За мен проектът мечта не е един в живота с определен клиент или модел или сниман на определено място. Проектът мечта е този, в който имам свобода да правя това, което бих видял през моите очи. Без ограничения (е, с изключение на бюджета).
Случи ми се да снимам проект мечта. Обади ми се Ани от Comtrail и ми каза, че търсят фотограф за снимането на 11 интервюта за списание. Първоначално това ми прозвуча като фотожурналистически проект, но след това ми беше разяснено, че снимките трябва да се снимат така, както аз обичам да виждам нещата. Благодаря, Ани!
Проектът и списанието са финансирани от Acer България. Името му, #KeepAsking, носи името на рекламна кампания на Acer. Целта на списанието освен да бъде реклама на Acer, е и да даде възможност на малки бизнеси, новаторски идеи, вдъхновяващи личности и млади предприемачи да бъдат видени от по-широка аудитория.
Тъй като списанието беше създадено за период от 2 бързи месеца, има един сериозен пропуск. От бързане Ани и екипът й не са публикували (да кажем от скромност) никакви свои контакти, освен имена и снимки. Нищо скришно няма да остане. Пред всички казвам, че списанието #KeepAsking е създадено от Comtrail в лицето на Ангелина Пенкова (Ани) и нейте способни помощници и приятели. Благодарности и на Acer България за възможността да участвам в проекта.
Второто от интрвютата за списанието беше с Гери Турийска по отношение на нейния проект "Пощенска кутия за приказки". Този проект представлява възможност за български писатели да покажат своите творения пред широка публика, където известни личности четат написаното, което оживява по свой специфичен начин. Самата Гери пише текстове на песни, пее и води радио предаване. Легендите разказват, че е свързана по роднинска линия с Чудомир, затова очаквах да се запозная с приятна артистична натура.
Така и стана, но преди това малко техническо въведение.
Интервю е все пак. Щях да се запозная с още една от дамите, които интервюираха. Това е Диляна Георгиева. Не знаех кого да очаквам, но със сигурност знаех, че от мен не се очаква да дойда с много багаж. Снимките бяха в малък бутиков ресторант. Наистина много приятно място, където и клиентите са изискани и интелигентно изглеждащи. Влизам аз с малко стативи и лампи в ръце - гледка, която не всеки ден персоналът вижда в клиент. Питат ме учудено какво ще обичам. Казвам - ще има интервю с Гери Турийска и аз трябва да направя 1-2 снимки. Първата снимка трябваше да е на реакцията на персонала, обаче ми бяха заети ръцете. Дойде шефът и ме попита за какво точно става въпрос. Отново казах същите неща, като вълшебните думички бяха "Гери Турийска". Когато човекът чу това каза: "О, щом е за Гери, няма никакъв проблем." Почувствах се като в соца - кажеш ли чий човек си, железни врати се отварят. Казах на човека, че няма да плаша клиентите и ще гледам да снимам по-дискретно някъде в частта от ресторанта, където няма навалица.
Дойде и Диляна. Много лъчезарен човек. Единственият път, когато видях да й помръкне леко усмивката беше като видя, че само с фотоапаратче няма да се разминат снимките, но трябват и малко лампи. Върнах й усмивката като й казах, че "съм уредил всичко". Отново както при предното интервю предложението беше аз да направя снимките предварително, а след това да се продължи с интервюто. Предупредих, че може да отнеме 30-на минути. Стиснахме си ръцете.
В този момент разказах какво точно искам да снимам. Никой освен мен не знаеше какво ще снимам. Сложих няколко лампи и след това извадих около 30-40 листа с напечатан текст по тях и започнах да ги сгъвам по различен начин и да ги разполагам на една масичка. Споделих на Диляна, че искам да покажа Гери в приятен кадър с романтична топла червеникава светлина като на залез слънце, където тя е затрупана от писма от автори и чете в захлас някои от тях.
Дойде и Гери. "Всичко това за мен ли е?", попита тя. "Мхм". Тъкмо бях готов с осветлението и декора. Прическата й много ми хареса, напомни ми на Алиса. Не я познавах лично и ми беше интересно как ще реагира, как ще минат снимките. Като артистичен човек, тя беше много лесна за снимане. Нямаше притеснения, държеше се скромно и си беше съвсем земен човек. За краткото време, в което я снимах останах с много добри впечатления.
Опитах да се побера в 30 минути, където снимах няколко варианта на основната идея. Ето една от снимките:
Беше доста хладно, но за снимките с писмата исках да изглежда все едно е в уютна стая. Бяхме в лятната градина на ресторантчето и трябваше да се съобразявам с температурите. За да не използвам твърде много осветление и да заемам място, бях само с 2 светкавици, като отпред беше софтбокс, а зад Гери беше светкавица със стандартен рефлектор обърнат така, че да осветява и гърба й, както и част от помещението зад нея.
Сигурно ще се запитате защо съм снимал в лятната градина и то на хладно. Защо не сме влезли вътре в ресторантчето след като сме имали разрешение? Истината е, че исках колкото може по-малко да пречим на клиентите на ресторанта. Все пак снимаме благодарение на добрата воля на шефа на заведението и не е редно да плашим клиентите с техника около тях. Много хора също се притесняват да не влязат в кадър. Беше важно за мен хем да не преча на клиентите на ресторанта, хем да не отнема много време на Гери и Диляна в прохладното време. По-скоро на Гери, която беше без връхната си дреха за снимките с писмата, докато Диляна наблюдаваше отстрани, облечена в топли дрешки. За да не се чувства виновна, че е била облечена топло, ще кажа, че и аз бях облечен добре. Само Гери трябваше да издържи няколко минути (благодаря, Гери).
След това снимах и няколко класически портрета. Този път Гери си облече връхната дрешка. Да отбележа, че ако Гери беше с нещо по-обикновено, щеше да стои по блуза и за тези снимки, но връхната й дреха беше много симпатична и я снимах с нея):
Гери хареса най-много тази снимка и си я публикува така, както беше на гръба на фотоапарата. Обработка почти нямаше, защото кожата й беше чиста (похвално, Гери).
Оформлението на статията е станало много приятно.
Надявам се да ви е било интересно.
Снимките може да видите и на официалния ми сайт.
Останалите фотосесии за #KeepAsking кампанията може да разгледате тук.