Знаете ли какво е общото и различното в тези снимки? Общото е, че всички тези са мои кадри. Различното е, че са обработвани с различен софтуер и са снимани с различна техника. Кадрите може да видите в по-голям размер на първата страница на официалния ми сайт.
Темата на тази публикация е софтуерът, който можем да ползваме за обработка.
Пише ли някъде на тези снимки коя е обработвана с евтин и коя със скъп софтуер? Може ли да познаете коя с какво е обработена? Не? Тогава защо се придава такава важност на определени софтуери за обработка, че все едно човек не може да върши комерсиална работа с други? Защо много любители отричат ползването на по-евтин софтуер, а професионалисти ползват такъв по джоба им и пак си вършат работата?
Може ли да опитате от вкусна гозба и да познаете с какъв нож са рязани продуктите? Или може би с каква печка е готвена? А може би е готвена на "професионален открит огън"? Последното да се запише като официален термин в готварската сфера.
Софтуерите са просто инструменти за работа. Те позволяват на занаятчията да хване една група от цветни точки, да промени някои (ако е необходимо) и да запишат резултата като файл, който да се ползва за дадена цел. Ако целта е такава, че не може да се постигне с текущия инструмент, тогава вземаме по-подходящ. Има инструменти за работа, които са по-удобни от други. В някои удобствата са във функционалност, която ние дори не ползваме. Тогава има ли предимство "по-удобният софтуер"? Не, защото удобствата няма да ги забележим. Все едно да подарите нож за месо на вегетарианец като му кажете, че е много по-удобен отколкото ножа за обща употреба. Удобен, ама само за месо, което и без друго човекът не яде. Тогава защо му е?
Има безплатни и платени софтуери. Това всички го знаят. Безплатните ги правят хора в свободното си време (рядко ги правят комерсиални софтуерни компании). Това означава, че човекът решил да отдели време от това, което му носи доходи и да направи функционалност, която да се ползва безплатно от всички. Разбира се, ако няма други доходи, няма да седне да се занимава с безплатен софтуер, а ще направи нещо платено. Фирмите, които правят комерсиален софтуер ангажират времето на програмисти и им плащат за това време, за да се получи нещо стойностно, за да бъде търсено от потребителите като по-добро, по-удобно, по-бързо, но не задължително по-евтино. Комерсиалните софтуери също не са еднакви. Има такива, които са по-евтини и предлагат по-малко функционалност от други по-скъпи. Различните видове софтуери са предназначени за потребители с различни нужди. Любителят, който снима картинки за лично удоволствие, които качва из социалните мрежи, няма нужда от последната операционна система с последна версия на най-скъпия софтуер за обработка на изображения в света. Защо? Защото често ползва 0.0001% от функционалността, която вече присъства в програмите, които са вградени в операционната му система (Windows, OS X, Linux и т.н.).
Уточнение: Говоря само за софтуер, който е легален на компюрите ви. Ако е безплатен, е инсталиран безплатно. Ако е платен, е платена цената за лиценза му и се ползва така.
В началото на работата ми реших да инвестирам само в това, което ми е нужно за работата с клиенти. Но какво означава "нужното за работа с клиенти"? Ето това е много важно уточнение, което е свързано със способностите на фотографа да снима и с клиентите, с които работи. В началото снимах само семейни снимки, които хората споделяха в социалните мрежи и евентуално се отпечатваха от JPEG файлове. На клиентите трябваха ли им 50 мегапикселови файлове? Не. Трябваха ли им 16 битови файлове? Не. Печатах ли често? Не много. Колко близо бяха оригиналните файлове до обработения вариант? Достатъчно близо, за да нямат нужда от много обработка. Това бяха моите нужди. Затова те се покриваха изцяло от безплатен софтуер или евтин такъв. Ако на вас технически не са ви нужни по-различни типове финални файлове от JPEG, но имате нужда от скъп софтуер, вероятно не снимате добре, а използвате софтуера като спасител на зле заснети кадри. Той трябва да е инструмент за добавяне на няколко финални нотки към вече добре направени снимки. Ако случаят е такъв, инвестирайте във фотографски умения, а не в софтуер.
