В тази публикация ще споделя някои особености при зависимостта между размера на снимките за печат и тези, които се ползват в интернет страниците.

Общото правило е, че за да отпечатате снимката качествено, на екрана тя трябва да е по-голяма отколкото е физическият носител. Това не е толкова точно правило, защото има различни монитори с различна гъстота на точките на екрана, но го приемете като добър ориентир.

Цифровите снимки са файлове, които изобразяват картинки с някакъв правоъгълен размер и специфично качество или ниво на детайл. Нивото на детайл се измерва в "точки на инч" (dots per inch, DPI) или "пиксели на инч" (pixels per inch, PPI). Приемете и двете за едно и също нещо с тази разлика, че DPI се използва за отпечатани снимки (защото се отнася до точките върху хартията), а PPI се използва за снимките върху екрана (от името,в което има "пиксели", които са най-малката градивна единица от екрана ви и пак представляват своеобразни точки). Затова като говоря за DPI и PPI на принципна основа става въпрос за едно и също нещо, само сферата на употреба е различна - едното е хартиен носител, а другото е екран.

Нека уточня, че DPI се отнася не само за хартиени носители, защото печат може да се извърши и върху текстил, керамика и какво ли още не, за което може и да не съм чувал.

Представете си снимката като таблица от точки и всяка от тях има отделен цвят. Най-близкото, което се сещам за сравнение е гобленът. Той е с малки квадратчета, всяко от които си има определен цвят на конците. На всеки инч (2.54см) има определен брой квадратчета в гоблена. По същия начин на всеки инч от екрана или върху хартията има точки. По интуиция можем да разберем, че колкото повече са квадратчетата на 1 инч в гоблена, толкова по-детайлна картина ще имаме. Ако квадратчетата са малко на брой, ще трябва да гледаме гоблена от по-далече (да е по-малък в нашето полезрение), за да не виждаме недостатъците в липсата на детайл.

Така е и с картинките на монитора или на отпечатъка.  Ако нивото на детайл в тях (точките или пикселите на инч) е високо, тогава ще имаме по-детайлна картинка. Ако е ниско, тогава трябва да гледаме снимката по-умалена, за да не се виждат недостатъците в липсата на детайл.

Ето една малка диаграма, която нарисувах, за да покажа изходно изображение (най-долу), което има определен брой пиксели на инч с информация, която е даден цвят. При операцията, която съм показал изходната картинка се превръща в такава с по-малко ниво на детайл. В този случай примерът е с изходно изображение от 8 точки на инч (или  8 PPI) и го превръщаме в такова с 4 точки на инч (4 PPI). Ясно е, че ще се загуби информация при изображение с 4 точки на инч. Остава въпросът - в картинката с 4 точки на инч имаме 4 пълни пиксела и 4 празни. Така ли празни си остават?

Тъй като физическият носител си има физически размери, няма как да махаме точки от него. За тази цел компютърните инженери са измислили начин да запълнят липсващите точки с информация, която да е близка до информацията, с която разполагаме. По този начин на носителя (бил той хартия, компютърен екран или нещо друго) отново имаме пълен брой точки на инч, но информацията в тях е приблизителна до оригиналната.

Какво става ако направим снимката да е 2 точки на инч? Ще загубим още информация. Това до каква степен можем да си позволим да намаляваме качеството, зависи колко детайлно ще бъде разглеждана картинката. Ако гобленът се гледа отдалече, можем да си позволим по-малко квадратчета на инч и никой няма да забележи разликата. Но ако гобленът се гледа от близко разстояние, тогава липсата на детайл ще си проличи. Един гоблен може да бъде голям 20 х 30см и да бъде както с много, така и с малко квадратчета на инч. Не се подлъгвайте от размера на гоблена или на картинката, защото това, че е малък или голям, не винаги има пряко отношение към нивото на детайл.

