Имах удоволствието да работя с мой клиент за втори път. Снимките трябваше да се случат в кратък отрязък от време. Прогнозата не беше крайно обещаваща, но трябваше да се справим с прохладните температури и намръщеното небе използвайки повече усмивка и мъничко допълнително осветление.
Снимахме основно в центъра на София. Небето беше изцяло облачно и беше като софтбокс вертикално над главите ни. Всеки знае, че ако сложи осветление над главата си ще има сенки под очите. Затова взех 2 малки светкавици, за да преборят софтбоксовете над главите ни и да покажат модела в цялата й прелест.
Ето много малка част от снимките:
Както може да забележите, гледах да балансирам максимално светкавиците с околната светлина, за да не изглежда като кадър, който е осветен изкуствено и в снимката да виждам осветлението, а не излъчването. Излъчването ми беше на първо място като цел, затова осветлението е скромно и само подпомага образа.
Централната композиция е нещо, което рядко се снима, заради известното правило на третините. Правилото наистина е добро, но човек трябва да знае кога може да се отклони от него ако композицията го позволява.
Като за повторен клиент, исках да направя кадър, който да има нещо повече от красив модел и хубави сгради в центъра. Мислих върху идея и това, което бях решил трябваше да се снима в офис.
Тъй като за снимки имахме само няколко часа и идеята я измислих в последния момент, нямаше време за организиране на офисно пространство. Исках да я снимам в офис с просторен красив изглед. Малко са местата в София, където офисът има наистина красив и просторен изглед, затова на помощ дойде фотомонтажът. Офисното помещение е нещо, което използвах (и промених малко) от снимки, които правих преди години. Красивият ми модел беше сниман на един паркинг (малко след фотосесията в центъра на София). Защо малко след това, ще се запитате. Защото беше доста хладно и фотосесията я направихме на един дъх. Трябваше време моделът да се постопли и да направим кадър, който да използвам за фотомонтажа. За кадъра използвах отново 2-те светкавици (едната е с чадърче), за да направя светлината така, както си я представях върху фона, който исках да монтирам във фотошоп.
Самият фотомонтаж мина през много фази на чудене какъв да е пейзажът. Исках да е хем нещо приказно, хем да не изглежда твърде фантастично.
Ето само 1-2 от идеите, през които минах (а имаше и доста други):
Това ми се видя твърде скучно. Небето е чудесно, има простор, но твърде много простор. А и перспективата не е подходяща.
Това не беше лошо, но пък няма много простор. Обичам водата и водопадите, но точно в тази комбинация не го усещах като снимката, която бих искал да направя.
Тогава се сетих за едни интересни скали в морето, които съм виждал на снимки на крайбрежия в Китай и Тайланд. Възможно е подобно образувания да ги има и на други места, но ги помня от там. Реших да направя пейзаж в такъв стил. Хем е нещо причудливо, че изглежда дори фантастично, хем го има като природна забележителност. Тогава сглобих грубо ето това:
Ето и процеса на работа по картинката:
Ето и финалното изображение:
В дъното на офиса съм поставил картина на стената, която е снимка, която публикувах наскоро. Нарича се "Подводна красота". Ще пиша за нея тези дни. Може да видите тази снимка по-голяма на сайта ми, където е и "Подводна красота".
Надявам се да ви хареса.