В началото опитах да работя с безплатния софтуер GIMP. Версията преди няколко години беше твърде бавна и беше доста тромаво да се обработват файлове. Преди да напиша тази публикация свалих последната версия на GIMP и разликата е огромна. Работи бързо и е чудесен инструмент за тези, които навлизат в сферата. Преди години беше тромав, та реших да купя Photoshop Elements, който струваше тогава около 150лв. Този софтуер е ограничена версия на Photoshop, която се предлага от същата компания Adobe. Пълната версия на Photoshop струваше 10 пъти повече. За повечето неща, които правих ми беше необходим софтуер, който да може да работи с общи леки корекции по белия баланс, контраста и цветовете на голяма група от снимки. За тази цел може да се ползва Adobe Bridge, който върви с Photoshop Elements. Тъй като не знаех, че може да ползвам Adobe Bridge аз си купих Adobe Lightroom (който тогава струваше около 500-600лв). Ако искате да спестите пари и се насочите към компанията Adobe, може да ползвате Bridge и за 150лв да имате всичко, което ви е необходимо за любителска и професионална фотография насочена към масовия потребител. В тази публикация съм сложил мои снимки, като някои от тях са обработвани с Photoshop Elements. Други са само с Lightroom (или Bridge). За трети съм ползвал пълната версия на Photoshop.
Какво ви дава софтуер като GIMP или Photoshop Elements? Дават ви много. С тях може да правите ретуш на снимки, да записвате файловете в различни формати и да отпечатвате резултатите. Удобствата и неудобствата са свързани с начина на работа и специфични крайни файлове, които изисквате. Ако човек никога не е работил с Photoshop и не е запознат с инструментите за работа там, софтуери като тези ще му се сторят напълно достатъчни за работа. Едва когато човек види повече удобства и надхвърли възможностите на тези, започва да ги търси и в други софтуери.
В момента на писането на тази публикация и GIMP и Photoshop Elements работят с 8 битови файлове. Какво ще рече това? Това означава, че информацията за всяка точка от снимката е записана в единица данни, която има размер 8 бита. Това си го представете като палитра, която има 8 гнезда, които събират 8 боички. Всичко това, което виждате из интернет като JPEG снимки са 8 битови файлове. Тук повечето вече се питат - че то какво повече ни е нужно? Именно. За повечето снимки, които виждате в интернет не е нужно да има кой знае колко повече информация във файла.
Повечето DSLR фотоапарати днес имат възможност да се снима в т.нар. суров файлов формат (raw file, преведено е "суров файл"). Тези сурови файлове са 12 или 14 битови (възможно е да има и 16+ вече, но не съм проверил, защото не е важно за тази публикация). Както по-горе казах, всяка точица от снимката е описана с информация, която е с размер 12 или 14 бита или имаме още 4 или 6 гнезда, в които можем да запишем допълнителни данни. Допълнителната информация позволява в случаи, когато имаме недостатъчно светлина или твърде ярка светлина, да върнем части от изгубените детайли ако има такива. Ако файлът е 8 битов голяма част от детайли, които не виждате с очите си в същия този файл. Затова не смятайте, че 8 битовият файл е загубена работа. Суровите файлове са полезни в екстремни случаи, когато не може да се върне тази информация от 8 битов файл. Та ако снимате в нормални светлинни условия с коректни за ситуацията настройки на бял баланс и експонация това дали ще имате JPEG файл или суров файл няма да е толкова от значение, тъй като информацията във файла ще се побира в 8 гнезда за боички.
Ако показвате снимки в интернет, тези файлове са обикновено 8 битови (най-често формат JPEG). Използването на файлове с повече информация е основно за данни, които са необходими в екстремни ситуации, както и за екстремни ситуации при обработка. Интуитивно е ясно, че ако извършвате операции върху файла, които намаляват качеството му е по-добре да работите с файлове, които са повече от 8 бита, но ако не намалявате качеството му, накрая ще имате пак 8 битов резултат и ще е напълно достатъчно.
Ако видите снимките в началото отново помислете, че някои от тях са обработвани в Photoshop Elements, който работи само с 8 битови файлове, а други са обработвани във Photoshop (пълната версия), който работи и с 16 битови. Може ли да познаете кои са едните и другите? Надали.
А какво правим ако файловете ги отпечатваме? Как отпечатваме един файл - или го пускаме на домашния ни принтер или го изпращаме на някой друг да го отпечата. Ако печатът се прави от JPEG файл, то имаме 8 битов източник. Дори принтерът да позволява да се печата повече от 8 битова информация няма да има значение. Истината е, че ще получим това, което виждаме на мониторите си. Ако този JPEG ни харесва на монитора, при правилен печат ще ни хареса и (дори повече) на хартия. Ако печатаме 16 битов файл на принтер, който не може да печата повече от 8 битови файлове, отново ситуацията е същата като да отпечатваме 8 битов файл. Принтерът няма да надскочи техническото си ниво. Повечето принтери днес печатат 8 битови файлове.
