За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).
Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!
Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи, вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.
Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.
Бяхме на гости на един много интересен човек с още по-интересна дейност и с много интересен офис. Човекът е Христо Алексиев - предприемач и изобретател, стоящ в основата на Playground Energy, известен с това, че прави детски площадки, които произвеждат енергия, докато децата играят. Тази енергия захранва самите играчки, с които играят малките, и се използва за възпроизвеждане на допълнителни звуци и светлини, които засилват интереса на децата към заниманието им навън. Според Христо Алексиев по този начин децата ще имат повече стимул да играят физически активни игри, а няма да стоят пред екраните на мобилни и настолни устройства.
Бяхме заедно с Ангелина Пенкова и тя ми каза, че интервюто ще е по друго време и мога да направя спокойно снимките. Офисът на Христо Алексиев е един от най-интересните, които съм виждал. Смесицата от ретро и модерни елементи беше направена с вкус, а закачливите елементи тук-там, както и продукти, които създават, бяха наоколо.
Важно е да отбележа, че този тезгях и длета зад него не са просто декоративен елемент, ако и да изглежда така. Те са съвсем истински работни инструменти, които Христо използва, докато разработва прототипи за следващите си идеи.
Имах много малко време да се подготвя за снимките, буквално около 2 дни. Бях измислил нещо, което в последния момент променихме. За идеята бях си взел голям пусков бутон, балони, дървен лост и какво ли още не, но на място направихме други кадри, използвайки най-вече офисното пространство и излъчването на Христо.
Трябва да отбележа, че той беше много лесен за снимане, защото нямаше проблеми с това да стои пред камера, нито ставаше по-различен от това, което виждаха очите ми докато говоря с него. Излъчването му е абсолютно същото на живо като това, което виждате на кадрите.
Една от идеите ми за снимки беше да го кача на една от т.нар. "клатушки", но точно в този момент в офиса нямаше инсталирана такава, а разполагаше само с горната й част.
Имаше подобни на площадката пред офиса (сигиурно за да може да си играят там служителите от околните офиси), но точно в този ден имаше постоянен дъжд и не исках да се намокри човекът. Иначе с удоволствие бих го снимал там, дори на дъжда.
Наличното осветление в офиса беше от няколко големи прозорци и луминисцентна светлина. Ето снимка на една от стените там, използвана за декор на един от кадрите:
Въпреки, че прозорците бяха с южно изложение, поради дъждовния ден нямаше много благоприятна светлина, затова си послужих с малко изкуствено осветление, за да получа по-слънчева обстановка:
Осветлението е сравнително простичко. Използвах 2 светкавици, които съвсем леко да отворят сенчестите места в стаята и да осветят Христо подходящо така, че да изглежда естествено.
За да имитирам светлината от прозорците използвах по-големи софтбоксове.
Ключов кадър за мен беше този на батута, който произвежда електричество, което захранва индикации на самия батут. Христо сподели, че го използва докато мисли по идеи и говорихме за това как предпочита да е в движение докато обмисля бъдещи планове. За снимката се наложи Христо да поскача около 14 минути. Това е последният кадър, където той беше напълно изпотен, но тъй като беше с черна тениска, не си личи. Шегувам се, разбира се. Отне ни около 1-2 минути да получим тази снимка с перфектното му изражение.
За снимката отново използвах допълнително осветление вляво на камерата, с което подсилих светлината, която идваше от прозорците.
Благодаря на него за търпението и това, че се съгласи да направим този кадър. Може би някой ден в бъдеще ще снимаме и онзи първоначалния, който така и не успяхме да направим.
Кадрите може да видите публикувани и на официалния ми сайт.