Снимането на място при клиента има доста предизвикателства. Едно от тях е за клиента. Особено ако си харесам да снимам място, което да препречи пътя на хората от офиса към жизнено важни места като кухнята, тоалетната или да изключа основния им рутер, за да си включа лаптопа. За радост на клиентите, гледам да не правя такива работи (веднъж изключих рутер, но беше съвсем съзнателно заради 1 кадър, където трябваше да включа настолна лампа). В общи линии гледам предизвикателствата да са на мой гръб, но те се компенсират с това, че някак си все се случва да снимам симпатични хора (за което е благодарно портфолиото ми).
В този проект целта беше да направя бизнес портрети на хората, които са направили и продължват да развиват продукта за създаване на уеб сайтове - OXXY. С други думи, трябваше да снимам занаятчийска работилница, занимаваща се с правене на инструмент за изграждане на сайтове. Създателят на компанията и бранда е Димитър Димитров (на снимката в началото на публикацията). Софтуерът е локално производство, измислено и направено в България, където и продължава поддръжката, но се предлага в цял свят. Винаги се радвам като имам възможност да снимам локални бизнеси, които създават нови неща. Може да научите повече за продукта от сайта им - www.oxxy.com - където може да изпробвате софтуера.
Предизвикателството за мен при заснемането беше да успея да направя снимките там при тях. Трябваше да намеря подходящо място, което няма да пречи (много) и няма да запушва (много) пътищата до жизнено важните точки на офиса. Както знаете (или ще разберете тук), за снимане на бял фон е необходимо по-дълго разстояние, за да имам перфектно отделен модел от фона и светлината от белия фон да не осветява модела. Има фотографи, които обичат бялата светлина от фона да обгръща модела, но аз предпочитам да е отделена.
Другото предизвикателство беше да успея да си пренеса фоновете, стативите и осветлението от колата в дъждовния ден, когато бяха снимките. София, център, дъжд. Три мили думи, които нашепват скъпи спомени у всеки шофьор, който се е докоснал до тази действителност. За моя радост софтуерните инженери вече не са като едно време - невчесани, с очила с дебел диоптър, мислите им са подредени като ред на Фурие, и за които пренасянето на CRT монитор е равносилно на 2 месеца фитнес. Днешните софтуерни специалисти са съвсем друга работа (е, може би редът на Фурие все още го има). Помогнаха ми с багажите и сравнително бързо започнахме снимките.
Снимките бяха направени с помощта на 2 сгъваеми фона. Единият беше 1,5 х 2м, бял цвят (зад моделите), а другият беше 1,5х2м в черен цвят. Черният цвят беше от лявата страна на моделите, тъй като стената до тях отразяваше твърде много от светлината, а исках да имам сянка. От другата страна на черния фон беше разположен 1 софтбокс, а точно зад тях беше 1 светкавица, която да осветява фона. Светкавицата я скривах като позиционирах моделите точно между нея и фотоапарата.
Заемах какви ли не причудливи позиции на стената, за която бях долепен докато снимах, за да използвам максимално дължината на помещението. Предполагам има изтъркана част, тъй като снимането отне няколко часа.
От известно време работя много по-дълго време по обработката на снимките си не защото имат толкова нужда, но гледам да избегна доколкото мога преместването на пиксели в портретите. Работя повече с потъмняване и изсветляване на области, които бих искал да не бъдат толкова очевидни. По този начин успявам да запазя още по-добре образите на моделите си, но ми отнема доста повече време. За зрителя тези промени често не са видими или са незначителни, но за себе си знам, че работя по начин, който смятам за по-качествен. Ето преди и след обработката на някои от кадрите. Черната област, която се вижда на места е софтбоксът, който е влязъл в кадър. Ето и още от финалните снимки:
"Какво направи бе човек? Цял ден!", каза човекът, който държеше паркинга, където си оставих колата. "Ами, работа, какво да правиш", отговорих му. Та, за тези, които се чудят, една такава работа си отнема един ден в снимки и подбиране на финалните кадри (отделно от обработката).