Преди време бях нает да заснема бизнес портрети на част от екипа на софийския офис на фирма Innovity. Фирмата се занимава с разработка на софтуерни продукти и е базирана на няколко места, едно от които е в София. Хората, с които работих бяха все свежи личности с чувство за хумор. Беше лесно да се работи с тях. 

Винаги, когато снимам подобна фотография се информирам какви трябва да бъдат изискванията към портретите, тъй като някои очакват вертикални портрети, други очакват до раменете, трети до кръста, а други - в цял ръст. Следващият етап е да знам в каква обстановка ще трябва да се заснемат. Изискването беше на фотография на бял фон, нещо което снимам често и много обичам. Имаха нужда от снимки главно от раменете нагоре, което ми подсказа, че не трябва да вземам цяла фонова система, а използвах сгъваем фон, за който говорих в друга публикация.

Следващото, което ми беше нужно като информация е придвижването, паркирането, помещението за снимки. С офис в центъра придвижването е от особено значение, тъй като пренасянето на техниката от паркинг до самото място може да бъде доста уморителна работа. За моя радост имаше подземен паркинг и асансьори. Благодарноти и към екипа, които помогнаха за пренасянето на техниката.

За снимки на бял фон от раменете нагоре не трябва кой знае колко голямо помещение, но поне 6-7 метра дължина е базов минимум за удобна работа.

Можех да снимам в самия офис сред работещите във фирмата, но ми предложиха и празна зала. Разбира се, избрах второто. Така можеше да снимам всеки един отделно без да се притеснява моделът от това как го насочвам и да се чуди какво мислят другите в този момент.

Помещението беше с бели стени. Изобщо не помислих и за инсталиране на моя фон. Използвах стените за бял фон. Настроих осветлението така, както обикновено снимам подобни снимки - с 3 светкавици.

Няма значение дали фонът е бяла стена или бял плат или хартиен фон. Стига експонацията на фона да е правилна за случая и експонацията върху модела да е подходяща, снимките винаги излизат по един и същ начин с перфектно бял цвят около модела. Веднъж настроена светлината, ми оставаше само да позирам хората от екипа. Никой не може да разпознае кои снимки в портфолиото ми са правени на хартиен, текстилен фон или на бяла стена.

Работих с всеки един по един, като минимумът, който според мен е нужен за един човек да свикне с начина ми на работа е поне около 15мин. Това означава, че окъсвах всеки от работата му за около 15-20мин. Винаги в началото липсва увереност и тогава получаваме снимки тип "паспорт" (на които рядко някой се харесва). След малко време, човек се отпуска, особено когато бива насочван детайлно. По този начин могат да се получат снимки, които изглеждат съвсем естествено, но само моделът и аз знаем, че всичко е било внимателно режисирано, започвайки от позицията на краката, разположението на ръцете, раменете, главата, очите и т.н. 

За да не се губи време предпочитам да насочвам моделите си на всяка снимка (освен ако не работя с професионални модели), тъй като това им дава увереност и знам точно какво ще получа на снимката без да чакам момента, когато моделът ще застане "както трябва".

Повече време отне подбирането на финалните кадри, отколкото самото заснемане (почти винаги е така). Накрая бяха избрани снимките, които да бъдат използвани за фирмените им цели, част от които са в текущата публикация и на официалния ми сайт.

Надявам се да са ви харесали.