В тази публикация ще говоря за компактните светкавици, които приличат на тези, без значение марката:
Наричат ги още репортерски светкавици, ръчни светкавици, малки светкавици. На пазара има огромно разнообразие от модели на различни марки. Всеки модел има много характеристики. Коя за какво е и какво да изберем? Ако все още се колебаете дали изобщо да използвате импулсно осветление, може да прочетете първо съветите ми за постоянно и импулсно осветление.
Каква светкавица да си купя? Какъв фотоапарат да си купя? Каква кола да си купя? Каква къща да си купя?
Това са едни и същи въпроси. Може ли дадете съвет на някого каква къща да си купи? Ще си кажете - не, защото не зная с какви пари разполага човекът, колко хора ще живеят, ще обработват ли земя, трябва ли им гараж и т.н. Същото е валидно и за избора на кола. Така и за избора на фотоапарат и на светкавица.
Трябва да знаете какво може да има като характеристики във всеки един от тези продукти и най-важното - дали ви трябва. Ясно е, че всяка функционалност е сложена с цел, но не всяка функционалност ще се използва от всеки. Затова трябва да се изберат продуктите, чийто набор от функционалности вършат качествено дадена работа.
От практиката си съм забелязал, че повечето продукти, с които работя, предлагат толкова много функционалности, че аз рядко или никога не ги ползвам. Дори да избера продукт, който е качествен и предлага минимума, който ми е нужен, отново се озовавам с нещо, което ми дава много повече възможности, които са ми практически ненужни. Затова в тази публикация ще говоря за моята гледна точка при избиране на светкавици и това, което смятам, че е практично.
Какво прави светкавицата? Светва за кратко време и осветява обекта, който смятаме, че е тъмен. Светкавиците могат да бъдат студийни, на ток или на акумулатори и малки като тези по-горе (на батерии). Малките са често по-евтини от студийните. Те са с по-малка мощност, но цената им не е твърде ниска, защото в компактното тяло е събрана много електроника.
Ще разгледам някои от характеристиките, които смятам, че има смисъл да се съблюдават като не изключвам всички останали. Просто не съм сметнал, че имат особено практическо приложение за мен. Някои от характеристиките са били такива, за които съм смятал, че ще ми бъдат полезни, но в практиката се е оказало, че не са. Ще се спра и на тях.
Компактните светкавици, както името казва, са малки. Пренасят се лесно, могат да се поставят на места, където студийните може и да не се побират, могат да работят на много ниски мощностни (ако ни трябва съвсем малко светлина), могат да се поставят върху фотоапарата. Често са по-евтини и по-достъпни.
Качеството на изработката зависи от материалите, които се използват - евтини или скъпи. Обикновено по-скъпите светкавици са направени и от по-качествени материали, въпреки, че това не винаги е вярно. Понякога по-скъпите светкавици са по-скъпи заради марката. Преди да купите даден модел, разгледайте отзивите на потребители, за да видите дали издържа на определен вид натоварване, на който ще я подложите. Сватбени фотографи снимат често над 2000+ кадъра със светкавици върху фотоапаратите си и е нормално при тях светкавиците да имат нужда от смяна на лампата по-скоро, отколкото при друг фотограф, който снима със светкавица по 200-300 кадъра в месеца.
Това е една от най-важните характеристики, която бих гледал. Тъй като компактните светкавици позволяват да се снима на много малки мощности, по-добре да се вземе по-мощна, за да имаме едновременно възможност за малко и много светлина. Мощността на компактните светкавици често е по-ниска дори и от най-ниския клас студийни светкавици, но все пак това е като мобилните устройства и настолните компютри. Всяко изпълнява своята характеристика и не е длъжно да върши същата работа и да има същата производителност като другото.
Мощността на компактните светкавици се изписва с т.нар. "водещо число" (guide number, GN). Правилото е - колкото по-голямо е водещото число, толкова по-голяма е мощността на светкавицата. Това правило е вярно за светкавици с едни и същи отражателни рефлектори на главата, фокусирани (zoom-нати) на едно и също разстояние. Тези, които се интересуват от техническите подробности, могат да прочетат повече в публикацията относно промяната на интензитета на светлината, когато се променя разстоянието до обекта, който се осветява.
