Аз съм старомоден човек и обичам старомодните порядки. Много от нещата в модерния свят не са ми толкова красиви, колкото едновремешните. Лесно е да се намерят идеи за снимане на ситуации от съвремието, но трудното става с това ако решим да се върнем 20 или повече години назад.

Това беше и предизвикателството на тези снимки, озаглавени "Машинописката". Трябваше всичко в снимката да говори за 40-те или 60-те години на 20-ти век.

Най-важното в кадъра беше самият модел. Трябваше ми жена, която да има подходяща визия, грим и прическа, която да се асоциира с фотографиите това време. Истината е, че всяка жена може да бъде облечена, гримирана и със съответната прическа, за да се върне визуално години назад. Но гледайки стари снимки, има една особена повтаряемост на изражения и излъчване на женските модели, което ми беше нужно в модела за тези снимки. Разбира се, трябваше и пишеща машина, както и всякакви други аксесоари покрай едно такова работно бюро. Мястото за снимки също беше от голямо значение, тъй като модерен офис нямаше да свърши добра работа.

Намирането на липсващите парченца от пъзела беше трудно и отне време. Пишещата машина я купих като антикварна стока. Моделът, когото избрах беше Вера Георгиева, измежду няколко други, които имах предвид. Мястото за снимки, което избрах беше Betahaus.

Предварително разгледах кадри от едно време, които да ми покажат спецификата на времето като аксесоари, прически, грим, излъчване. Не тръгнах да имитирам филмово осветление от това време. Исках да изглежда максимално естествено. Да, може би като кадър от филм, но като че ли заснет без допълнително осветление.

Този начин на осветление се нарича мотивирано осветление, защото е мотивирано/движено от естествените източници на светлина, които влияят върху ситуацията, която виждаме с очите си.

Започнах от наличната светлина. Ето това е снимката само с наличното осветление в помещението. 

Оттам нататък започнах да изграждам светлината така, че да заприлича на естествено осветена ситуация. Имах намерение да направя снимки, които са дневни и вечерни. Ето пробен кадър без обработка:

Започнах със снимки, които изглеждаха като правени по силно обедно слънце:

След това преминах към снимка, която е в късния следобяд:

И накрая вечерните снимки:

Това е суровият кадър от вечерната снимка:

Както виждате, не е кой знае колко по-различен от финалния вариант, с изключение на добавената луна и облаци, които снимах отделно. Използвах сини и оранжеви филтри върху светкавиците (вдясно и вляво), за да имитирам лунна и стайна светлина.

…И да, снимките са снимани вечерта и навън беше тъмно. Светлината от прозорците е рисувана с четка и боички, тъй като нямаше техническа възможност да се поставят светкавиците отвън.

Изключително голяма помощ оказа моят модел, която беше предварително запозната с кадрите, които щях да направя като разположение, емоция и визия. Обсъдихме облекло, прическа, грим и аксесоари. Част от аксесоарите бяха предиставени от домакините в Betahaus като бюро, столове и това симпатично радио. Вера се справи чудесно с насоките, които й бях дал и по време на снимките работата вървеше доста бързо. Тези кадри бяха заснети в рамките на около 40-45мин.

Веднага след това заснех и няколко кадъра с ретро визията, която вече течеше във "вените" на фотосесията. За тях може да прочетете в публикацията "Ретро шик".

А кадрите в текущата публикация може да разгледате в по-голям формат на официалния сайт.