчно желаещи за град София и затова курсът ще бъде там. Желаещи се записаха и за други градове, но все още не са достатъчно, за да бъде организиран и там.

Дали печатате на собствен принтер или отпечатвате чрез фирма, която предлага тази услуга, може да се сблъскате с проблема, че отпечатаните снимки са по-тъмни отколкото това, което сте видели на екрана си. Това е особено възможно ако все още не сте калибрирали монитора си .

Снимката е правена между други проекти, върху които работя. Бях видял някъде снимки на изследователи, които слизат в пещера и реших, че изглежда много внушително ако мястото за изследване е красиво и човекът е просто "аксесоар" в снимката, а не толкова център на внимание. 

В текущата публикация искам да споделя някои наблюдения относно мъже и жени, които са публикували портфолио като "wannabe" ("искам да бъда") модели в някои безплатни сайтове, както и в профилите си в сайтове на модни агенции, с които работят. Ще опитвам да опиша кое по мое мнение не е нужно, както и това, което е нужно да се покаже в портфолиото на някой, който е решил да бъде модел. Поради културното "наследство" в модерните дни, в които живеем, фотографията за много мъже и жени в България, се заключава до визията на популярния фоклор, евентуални модни фотосесии на известни личности или списанията с коли. Липсва дори представата, че има снимки с реклами на щастливи семейства, загрижени домакини, сериозни мъже в коли или с машини, бизнес личности, занаятчии, тийнейджъри, спортисти, музиканти и т.н. Не казвам, че това е всеобщо, но е до голяма степен тенденцията на фотографиите, които съм виждал в портфолиа на модели.

Преди време бях нает да заснема бизнес портрети на част от екипа на софийския офис на фирма Innovity . Фирмата се занимава с разработка на софтуерни продукти и е базирана на няколко места, едно от които е в София. Хората, с които работих бяха все свежи личности с чувство за хумор. Беше лесно да се работи с тях. 

Снимането в неконтролирана среда е когато имаме светлинни източници, които не можем да контролираме изцяло, но трябва да се съобразим с тях. Най-естествените примери са слънчевата светлина или постоянното осветление в дадено помещение. Когато се снима в студио, тогава всички светлинни източници могат да бъдат контролирани и всяка "капка" светлина да бъде управлявана отделно.