Тихомир Лазаров - Блог

Предполагам много хора познават Елена Карагьозова като детски фотограф. Тя самата има доста скромно мнение за себе си и по-скоро се вижда като съпруга и майка, а фотографията е на второ място. Затова и в това рекламно клипче, освен фотографската й дейност, исках да започна с нещо различно от това, с което е позната.

Независимо дали сте в малко село и на мегдана продавате дървени лъжици, които правите, докато пасете животните, или сте известен фотограф, който снима за големи корпорации, имате нещо общо. Общото е, че сте дейни участници в областта наречена пазарна икономика.

Работата с малки деца е едновременно и трудна, понякога дори отчайваща, дори граничеща с невъзможност, но почти винаги носеща много усмивки. Има различни деца, но почти всички имат една обща черта и тя е свободолюбието и искреността, които болшинството от възрастните са загубили.

Знаете ли какво е общото и различното в тези снимки? Общото е, че всички тези са мои кадри. Различното е, че са обработвани с различен софтуер и са снимани с различна техника. Кадрите може да видите в по-голям размер на първата страница на официалния ми сайт . Темата на тази публикация е софтуерът, който можем да ползваме за обработка.

Който е разглеждал сайта ми е разбрал, че обичам да осветявам, снимам и обработвам снимките си така, че да изглежда като кадър от филм. От години отлагам това да започна да работя и в сферата на видеото, тъй като първо исках да разбера основата. На приказки може да се каже, че съм професионалист във видеото, но това няма толкова значение, когато човек се сблъска с практиката. Знанията помагат, но практиката ги надгражда. Както при професионалната работа със статични фотографии, така и при видеото, човек трябва да се научи да се справя във всякакви ситуации и да е достатъчно изобретателен, за да свърши добре работата, която е започнал.

Преди време проведох курс по фотография в една от залите за обучение, които предлага фирма ITCE . Не съм и предполагал, че ще снимам хората от екипа им няколко месеца след това. Това не би се случило ако за провеждането на курса бях наел голямо фотографско студийно помещение. Тук имах на разположение уютна зала, проектор, високи тавани, както и напитки и нещо за хапване за участниците. А и още нещо - имаше си и мултимедиен проектор, където пуснах да гледаме предишния ми проведен курс, записан в стил класически сватбарски клип с продължителност 16 часа, който всички над 70 годишна възраст с удоволствие гледат за 3-ти път, докато младите не можеш да ги задържиш и за 10мин. И тъй като участниците бяхме под 70г реших, че може би ще дойде твърде скучно и е редно да направя курса на живо. Като всяко живо предаване си имаше своите рискове. Например да не ти работи собственото дистанционно за презентацията и да се окаже, че в ITCE разполагат с техни, които работят.

Повечето фотографи имат свои профили или страници във Facebook. Там те намират контакти и почитатели. Рекламират бизнеса си и изграждат определен имидж пред групата потребители, с които са във връзка.

Как биха се оценили тези снимки ако кажа, че всички са фотомонтажи? Тези, които смятат, че фотографията е само това, което може да се направи наведнъж във фотоапарата ще кажат: "не, това не е фотография, това са лоши снимки". А ако кажа, че всичко това е заснето на място, тогава същите могат и да кажат, че има нещо хубаво в снимките (ако им харесват). Или ако покажа няколко снимки и не могат да познаят коя е монтаж и коя е истинска, тогава как могат да оценяват обективно без предразсъдък? Когато оценявам за себе си снимки не гледам толкова дали снимката е монтаж или не, а дали е въздействаща. След това мога да разгледам творбите на автора, за да преценя дали умее да прави фотографии изцяло във фотоапарата или не. Това дали умее или не умее не прави снимките по-малко или повече въздействащи, тъй като клиентът накрая вижда финалния продукт, който е най-важното.

Винаги се радвам, когато има фирми, които представят дейността си чрез фотографии, които са направени специално за тях и специално за случая. Това прави работата уникална и удоволствие и за двете страни.

Димитър Димитров, създател на OXXY.com Снимането на място при клиента има доста предизвикателства. Едно от тях е за клиента. Особено ако си харесам да снимам място, което да препречи пътя на хората от офиса към жизнено важни места като кухнята, тоалетната или да изключа основния им рутер, за да си включа лаптопа. За радост на клиентите, гледам да не правя такива работи (веднъж изключих рутер, но беше съвсем съзнателно заради 1 кадър, където трябваше да включа настолна лампа). В общи линии гледам предизвикателствата да са на мой гръб, но те се компенсират с това, че някак си все се случва да снимам симпатични хора (за което е благодарно портфолиото ми).

