Снимането в неконтролирана среда е когато имаме светлинни източници, които не можем да контролираме изцяло, но трябва да се съобразим с тях. Най-естествените примери са слънчевата светлина или постоянното осветление в дадено помещение. Когато се снима в студио, тогава всички светлинни източници могат да бъдат контролирани и всяка "капка" светлина да бъде управлявана отделно.
Предизвикателствата в неконтролирана среда са много повече, затова и сложността на заснемането е по-висока. Когато се работи с неконтролирани източници трябва да се има предвид техният интензитет, качество на светлина, цветна температура и посока. Много любители снимат насочвайки устройството, с което заснемат (фотоапарат, телефон, таблет и т.н.) към обекта и щракват. Понякога снимките им са хубави, понякога не. Често те обвиняват за това фотоапарата си или неуменията си да "обработват снимките". Затова и съществува заблудата, че ако си купи някой "хубав фотоапарат", тогава ще прави "хубави снимки".
Често преди да заснема дадени снимки, аз прекарам часове в обикаляне на местата, където ще се снима. С това аз спестявам време на клиенти и модели, предвиждайки каква е неконтролираната околна светлина по това време на деня, откъде идва, каква е обстановката, може ли да се инсталира лесно осветление, колко подходящи са условията за работа на терен в смисъл на удобства за клиенти и модели.
За текущите снимки не беше по-различно. Предварително обиколих местата, където ще снимам 2 пъти. Първо търсих самите места и правих пробни снимки само на фона, за да имам идея къде как изглежда и когато се прибера да разгледам подробно. След време точно преди снимките, трябваше да отида на същите избрани места и да видя какви са условията - дали тревата е порастнала твърде високо, дали дърветата са разцъфтели, откъде идва светлината по това време на деня и отново да направя примерни кадри.
В деня на снимките всичко от моя страна е изяснено. Имам скици със снимките, които трябва да направя, където съм преценил какво да бъде съотношението на светкавиците към слънчевата светлина, както и какво да е съотношението между самите светкавици помежду си. С това всичко, което трябва да направя е само да инсталирам осветлението, да го настроя и да заснема модела (който няма нужда да стои на горещия пек, докато нагласям осветлението).
По този начин мога да заснема по-голямо разнообразие от снимки за по-кратко време, което е добро за клиенти и модели, защото им спестява време.
Когато планирах тези снимки, имах възможност да избирам по кое време на деня да снимам. Беше около 16:00. Тогава околната светлина беше подходяща специфично за тези кадри. Ако беше по друго време на деня, трябваше да позиционирам осветлението по друг начин, да позирам модела по различен начин и да получа съвсем други кадри. Снимането в късния следобяд ми помогна да имам по-топла цветна температура, което да спомогне за визията, която исках. Ако беше снимано в периода между 10:00 и 14:00, тогава околната светлина щеше да бъде по-ярка и с по-малко топли тонове. Поради спецификата на тези снимки, избрах времето в късния следобяд.
С това искам да кажа, че при неконтролирани условия не винаги снимките се получават като се използва един и същ начин на осветление, едно и също позициониране на модела, едно и също позициониране на фотоапарата. Това е основната разлика в начините по които професионалистите работят и по които работят любителите. Професионалистите не снимат при всички условия по един и същ начин, но успяват да се адаптират в тях, докато повечето любители очакват техниката да успее да се справи с трудностите, които (щедро) предлага обстановката. Затова разбирането на светлината е от съществено значение.
По време на тези снимки осветявах модела по 2 различни начина. Единият беше мотивиран от слънчевата светлина и посоката, от която идваше. Така моделът можеше да изглежда осветен като от естествената светлина, където аз само леко допълвах с осветление. Другият подход не цели да изглеждат осветени естествено, но някак си по-студийно и на места живописно.
Снимката с факлата е пример за по-живописен начин на осветление. Тя е правена на 2 етапа. Единият включва заснемане на модела с факлата без огън. Отделно беше сниман пламъка, тъй като неговият интензитет е много слаб и нямаше да бъде уловен добре в основния кадър, който беше този:
Ето и как изглеждаше обстановката от моя гледна точка:
Снимките може да разгледате и на официалния ми сайт.