Предполагам много хора познават Елена Карагьозова като детски фотограф. Тя самата има доста скромно мнение за себе си и по-скоро се вижда като съпруга и майка, а фотографията е на второ място. Затова и в това рекламно клипче, освен фотографската й дейност, исках да започна с нещо различно от това, с което е позната.
Ако четете редовно блога знаете, че в текущия момент съм в началото на работата си с видео (ако четете тази публикация далеч след датата на писането й, явно няма да съм в началото). Особеностите при снимането му са много и е доста по-различен от фотографската дейност. Очевидната разлика е, че отнема доста повече време. При фотографията на статични кадри имаме основно осветление, позирането и снимането на кадър за част от секундата. При видеото имаме записване на аудио, записване на много кадри в секунда и всеки един трябва да бъде читав. Ако е нужно се повтаря, а повтарянето не е като при статични снимки, но отнема повече време. Аудиото също се записва понякога неколкократно, за да се получи подходящата интонация и дикция. Когато се работи с хора, които не са актьори или имат притеснения пред камера, е необходимо да се работи по-дълго, за да има подходящ резултат. Аудиото се записва отделно, тъй като звукът може да се манипулира по-свободно и независимо. Най-накрая се работи и по монтажа - свързването на заснетите клипове в едно и обединяването им със звука. Монтажът е много по-значима част при видео, отколкото при статични снимки, защото при статичните е 1 кадър, който може да е достатъчно добър и без обработка. При видео обработката не касае толкова промяната на картините в клиповете, колкото подходящото им комбиниране в един общ видео материал.
Работата е много като обем и ако съдържанието не е интересно за гледащия, всичкият този труд е напразен. Никой няма да се впечатли ако му кажете, че ви е отнело еди колко си дни на снимане, синхронизация със звука, специфична режисьорска работа, прецизно осветление. Съдържанието е най-важното. Дори понякога липсата на технически съвършена работа не пречи ако съдържанието или историята във филмчето е интригуваща. Понякога личното мнение на изпълнителя на клипа и клиента не винаги съвпада с това на публиката и затова всяка работа по видео е с много по-голям риск да се хвърли труд на вятъра, отколкото при статични фотографии.
В това клипче играех ролята на човека оркестър, който написа сценария, режисира, засне и монтира клипа. Трудно е без допълнителна помощ. Работите вървят по-бавно, но пък понякога е по-евтино за сметка на времето.
След целия този труд бих се радвал ако резултатите се харесат, но това не винаги се разбира веднага. Разгледайте сайта на Елена Карагьозова, тъй като този клип има скромните претенции да събере впечатлението нея и нейната работа в около 1 минута време. На сайта й може да прекарате доста повече време и да видите доста повече неща.
Клипът беше заснет в рамките на 2 дни, като в 3-ти ден записахме наново една част от аудиото. Бяха заснети и още някои неща, които накрая решихме да не включим. Както обикновено имаше издънки, които не бяха достойни за официалния клип, но имам намерение да ги събера в общо клипче, за да се порадвате. Може би ще бъде в отделна публикация.
Технически отново реших да видя докъде ще се прострат границите на работата с видео във Photoshop и дали софтуерът ще започне да се пука по шевовете. Затова целият клип беше монтиран там. Трябва да е ясно, че Photoshop не е направен за сериозна работа с видео, но исках да видя дали може да се направи нещо ако ще и да е с цената на повече трудности.