Почти всички малки светкавици имат тази характеристика. Приближението или концентрирането на светлината е като при фенерчетата, където снопът лъчи се концентрира върху по-малка повърхност и това прави тази повърхност по-ярко осветена. Обратно, при разширяване на снопа лъчи, осветяваме по-голяма площ, но осветеността като цяло е с по-нисък интензитет. Концентрирането става посредством малко движение на лампата или рефлектора вътре в светкавицата. Това е особено полезна функция, когато искате да осветите малка площ и искате да пестите батериите на светкавицата. Тогава при концентриран сноп светлина, може да ползвате по-малки мощности на светкавицата. Или пък при концентриране на снопа светлина да увеличите интензитета на светлината в дадена област без да увеличавате допълнително мощността.
Ако трябва сега да избирам компактни светкавици, бих спрял до тук, защото другите функционалности не са ми важни. Но преди години много бях впечатлен от светкавиците, които притежават TTL и HSS функции. Ще ги разгледам по-подробно заради тези, които са с дилемата дали им трябват или не. Все пак ако нямате нужда от TTL и HSS и искате да може да поставите светкавицата си извън фотоапарата и да снимате от разстояние, преминете по-надолу към избор на синхронизатор.
Това е функционалност, която спада към категорията на автоматичните режими. При този режим светкавицата си комуникира с фотоапарата относно това как според фотоапарата е осветен кадърът - тъмен ли е, светъл ли е. При заснемане на кадър с включен TTL първо има леко светване на светкавицата, при което се оценя доколко трябва да бъде увеличена или намалена мощността на светкавицата, за да се получи кадър, който е експониран правилно според вътрешния светломер на фотоапарата. В този режим като цяло не трябва да се мисли за мощността на светкавицата, защото тя се определя автоматично. При него може да се компенсира мощността като се укаже, че трябва да се намали или увеличи с няколко стъпки от това, което се изчислява автоматично.
Тази функционалност е удобна ако се правят инцидентни снимки, в които няма възможност или време да се позират обектите, да се режисира обстановката или да се измери светлината (посредством измервателни уреди или пробни кадри). TTL е полезен за фото репортери, за сватбени фотографи, които отразяват по фото-журналистически начин събитието, за хора, които искат да снимат свои семейни спомени или събирания с приятели и да не мислят за ръчни настройки, за фотографи, за които повторяемостта на експонацията на всеки кадър не е от значение.
Поради фотографията, която практикувам, аз лично нямам нужда от TTL. В моя стил на работа всичко е режисирано предварително. Уточняват се позицията и позата на моделите ми и чак тогава се заснемат. В моята работа аз се нуждая от кадри, които са с еднаква експонация. Ако снимам на полу-автоматични настройки (и в частност ползвам TTL), поради промяна в отношението между светли и тъмни части в кадъра, светломерът във фотоапарата може да бъде лесно подведен и това да промени автоматично изчислената мощност на светкавицата и да получа преосветени или твърде тъмни кадри.
Пример за това как може да бъде подведен фотоапаратът е ако се снима сватбена фотосесия. Младоженците са един до друг. Младоженецът е облечен в класически черен костюм, закопчано сако, с бяла риза, а булката е облечена в класическа бяла рокля. Приемаме, че сме включили TTL функционалността. Заснемаме първия кадър. Много е вероятно от това, че има голяма бяла площ в кадъра (роклята), фотоапаратът да реши, че кадърът е твърде светъл и да намали мощността на светкавицата. Като резултат получаваме леко тъмен кадър. Казваме на светкавицата да свети с (примерно) 1 стъпка по-силно за втория кадър (тъй като първия не става). По този начин компенсираме автоматичното изчисление и нагаждаме мощността според ситуацията. Снимаме. Изглежда по-добре. Правим няколко снимки така. После решаваме да позираме булката леко зад младоженеца. Тогава бялото изведнъж вече не доминира толкова в кадъра и фотоапаратът решава, че кадърът пък сега е твърде тъмен и затова увеличава мощността. Тъй като сме компенсирали мощността преди това с 1 стъпка, сега резултатният кадър става още по-осветен. Компенсираме 1 стъпка по-малка мощност. Ако пък младоженецът си разкопчае сакото, ще имаме още повече бяло в кадъра и отново ще накара фотоапарата да каже на светкавицата, че е твърде светло и няма нужда от много мощност…
По този начин постоянно сме в очакване на изненади при всеки кадър и има вероятност да пропуснем момента, когато (да кажем) най-малкият от гостите на сватбата е усмихнат и то само в този кадър, който не се е получил добре.
