Както бях споменал в публикацията "Машинописката", че ще споделя и втората част от снимките, които правих, докато снимах този проект. Целта на проекта бяха снимките с пишещата машина, но имаше още малко време и реших да го използвам. Често се случва, че идеи, които ми идват в последния момент, се оказват накрая в по-видни места в портфолиото ми, докато други снимки от проекта биват засенчени от тях.

Не знам дали това се получи и при този проект, защото и двете мини фотосесии са с резултати, които заеха място в портфолиото, но са коренно различни. Снимките с пишещата машина са повече като сцена от филм, докато тези в текущата публикация са с editorial/моден привкус. 

Докато премествах осветлението от едното място на другото, моделът смени визията и когато тя дойде, вече бях готов с измерено осветление, за да не губим ценно време. За осветлението използвах цветни "гелове" (цветна тънка гъвкава повърхност, през която минава светлината и се оцветява), за да получа топлите цветове върхулицето и по-студените тонове в помещението.

Ето сравнение между снимката директно от фотоапарата (вляво) и обработеният кадър:

Както виждате, няма драматична разлика, освен дребни козметични корекции и премахването на надничащите в кадър цветя. Не, че изглеждат лошо, но разсейваха.

При всяка фотосесия си поставям цел за това какво трябва да имам като финален резултат и излъчване. Обикновено снимам само ако това, което виждам с очите си, че ми харесва и пасва на целта, която съм си поставил. Излишно е да се правят илюзии, че нещо, което не виждаме с очите си, ще излезе коренно различно като щракнем бутона на фотоапарата. Единствената разлика е ако осветлението е импулсно и преди да щракнем може да не виждаме резултата от светкавиците. Но все пак ако светкавиците са настроени веднъж и се снима в ръчен режим, то всяка снимка ще изглежда осветена по един и същи начин. Затова разликите идват от позирането и ако с очите не виждаме това, което искаме да получим в кадър, няма смисъл да хабим затвора на фотоапарата и импулсните лампи на светкавиците, защото фотоапаратът не прави шедьоврите, а просто запомня това, към което го насочим.

В този случай исках елегантни ретро шик снимки на една сериозна фина дама. Всичко като позиране и изражения беше диктувано от тази цел. По-надолу може да видите и други снимки, а малко по-големи да разгледате на сайта.

А за най-любопитните ето клипче с всичките кадри, които бяха заснети от тази серия: