За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).
Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!
Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи, вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.
Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.
Следващото интервю беше на тема, която за мен е много любима: готвенето. С Пламена Тодорова (LinkedIn), която направи интервюто, бяхме на гости на Яна Петрова във връзка с нейния проект CoKitchen. Яна ще я видите на разни IT събития, но любовта й към готвенето и изобретателността й да свърже маркетинг, бизнес и готвене в едно, привлякоха екипа на #KeepAsking. CoKitchen е интересен проект, който дава възможност любители и професионалисти-готвачи да използват под наем професионално оборудвана кухня, за да готвят за себе си, за любими хора или клиенти. Самата кухня е разположена в е разположена на слънчево място на ъгъла на ул. Черковна и бул. Мадрид, като разполага с няколко помещения. Входът е към просторно място със столчета, маси, дивани, което е в ретро/модернистичен/хипстърски стил, където човек може да дойде и да си хапне от вкусотиите, които се готвят в оборудваната кухня, която е в съседното помещение.
Имаше не малко посетители в този момент. Хората си работиха на компютри, докато хапват от приготвените неща. Имаше и майки с децата си. Моята задача беше да снимам Яна и да уважа личното пространство на посетителите така, уверявайки ги: "бъдете спокойни, не влизате в кадър". С други думи и трябваше да бъда "незабележим" и се надявам, че съм успял, бидейки ето така:
Държа да отбележа, че много обичам готвенето. Не съм изобщо добър, обаче готвя с мерак. Това е подобно на хората, които обичат фотографията и снимат с голямо желание, ако и да не правят шедьоври всеки път.
Яна още не беше дошла. Разположих си техниката за първия кадър и малко след това тя дойде и се запознахме. Обясних й какво точно искам да снимам и за мое щастие се съгласи. Идеята ми първоначално беше да снимам ключов кадър на Яна в кухнята, показвайки, че там рамо до рамо могат да работят и професионалисти и любители. Това е и идеята на CoKitchen. Яна Петрова беше в ролята на любителя и главния герой в снимката, която се получи ето така:
Преди да отида на снимки, не знаех дали ще имам възможност да снимам мъж-готвач като модел заедно с Яна. Бях си взел статив за фотоапарата в краен случай аз да изиграя тази роля. Предварително отидох при едни мои клиенти, които произвеждат българско работно облекло (Жона Ив), за да купя облекло за готвач. Не знаех какви ще са ми моделите и какво ще е облеклото им. На място в кухнята имаше 1 готвач, който за моя радост се съгласи да го снимам (без да се вижда лицето). Той си имаше подходящи работни дрехи, но бяха в по-ярък цвят, а и не исках напразно да нося това, което бях купил и го помолих да го облече за снимката. Тъй като композиционно имаше място в кадъра, го снимах 2 пъти от двете страни на Яна, за да се получи така, че тя готви сред професионалисти. Дори има един визуален дефект в снимката, който по някаква причина не съм забелязал, но я оставям така, за да покажа, че и аз правя сериозни грешки.
По времето когато правих тези снимки, Яна беше изключително заета и постоянно хвърчеше насам-натам (освен интервюто, което Пламена трябваше да й направи). Ето пробен кадър малко преди да направим официалния с "готвачите". Освен светлината от слънцето, която влизаше през прозорците, добавих една светкавица в косите на усмихнатото момиче от началото на статията. Сложих и още една светкавица точно пред нея над главата ми (вижда се в отражението насреща). Трябваше да действам доста бързо, защото кухнята се използваше в реално време и беше почти невъзможно да се мине от моите стативи. Затова "затворихме" кухнята за около 3 минути, в което време направихме снимката.
Друг от кадрите, които исках да направя беше с лек хумористичен елемент:
Не знам колко от вас забелязват горящия тиган на заден фон, докато Яна опитва да отгърне страница с нацапана с брашно ръка. Огънят в тигана го снимах отделно вкъщи. На мястото му зад Яна имаше светкавица с оранжев филтър. Осветлението в този кадър съвсем леко добавя към вече наличната светла атмосфера на помещението.
Тъй като съм достатъчно настойчив с хората, които ми позволят да ги снимам по-дълго, успях да направя и още няколко кадъра, които се надявам да останат за Яна Петрова най-добрите, които съм й правил до момента.
Снимките може да видите и на официалния ми сайт.