Но да кажем, че сватбеният фотограф снима излизането на младоженците от ритуалната зала. Това е момент, който няма да има възможност да повтори, нито е нужна кой знае каква повторяемост на експонацията. Затова в такъв момент ползването на TTL е оправдано. TTL е удобно, когато имаме движещи се обекти и постоянна смяна на обекти и обстановка.
Тъй като при мен фотосесиите са режисирани, аз нямам нужда от TTL, но предпочитам да включа всичко на ръчен режим, да направя настройките веднъж и после да знам, че всяко щракване ще ми даде една и съща експонация и мога да се съсредоточа върху работата с клиентите.
При работа с импулсно осветление, скоростта на затвора играе роля най-вече върху светината от околната среда. Ако променим скороста на затвора от 1/80 на 1/160 и снимаме със светкавица, няма да видим особена разлика в това как е експониран обекта, който осветяваме със светкавицата. Ще видим разлика в обстановката, която е осветена от постоянен светлинен източник. С други думи казано, ако променяме скоростта на затвора, променяме само това колко е осветен фонът на околната среда.
При използване на светкавици, имаме физическо ограничение на скоростта на затвора и то е най-често около 1/250 от секундата. При някои модели светкавици и фотоапарати е 1/125 или 1/160. Това се нарича синхронна скорост. Ако снимаме на по-висока скорост, примерно 1/1000, ще получим черна ивица в единия край на кадъра. Това означава, че светкавицата и затворът не са синхронизирани и имаме неравномерно осветяване на сензора. Ако получавате черна линия при 1/250, опитайте да намалите скоростта, докато изчезне. Така ще разберете колко е синхронната скорост при техниката, която ползвате.
Технологията HSS (high-sync speed) позволява да снимаме на по-високи скорости от синхронната, за сметка на намалена мощност на светкавицата. Това означава, че ако решим да снимаме на скорост 1/2000 и включим режим HSS на светкавицата, ще трябва да имаме предвид, че кадърът може да е по-тъмен отколкото ако снимаме в рамките на синхронната скорост. Затова трябва или да приближим осветлението към обекта, или да отворим блендата.
Друг начин за намаляване на осветеността на околната среда (или на фона) като сме в рамките на синхронната скорост на затвора, е да затворим блендата (да я сложим на по-висока стойност). За да компенсираме това, че кадърът ще е по-тъмен, трябва да увеличим мощността на светкавиците.
Добре, тогава каква е разликата след като и в двата случая имаме по-тъмен фон за сметка на мощността?
По отношение на светкавицата, HSS технологията изтощава много по-бързо батериите, отколкото ако се работи на по-високи мощности без HSS. Това аз лично не съм го експериментирал, но съм почерпил от опита на други, които са публикували резултати. За да разберете защо може би това има логика, ще ви покажа как работи фотоапаратът и светкавицата в рамките на синхронната скорост и как работят в HSS режим.
За да разберете какво става, първо накратко ще разкажа как най-просто работи един фотоапарат. Обективът си го представете като тръба, през която минава вода. В обектива се намира блендата, която казва колко да е отворена тази тръба. По-отворена тръба - минава повече вода. По-широко отворена бленда - минава повече светлина.
Блендата се настройва преди да започне самото заснемане и остава постоянна докато не приключи кадъра. В тялото на фотоапрата има 2 пластини, наречени пердета. Тях си ги представете като шлюзове, които се отварят за определено време и се затварят. Ако тръбата пропусне много вода, но шлюзовете се отворят за кратко, в крайна сметка ще пропуснат много малко вода. Така и със светлината, ако блендата е широко отворена, но скоростта на пердетата (скоростта на затвора) е много кратка, тогава резултатът ще е малко светлина. При болшинството DSLR-и, тези пердета се движат вертикално. Първо слиза едното перде и открива част от сензора. След него започва да слиза и втората пластина и на свой ред покрива сензора. След това двете се връщат в първоначално положение.