Ако печатате файл от Photoshop Elements, софтуерът ще го даде на принтера като 8 битов файл независимо дали принтерът може да печата повече. Ако го печатате от Photoshop (пълната версия) или от друг софтуер, който позволява печат на 16 битов файл, ще го даде на принтера в 16 битов формат ако последният го поддържа. В много случаи няма да забележите разлики в отпечатан 16 или 8 битов файл. Дори някога може 8 битов файл да излезе по-добре, защото ще пренебрегне половината от боичките, които визуално може да пречат в 16 битовия файл. В общия случай е добре да се работи със сурови и 16 битови файлове, но това никак не гарантира по-добър резултат от работа с JPEG или друг 8 битов файл. Зависи от файла, способностите на фотографа, вкуса му и крайните изисквания към готовия файл.
Във времената, когато ползвах Photoshop Elements, възникна случай, когато клиент поиска 16 битов TIFF файл за печат. TIFF файлът е файл с високо качество, използван основно при печат и обработка. В този момент вече знаех, че трябва да използвам друг инструмент за работа. Не можех да редактирам нещо във Photoshop Elements и после да опитам да запиша резултата в 16 битов TIFF. Представете си, че 8-те боички трябва да ги прехвърлите в друга палитра с 16 боички. Какво ще стане? Ами 8 гнезда ще си останат празни и просто ще имаме "на приказки" по-голяма палитра, но цветовете ще са си същите. Затова тогава реших да купя пълната версия на Photoshop и файловете бяха обработени с него в 16 битов цвят и после записани като 16 битов TIFF. Виждах ли визуалната разлика между 16 битов TIFF и 8 битов JPEG в тези снимки? Честно казано не, но клиентът изискваше 16 битови файлове.
Не бях използвал пълната версия на Photoshop до този момент (да, преди години бях пробвал някакви ранни версии Photoshop 3, Photoshop 4, но нищо от CSx серията на Adobe). Установих, че има неща, които мога да правя по-удобно там, отколкото във Photoshop Elements. В това време правих някои доста сложни монтажи и ползвах Photoshop Elements, а при тези монтажи това да имам 50+ слоя (layer-и) беше напълно нормално и организирането им изискваше малко повече изобретателност, защото нямаше възможност да ги групирам в папки. Като купих Photoshop "се родих" като видях, че има тази възможност. Обаче при обработка на технически прости файлове като портретни снимки няма нужда от толкова много слоеве и групирането не е функционалност, която ползвам. Във Photoshop Elements ползвах маски на слоевете, което го има като функционалност и в GIMP, но във Photoshop маските са направени визуално малко по-удобно. Има и други различия, но те са свързани предимно с лични предпочитания за удобство, както и с конкретния проект. За зрителя това няма никакво значение стига да вижда добър резултат.
Ти, който четеш, си зрителят. Виждаш ли къде пише върху снимките "тук ми беше по-удобно" или "тук имах 80 слоя в Еlements" или "тук имах 120 групирани слоя във Photoshop"? Не. Всичко беше въпрос на нужди, които имах за обработка на снимките и цена, която исках да платя в дадения момент.
Да се върнем на суровите файлове. С всеки нов фотоапарат излиза и нов тип суров файл, който трябва да може да бъде отворен в софтуера, който използваме. Ако използвате стар софтуер е вероятно той да не може да отвори файлове от фотоапарати, които са последен модел. Може да имате купен Photoshop пълна версия, обаче да купите нов фотоапарат и тези файлове да не могат да бъдат отворени от него. За целта имате няколко възможности:
1. Да обновите текущия си софтуер с по-нова версия, която поддържа файловете от тези нови фотоапарати. Такава версия може да има, може и да няма.
2. Да използвате софтуера, предлаган от производителя на фотоапарата ви, за да преобразувате суровите файлове във формат (примерно TIFF), с който да продължите да обработвате както досега.
3. Да използвате друг междинен софтуер, който да преобразува суровите файлове в подходящия за обработка формат, като например нова версия на Lightroom или други подобни софтуери като CaptureOne.
В крайна сметка трябва да стигнете до изходната позиция, където имате някакви цветни точици, които е възможно да искате да промените с някакъв инструмент, след което да ги запишете като финален резултат под формата на файл. Не се ограничавайте до софтуерите, които съм споменал в текущата публикация. Те са просто да споделя опита, който съм имал с тях.
Надявам се, че тази информация е помогнала да разбие много митове, с които сте живели и да ви научи да подхождате с разбиране към всичко, което правите.
И да внимавате с професионалния открит огън.