Тъй като във Photoshop няма много удобства за работа с видео, реших да си ги създам сам. Едното неудобство е при работа с компресирани файлове като тези, които излизат от повечето видео записващи фотоапарати, а именно кодирани по стандарт, наречен H.264. За фотографите това нека да си го представим като списък от JPEG картинки (24 в секунда в този случай), които са компресирани още повече, за да се получи видео файл, с малки размери, но да показва сравнително добро качество. Когато този файл се гледа, в реално време се разкомпресира всеки един от тези кадри (все едно е бил архивиран и се разархивира) и така 24 пъти в секунда. Това доста товари машината, особено ако става въпрос за видео софтуер, където постоянно гледате части от клипчета и ги местите насам-натам. За да вървят нещата по-бързо конвертирах всички клипове до файл в ProRes 422 кодиране, което е 2-3 пъти по-голям файл, но там всички отделни кадри са без компресията от H.264. Така за сметка на по-голям файл имаме ресурс, който се показва без много тормоз от страна на машината. Има и други фалйови формати, които са некомпресирани и вършат работа. Това беше първото, което научих че вършило работа и работело във Photosohp и просто намерих безплатен софтуер, който позволяваше конвертиране на кратки клипчета в този формат.
Другото неудобство е работата с аудиото. Исках музиката да затихва на местата, където Елена говори, но във Photoshop има само контрол върху общото ниво на звука и евентуално да започва плавно (с увеличаване на звука) и да свършва плавно (с намаляване на звука). Не може посредата да се намали и увеличи звука (нарича се "envelope", поради това как изглежда нивото на звука - като затворен плик, което е и думата на английски). Затова слушах музиката и си запомнях на кой такт започва говора и в отделен софтуер правих тези намаляния и увеличения на нивото. След това записвах готовия аудио файл, обновявах го във Photoshop-а и слушах дали манипулациите са на правилните места. С 2-3 такива опита се получи.
Синхронизирането на аудиото с видеото е другото неудобство, защото във Photoshop не може да се работи с видео файлове, които той вътрешно да намали като резолюця, за да се показват бързичко. Въпреки некомпресираните файлове, които работиха много по-бързо от H.264, показването на аудио и видео в реално време не беше много гладко. Трябваше да пускам видеото без звук, за да генерира гладко временно видео и след това да го пусна със звук, където да видя реално картината дали се синхронизира с ритъма. Ако не се синхронизира правя нова промяна, спирам звука, пускам видеото в малък участък, генерира се, след това го пускам отново с аудиото. И така за всяка точка, в която искам да има синхронизация.
Има и още доста неудобства, които смятам да спестя, но изводът ми е, че ако сте притежател само на Photoshop отново може да направите клип ако знаете какво правите. За аудио има безплатен софтуер като Audacity, където може да правите и доста по-сложни неща.
Кадърът в кухнята трябваше да го запишем около 20 пъти и отново не получихме това, което трябваше, но нямахме време за повече и в монтажа отрязах голяма част от същинския замисъл (за мое съжаление). В крайна сметка клипът трябваше да разкаже подходяща история, а не да наблегне на виртуозна операторска работа (от която съм още доста далеч). Аудиото в кадъра с кухнята е от друг дубъл, но съвпада перфектно. Другият дубъл визуално не беше толкова добре заснет (поради моя грешка), но аудиото беше подходящо.
Клиповете в студиото бяха заснети в продължение на един цял ден и от тях подбрах това, което да пасне на обичайната емоция в студиото. Благодаря и на нейните клиенти, които нямаха нищо против да бъдат заснети в това клипче.
Обстановката в студиото на Елена в Асеновград е много интересна. Тъй като аз не снимам неща като нейните за мен беше много любопитно да видя подхода й и това как работи с клиентите си. Децата често са непредвидими - я се разплаче, я заспи,я гладно. Докато тя снима едното, в другото помещение майка храни бебе, докато избира снимки, следващите клиенти чакат в колата отвън, инсталират се декори, дискутират се идеи с клиентите, чуват се дрънкалки, които да привлекат вниманието на малките моделчета. Динамично е и същевременно е много приятна обстановка заради децата. От години не съм бил цял ден с усмивка на лицето както в този ден.
Работата по клипа ми отне около 2 седмици, от което научих доста. Теорията е винаги добро нещо да се знае, но практиката доизглажда липсите. Това доизглаждане е безценно и се радвам, че имах тази възможност. Клипът е публикуван и на моя официален сайт в страницата "Видео".