В следващата анимация представям нагледно как от гледна точка на сензора на фотопарата изглежда работата на двете пердета Първо първата пластина открива сензора (в анимацията е обозначена в тъмно сиво). Тя се нарича още "първо перде". След малко започва да я следва и втората пластина, докато и тя напълно покрие сензора. После и двете пластини се придвижват в първоначално положение. При използване на светкавица в синхронен режим първото перде слиза, докато открие напълно сензора. Тогава светва светкавицата. След това втората пластина тръгва и закрива сензора. Най-накрая и двете се връщат в изходно положение. В анимацията съм включил и светване на светкавица в момента, в който първото перде открие сензора (щракнете върху снимката, за да отворите анимацията):
При по-висока синхронна скорост второто перде се включва още преди първото да е стигнало до края на сензора. Затова ако в някой от моментите светне светкавицата, тя ще освети само процеп:
В резултат само частта между двете пердета ще бъде осветена, а останалата част от кадъра ще бъде тъмна (все едно е снимана без светкавица). Ако снимаме на още по-висока скорост, процепът ще бъде още по-тесен и още по-голяма площ от кадъра ще бъде тъмна.
Затова идеята зад HSS технологията е да накара светкавицата да светва многократно, а не само веднъж, за да може да освети всеки от тези процепи (щракнете върху снимката, за да отворите анимацията).
Това става толкова бързо, че за човешкото око изглежда като дълъг светлинен импулс. Не всички светкавици поддържат тази функционалност. Поради сложността на работата й, тя изтощава батериите доста по-бързо, отколкото ако се ползва само 1 импулс (без HSS) на по-висока мощност.
Трябва да се вземе предвид, че TTL и HSS са функционалности, които увеличават цената на светкавиците. Ако не са ви нужни, няма нужда да плащате за тях.
Аз лично не използвам нито TTL, нито HSS. Ако искам да затъмня фона, използвам или затваряне на блендата или мога да сложа затъмняващ филтър върху обектива (наречен още ND филтър).
Често тези, които снимат със светкавици желаят да могат да осветят обектите си по друг начин, а не само със светкавицата върху фотоапарата. За да може фотоапаратът да комуникира със светкавицата, трябва да се осигури комуникационен канал. Това става посредством кабел, оптичен или радио синхронизатор. Синхронизирането най-общо има нужда от предавател, който да има пряка връзка с фотоапарата, и приемници, които да имат връзка със светкавиците. Използването на светкавица отделно от фотоапарата е първа стъпка към разнообразието при работа с осветление. Ето защо ще поговорим и за
Най-простият начин за синхронизиране на светкавица, която е отделена от фотоапарата е посредством кабел. За тази цел трябва фотоапаратът и светкавицата, трябва да имат входове за такъв кабел. Той се нарича PC Sync кабел. PC няма нищо общо с персонален компютър, а идва от "Prontor/Compur":
PC Sync кабел (www.miniinthebox.com)
Предимствата са, че работи без нужда от допълнителни батерии, ако светкавиците поддържат HSS и TTL, те ще си работят без усложнения или проблеми. А и е добре да имате кабел като резервен вариант.
Недостатъкът е, че кабелът ограничава разстоянието между вас и осветлението, както и представлява "възможност" някой да се спъне в него. Тези кабели не са от най-стабилните като конструкция на жаковете. Също не може да свържете повече от 1 светкавица с един кабел. Ако изберете варианта с кабел, но искате да използвате няколко светкавици, трябва да използвате допълнително
Оптичният синхронизатор е безжичен начин на комуникация, която се осъществява посредством светлинни импулси. Предавателят (или този, който командва) е светкавица. Тя може да е вградената във фотоапарата или поставена върху неговата "обувка", както и такава, задействана или посредством кабел или чрез радио синхронизатор. Има модели светкавици, които имат вграден оптичен приемник. За светкавици, които нямат вграден оптичен приемник се продават външни оптични приемници, които се слагат на "обувката" на светкавицата. Тези оптични приемници превръщат светлинния сигнал в електрически импулс и така се осъществява комуникацията.