Преди около месец, когато минавах с колата по асфалта в тези райони (беше вечер), една мечка щеше да ми пресича пътя, но се отказа и избяга в тъмното. Не е като да няма дивеч. В тези месеци обикновено хората се настройват за зимата. От време на време се чуват отчетливи удари от брадвата на стопанин, който сече дънери за зимата. Или може би не стопанинът, а по-бедният му комшия, който е решил да изкара някой лев с честен труд. От дворовете на много къщи излиза дим или се усеща мирис на дим. Тава с лютеница се разбърква енергично с дълга дървена бъркалка. Буркани с консервирани домати се варят в казан. Усеща се миризма на варена вода в стар метал. Друг пък затваря компоти. Мирише на печени чушки. Разчиства се сушилото за сини сливи, защото идва време за сушене на новата реколта. Винарки се въртят около каците с ферментиращо грозде. В това време на годината и дърварят ходи в близките гори и дерета, за да донесе още някой клон или дънер за зимата. Той е разумен и не е оставял събирането на дърва само за този период, но е трупал материал през цялата година. Тук малко, там малко, все файда. Пътят му минава през познати и непознати пътечки, ручеи и дерета.

Малко отклонение от портретната фотография, на която е посветен този блог. Рядко снимам нещо различно от снимки, в които присъстват хора и това е един от случаите. Не можех да го пропусна, защото интериорните пространства бяха много приятни на глед и това вдъхновяваше да бъдат заснети по особен начин.

Любител-фотограф държи в ръцете си вълшебна черна кутия, пред която благоговее. Тази кутия струва толкова много пари. Дори без обектива. Не може да не прави чудеса. Тази черна кутия в ръцете на снимащия свързва енергията си с неговата и изведнъж тези ръце насочват черната кутия само към правилните места за снимане (на фон се чува тематичната музика от "Индиана Джоунс"). Мозъчните вълни, които излъчва снимащият, не може да не влияят на черната кутия. Все пак струва много пари. А и сме 21-ви век, техниката е напреднала. Тези мозъчни вълни управляват безжично изкуствения интелект в кутията. Независимо, че моделът е застанал на шарена сянка и не се вижда много ясно, черната кутия ще преобрази нещата и ще изглежда както трябва. За всеки случай е на режим М, както правели професионалистите. Навярно М идва от Magazine (списание, на английски), смята фотографът.

Тези, които ме познават знаят, че класическите и ретро сюжети са ми особено приятни. Преди около година реших, че е време да добавя в портфолиото си нещо, което надгражда това, което досега съм правил. Така се роди идеята за нова история в снимки, сюжета на която обмислях около месец, минавайки през най-различни идеи. В този проект реших, че няма да си поставям технически ограничения дали нещо изобщо може да бъде заснето, но реших да търся решение за всяка снимка. Това направи проекта още по-предизвикателен и труден.

В момента работя по проект, който е история в картинки, подобна на други, които съм правил преди това (" Ураганен сън ", " На замръзналото езеро ", " Бизнес петък "). Приликите са само дотук. Постарах се всичко друго да е една стъпка по-далече от това, което съм правил досега. В този случай броят на снимките в историята е над 25. В сборния колаж тук съм показал части от някои от снимките. Виждате част от кораб, мост, улица, кон, гора, езеро, кей. Главният герой е в другите части на снимката. Кой е той, ще видите в бъдеще.

Реших да пиша по темата, тъй като понякога получавам запитвания за еротична или актова фотография, като целта на снимките е най-различна. Едни ги искат за подаръци, други за "бизнес", трети за собствено удоволствие и т.н. Най-различни причини. Има фотографи, които обичат да снимат такъв тип фотографии, други - не. Всеки си има своите причини по въпроса. Повечето от причините "за" и "против" са чисто субективни - един харесвал това, друг го било срам, трети печели от това. Искам да споделя моето обективно мнение, което е продиктувано най-вече от отношението ми към самите клиенти или модели, които биха искали тези снимки, отколкото заради самия мен или субективното ми мнение (каквото също имам като всеки друг).

lazarovphoto.com След доста време отлагане на тези промени, реших, че е време да бъдат направени и сайтът вече е обновен. Промените включват главно това как изглеждат галериите и как се държат при гледането им в по-тесни прозорци и на по-малки дисплеи (например телефони, таблети).

Както бях споменал в публикацията " Машинописката ", че ще споделя и втората част от снимките, които правих, докато снимах този проект. Целта на проекта бяха снимките с пишещата машина, но имаше още малко време и реших да го използвам. Често се случва, че идеи, които ми идват в последния момент, се оказват накрая в по-видни места в портфолиото ми, докато други снимки от проекта биват засенчени от тях.

Аз съм старомоден човек и обичам старомодните порядки. Много от нещата в модерния свят не са ми толкова красиви, колкото едновремешните. Лесно е да се намерят идеи за снимане на ситуации от съвремието, но трудното става с това ако решим да се върнем 20 или повече години назад.

В тази публикация ще споделя някои особености при зависимостта между размера на снимките за печат и тези, които се ползват в интернет страниците.