Преди около месец, когато минавах с колата по асфалта в тези райони (беше вечер), една мечка щеше да ми пресича пътя, но се отказа и избяга в тъмното. Не е като да няма дивеч. В тези месеци обикновено хората се настройват за зимата. От време на време се чуват отчетливи удари от брадвата на стопанин, който сече дънери за зимата. Или може би не стопанинът, а по-бедният му комшия, който е решил да изкара някой лев с честен труд. От дворовете на много къщи излиза дим или се усеща мирис на дим. Тава с лютеница се разбърква енергично с дълга дървена бъркалка. Буркани с консервирани домати се варят в казан. Усеща се миризма на варена вода в стар метал. Друг пък затваря компоти. Мирише на печени чушки. Разчиства се сушилото за сини сливи, защото идва време за сушене на новата реколта. Винарки се въртят около каците с ферментиращо грозде. В това време на годината и дърварят ходи в близките гори и дерета, за да донесе още някой клон или дънер за зимата. Той е разумен и не е оставял събирането на дърва само за този период, но е трупал материал през цялата година. Тук малко, там малко, все файда. Пътят му минава през познати и непознати пътечки, ручеи и дерета.

Знае, че сухите дървета са тези, които трябва да бъдат отсичани. В горещините на лятото могат да направят голяма беля ако се запалят, а в лютите зими могат да се пречупят и да паднат върху някого. Има дървета, които топлят по-добре от други. Като сложиш една цепеница, та цяла вечер. Не може да ти омръзне да гледаш как пламъчетата подскачат изпод цепеницата, а тя бавно изгаря. Отгоре има тенджера с боб, от която се издига миризма на девесил. Долавя се и аромат на липа от чайника, върху който съхне влажната кърпа за ръце, а навън кротко вали сняг. …Но до снега има още 2-3 месеца. Габър, бук, дъб, сухо, здраво. Умът на дървосекачът прави светкавична преценка накъдето и да се обърне.

Спомня си, че има само 2 дървени лъжици. А ако дойде гостенин как с метална да сърба горещия бобец? Ето тук паднал буков клон. Колко му е да направи 1-2 лъжици докато се наслаждава на вечерния залез на отминаващото лято. А останалото? Сеща се, че столът му отскоро взе да се люлее, но не защото е люлеещ, ами една от държащите пръчки се беше счупила. Няколко минути на стругчето и столът ще е като нов. Трябваше да тръгва преди да се скрие слънцето, за да приготви от пресните картофи, които беше извадил вчера. …

За градския човек това е като далечна приказка, но това ежедневие е все още живо на много места и си струва. Надявам се, че и снимките са ви харесали. Да, всичко това беше режисирано, но исках да покажа романтиката на мъничка част от този свят. Тъй като мястото не беше достъпно с автомобил, трябваше да се пренесат стативите и осветлението на разстояние от около 700-800м през пресечена местност. Трудовашката количка свърши добра работа в този случай:

Снимките бяха направени с малко по-високо ISO (800 и 1600) и на сравнително ниска скорост на затвора (1/30). Блендата беше между f5.6 и f9. За тази цел използвах по-широк обектив, поради познатото правило, че фокусното разстояние е добре да е по-малко от скоростта на затвора. Така ще имаме снимка, която не е с размазан заснет обект. Ако бях снимал с дълъг обектив, например 100мм, скоростта трябваше да не пада под 1/100. Но ако беше така, трябваше да снимам на минимум ISO 3200 (и повече), а това внася доста цифров шум, който не исках. По-новите фотоапарати се справят по-добре с цифровия шум, а и позволяват по-високо ISO. Широкият обектив ми даде възможност да покажа повече от обстановката, в която се развиваше действието. Исках да снимам нещо и с по-дълго фокусно разстояние, но очевидно имах технически ограничения.

Това кратко видео показва част от процеса при планирането и заснемането на тази поредица:

Понякога си мисля за снимките, които гледаме в интернет и как за части от секундата прценяме "хубава" или "лоша" и минаваме на следващата снимка. Нищо чудно зад снимките, които виждаме да стои много труд, много пътуване, много обработка, но това може да се оцени най-вече от самия фотограф и от участниците по време на заснемането. Ако една снимка успее с красотата си да прикове погледа за повече от един миг, значи е извършила предназначението си.

Иначе работата по обработката на снимките не беше голяма. Основно баланс на цветовете (според моя вкус) и промяна в контраста, както и трябваше да махна една пластмасова бутилка изхвърлена от някого, която забелязах в последния момент като обработвах.

Ако искате да разгледате снимките в по-голям размер, може да ги видте на сайта ми.

Забележка: По време на този проект не бяха отсичани дървета или клони.

ПП: А мечката все още не проявява интерес за участие във фотосесията.