Оптичен приемник за светкавица (www.meritline.com)
Предимствата на вградените в светкавицата оптични применици е, че нямат нужда от допълнителни приемници и осветлението е много по-лесно за инсталиране. Това дава възможност да инвестирате само в такава светкавица без да е нужно да купувате допълнителни устройства (в случай, че имате вградена светкавица във фотоапарата). Ако нямате вградена светкавица във фотоапарата, трябва да му сложите допълнителна такава.
При положение, че искате да използвате TTL или HSS, трябва оптичната синхронизация, която ползвате, също да поддържа тази функционалност, било то предавател - външна светкавица върху фотоапарата, или приемник - външен оптичен синхронизатор или вграден в светкавицата-приемник. Ако не ползвате TTL или HSS, всички оптични синхронизатори ще ви вършат работа.
Недостатък на оптичните синхронизатори е фактът, че трябва да имат пряка видимост помежду си, както и че не работят при наличност на силна слънчева светлина. Оптичните синхронизатори вършат най-добре работа при снимки на закрито, при заснемане на интериори, където външната светлина не е толкова влиятелна върху комуникацията между предаватели и приемници.
Подходящи за почти всяка работа са
Те позволяват да имате светкавици, които нямат пряка видимост една с друга, да използвате светкавици при силна слънчева светлина и да имате покритие на големи разстояния. Радио синхронизаторите се продават като предавател и приемници. Предавателят се слага върху фотоапарата (на мястото на светкавицата), а приемниците се включват в светкавиците. При компактните светкавици приемниците могат да бъдат под формата на "обувка", в която да влезе светкавицата, както и да се свържат посредством PC Sync кабел. Когато купувате приемници, които са без обувка, вижте дали вашите светкавици имат вход за PC Sync кабел.
На пазара ще срещнете множество видове радио синхронизатори. Те са вече много по-достъпни и като цени. Болшинството от тях не поддържат TTL или HSS, но ако имате нужда от тези функционалности, търсете синхронизатор, който ги поддържа. Ако снимате в синхронен и ръчен режим, тогава и най-евтините синхронизатори, които са с качествена изработка, ще ви вършат работа.
Радио синхронизаторите не работят под вода, независимо дали са добре изолирани. Радио вълните не могат да се предатат през водата. Ако снимате под вода и използвате допълнително осветление, то трябва да е или постоянно или да бъде задействано посредством PC Sync кабел от фотоапарата до първата светкавица, а останалите светкавици да се задействат оптично.
Инвестицията в синхронизатори не се губи ако по-нататък решите да ги ползвате и за студийни светкавици, стига радио приемниците да имат PC Sync жак, за да могат да се свържат с кабелче към студийната светкавица.
Ако ползвате само 1 светкавица и тя е върху фотоапарата, синхронизатор не ви е нужен.
Ако ползвате една светкавица извън фотоапарата преценете къде ще я ползвате. Ако снимате със светкавица само на закрито, по изгрев, по залез или вечер, може би е най-евтино да използвате светкавица с вграден оптичен приемник и да я управлявате от вградената във фотоапарата (ако имате такава).
Ако снимате с повече от една светкавица, но в повечето случаи не сте на пряка слънчева светлина, тогава може да управлявате всички светкавици с оптични синхронизатори. Най-оптимално ще е да имате светкавици, които имат вградени оптични синхронизатори.
Ако имате вече радио синхронизатор, съставен от един предавател и един приемник, може да добавите още светкавици с вграден оптичен приемник. По този начин ще спестите от радио приемници, но ще трябва да снимате главно на закрито, защото пряката слънчева светлина е много по-мощна от сигналите, с които си комуникират оптичните синхронизатори и ще попречи комуникацията да бъде "забелязана" от приемниците.
Не може да смесвате различни радио приемници или предаватели. Трябва всички да бъдат от една марка.
Ако не използвате HSS или ТТL, може да изполвате светкавици на различни производители като ги синхронизирате или с радио или оптичен приемник. Това дава възможност да използвате определени марки, различни от фотоапарата ви, само заради тяхната мощност или цена.
Кабел е добре да имате при всички случаи като резервен вариант.
С всичко изписано тук се надявам вече да имате малко по-широк кръгозор относно закупуването на светкавици и синхронизатори.
Ако се колебаете дали да си вземете софтбокс или чадър, може да прочетете моето мнение по въпроса?