Обикновено снимките, които излизат от фотоапарата, са с качество 240-300 PPI. Нека вземем пример с 6 мегапикселов файл и да кажем, че той е с размери 3000 х 2000 пиксела (това са 6 милиона пиксела или 6 мегапиксела). И този файл нека е с качество 300 PPI. В текущата публикация началната снимка има размери 700х467 пиксела. Може да си представите ако бях сложил снимка, която е 6 мегапиксела колко по-голяма щеше да бъде на екрана. Може да си представите ако снимката беше 20 мегапиксела…

Подходящият размер за тази публикация съм решил да е 700х467 пиксела. Снимката е намалена няколко пъти. Това означава, че ние няма да можем да видим толкова детайли, колкото ако беше в оригиналния си размер. Ако не можем да видим толкова много детайли, тогава това, че снимката е с ниво на детайл 300 PPI може би е твърде много и излишно. Aко се намали до 200 PPI пак няма да видим особена разлика, понеже е малка върху екрана. От опита е станало ясно, че за снимки, които се показват на интернет сайтове ниво на детайл от 72 PPI дава задоволителен резултат. Ако пробвате снимка с тези размери на 72 PPI и на 300 PPI надали ще видите особена разлика в това как изглеждат. Разликата се вижда в размера на файловете като размер от дисково пространство.

Затова ако трябва снимки да се зареждат бързо в интернет сайтове е хубаво да се показват в по-ниско ниво на детайл. Едни предпочитат 72 PPI, други - 150 PPI. Решението е индивидуално. Повечето сайтове, където качвате снимките си (като Facebook, Picasa, Google+ и т.н.), автоматично превръщат снимките ви в такива с по-нисък детайл, за да може да се зареждат бързо на екрана.

Това беше встъплението в темата. Верно, малко дълго встъпление, но сега вече знаете какво е това PPI и DPI и как влияят върху снимките. Да си дойдем на въпроса: Колко трябва да бъде размерът на една снимка, за да се отпечата качествено?

Отговорът е, че може да бъде всякакъв размер, и всякакво качество, но ако искате да излезе детайлно, трябва да се направи малка сметка между това с какъв файл разполагаме и в какъв размер и с какво качество искаме да го отпечатаме.

Да кажем разполагаме с файл 3000 х 2000 пиксела, с детайл от 300 PPI. Ако решим да отпечатаме снимката така както е, означава, че от информацията "300 PPI" ще имаме по 300 точки от снимката на всеки един инч.

3000 : 300 = 10 инча
2000 : 300 = 6.6 инча

Значи ако печатаме с това качество, тази снимка ще може да се отпечата в размер 10″ х 6.6″, което е около 25 х 17см. Формулата е:

<дължина в инчове> х <точки на инч> = <размер в пиксели>

Ако искаме да отпечатаме снимката в размер 30 х 20см, трябва да превърнем в инчове, което е 11.8″ х 7.9″. Имаме файл с размери 3000 х 2000 пиксела, което означава, че точките на инч ще бъдат:

3000 : 11.8 = 254 точки на инч

Приблизително същият резултат ще излезе ако разделите 2000 : 7.9.

Оразмеряването на снимките, включително и регулирането на нивото на детайла може да стане в почти всяка програма, която показва снимки. Не е нужно да притежавате Photoshop за тази цел. Обикновено в студията, където отпечатват снимки ще си оразмерят снимките сами за размера, който сте поръчали, но всичко, изписано до тук е за да знаете дали файловете, с които разполагате ще са достатъчни за отпечатването им в определени размери със задоволително качество. Оригиналната снимка, с която разполагате ще ви даде идея колко е максималният размер с максималното ниво на детайл, което имате. Ако искате да отпечатате в по-голям размер, намалявате нивото на качество. Целта е накрая за размера, който търсите да знаете, че нивото на качество е над някакъв определен минимум, за да получите добър резултат.

Ако една снимка се отпечатва в големи размери, обикновено се гледа от по-далече. Затова не е задължително да имате огромен файл с детайл 300 PPI, за да го отпечатате на билборд, който се гледа от няколко (понякога и десетки) метри разстояние. Опитът е показал, че отпечатването с качество 100 PPI и нагоре, дава добри резултати. При печат на по-малко точки на инч качеството чувствително се влошава, както при гледане на гоблен отблизо. Професионалното око  може би ще забележи повече отклонения от нивото на качество, но за обикновения зрител в повечето случаи над 100 PPI дава прилични резултати. Златното правило е, че ако искате много качествен резултат, е добре да отпечатвате файлове, които са поне на 240-300 PPI.