Снимането на движение винаги крие известни рискове. Тук дори не говоря за рисковете, на които са подложени моделите (а понякога и фотографите). Говоря за рисковете да получим снимка, която да носи правилното послание. В този случай исках да заснема тичащ човек, в частност, тичаща жена на красиво място край езеро. Снимките бяха планирани късно следобяд, за да хвана времето, когато слънцето не е толкова силно, но все пак осветява достатъчно околната среда. Не трябваше да е твърде късно следобяд, защото тогава поради настройките на фотоапарата, щях да имам трудности със заснемането.

За какво говоря?

Говоря за това, че при снимане със светкавици (да, тази снимка е правена и с помощта на светкавици), в общия случай сме ограничени до скорост на затвора от 1/250. В случай на тичащ човек тази скорост не е напълно достатъчна, за да бъде "замразено" движението и се получава леко замъгляване ако се погледне снимката от много близо. Ето част от кадър, сниман на скорост на затвора 1/50:

Кадърът в началото на публикацията е на скорост 1/250. Ако слънцето беше още по-слабо, трябваше или да отворя повече блендата (снимката е на f11), или да увелича чувствителността на сензора (ISO-то), което щеше да вкара малко повече шум и да намали качеството. Не съм толкова притеснен от високо  ISO и шум в снимката, но когато имам възможност, гледам да избягвам използването на високо ISO.

Та, отправната точка тук беше 1/250. От там нататък трябваше да направя останалите настройки, базирани на скоростта. За да няма никакво замъгляване трябва да се снима или с по-висока синхронна скорост или с постоянно осветление. Мощно постоянно осветление, което да ми помогне да направя този кадър, нямам, а светкавиците ми не поддържат по-висока синхронна скорост (HSS) и затова се задоволих с компромисната 1/250. От нормално разстояние снимката (в началото) не изглежда да има замъгляване на образа. За това помогна и снимането с по-късо фокусно разстояние. При по-дълго фокусно разстояние, всяко движение (и на фотоапарата и на обекта) се преекспонира и замъгляването щеше да е много видимо. Подобен подход използвах и когато снимах спускането на скиора.

С две думи, работих с това, с което разполагах в момента.

След този кадър сниших гледната точка и снимах ето това:

А последната снимка от серията, която всъщност беше заснета първо, е тази:

Особеното при нея беше да позирам  модела така, че хем да изглежда елегантно и женствено, хем да отива на спортното облекло. Надявам се да се е получило удачно.

Ето и някои от кадрите, които не бяха включени в серията, но може да ви е любопитно да ги видите. Снимките са директно от фотоапарата без никакъв ретуш, заради което могат да се видят дребни несъвършенства в кадъра:

Надявам се да ви е било интересно. Снимките може да видите и на официалния сайт.