За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).

Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!

Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи,  вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.

Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.

В серия от публикации ще разкажа как е протекло всяко от интервютата, които бяха придружени със снимки. Бях решил да снимам всеки от интервюираните с нещо, което е много специфично за него и дейността му.

Първото интервю беше с Явор Никифоров. Преди снимките се запознах с повечето от публикациите, които можеха да бъдат намерени за него в интернет. Сигурен съм, че като чете това го побиват тръпки, как някой го е проучвал. Спокойно. Аз съм от добрите. Проучвам с цел да покажа човека в хубава светлина.

Явор е много колоритен млад човек. Той е програмист, който се е отдал на преподавателска дейност не само в СМГ, но участва и в семинари и конференции в областта на информационните технологии. Обществено активен е и може да видите отношението му към несправедливостта в държавата в клипове и интервюта из интернет.

Реших да го снимам в светлината, в която прецених, че ще е най-подходящо - програмирането. Все пак това е, с което си изкарва хляба.

На снимките се запознах с Николина Филипова. Тя беше човекът, който ме преведе нелегално през дупка  на оградата на СМГ, за да прекараме фотографската техника. Подкупи охраната, която ни забеляза в последния момент и с помощта на Явор, който излезе от час и остави децата на произвола на съдбата, ме преведоха по тайните коридори на СМГ. Шегувам се, но не съвсем. Преди интервюто, тя ми каза, че е добре да свършим набързо снимките, че няма много време. Очакваше да види човек с фотоапаратче. Вярно, фотоапаратче имах, но бях помъкнал и няколко статива и лампи. На входа ни спря охраната, за да ни пита къде отиваме. Наложи се да дойде Явор, защото явно изглеждахме подозрително. До тук добре, обаче после излезе, че не можело да снимам в сградата. Мислено бях готов да снимам навън и да правя фотомонтажи, ако се наложи. След категоричното ни уверение, че децата няма да ги снимаме ни пуснаха.

Стана ми ясно, че запознанството ми с другите интервюиращи ще бъде също така шокиращо, защото ще очакват фотожурналист (с фотоапаратче в джоба). Излезе, че не знаят, че ми е казано да снимам това, което бих намерил за добре. Пък може и да са знаели, обаче моето "добре" беше малко по-различно от очакваното.

Влязохме в час. Ето това е Явор. Всички му казват Яшу, дори и децата. Преподава със стил, в който хем дава знания, хем не е отегчително. За мен беше интересно, че не е като едно време. Дъските не са черни, а бели. Тебешир няма, а има маркер. На дъската беше изписан програмен код с хубав шрифт. Явор пише хубаво с Courier New. На въпроса някой дали знае паролата за уеб портал за публикуване на решения на задачи по информатика, едно от децата (5-ти клас) каза "момент да си я видя на телефона". Едно време не беше така.

След като свърши часа поговорих с Явор, за да му обясня какво смятам да снимам. Николина в този момент също разбра какво съм намислил. Беше решила да направи интервюто след снимките, защото мислеше, че ще минат бързо. Ето защо в следващите интервюта фотосесиите бяха накрая. Още докато обяснявах на Явор какво ще снимам той ми каза: Виж, просто кажи къде да застана и снимаме каквото кажеш.

Е т’ва е. Мой човек, значи.

Явор обича да пие сокове докато преподава. Ето защо го снимах точно така. Първоначалната ми идея беше за пица, но той каза, че соковете са му запазената марка (явно не обича пица). За да има и програмирането в кадър, реших зад него на дъската да има програмен код, който на езика на обикновения човек казва: "Ако е вярно, че Явор е жаден, тогава - сок". Програмистите и компютрите знаят какво пише на дъската. Ето я и снимката.

Направих още една снимка, която изразява веселия му характер, като същото говори и начина, по който е написан кодът на дъската - закачливо около него. Има една случка, която той разказва, където бил с децата в някакъв град по повод състезание по информатика или курсове, не помня точно. Но отишъл при един човек на едно павилионче да помоли за салфетки, че децата се изцапали със сладолед (нарочно). С него имало 1-2 деца. Човекът дал 2 салфетки и в този момент се показали останалите 20+ деца от групата, омазани със сладолед. Развеселил е всички :)

В този кадър използвах мисля само 2 светкавици - един софтбокс вляво и една светкавица със стандартен рефлектор вдясно зад него.

Следващите няколко кадъра са типични за програмист, който е отдаден на работата си. Докато настройвам осветлението Явор се навърташе около фотоапарата ми, оставен там. Като се прибрах намерих ето това на картата:

:)

В следващата серия от снимки имитирах нощна светлина посредством син филтър на светкавицата зад него вдясно.

Светлината от лаптопа беше твърде слаба, за да освети лицето му, защото дневната светлина, която беше в стаята, беше много по-силна. Ако нямаше дневна светлина, тогава можеше и да използвам светлината от лаптопа, но в този случай сложих светкавица точно зад дисплея на лаптопа. Няколко пъти се извиних на човека, че трябва да бъде осветен толкова отблизо от светкавицата. Ми не е приятно.

Но пък имам приятна снимка. Ето още една от серията:

След като написах текста на публикацията до момента, реших да прочета статията, написана от Николина. Не исках да се влияя от написното от нея, но да напиша собствени впечатления.

Николинче, бравос! Много весело написано! Смях се от сърце като прочетох статията.

Къде да намерите списанието? Питайте Ани чрез имейла на сайта им.

Останалите фотосесии за #KeepAsking кампанията може да разгледате тук.