Тъй като рекламирам себе си като портретен фотограф, а не сватбен, за мен сватбената фотосесия се различава от портретната единствено по факта, че моделите са младоженци. Всичко останало като осветление, позиране, обработка, са неща, които могат да се приложат при други мои снимки. Затова и на сайта може да се видят тук-там сватбени снимки сред останалите, защото за мене не са нещо по-различно от рекламни портретни снимки или бизнес фотосесии. Така и сватбените фотосесии на сайта ми не са изложени на толкова видно място, защото не смятам, че за мен са нещо по-различно като стил на снимане.

И този път имах възможност да снимам на красиво място, където снимах и сватбена фотосесия миналата година. Често мястото и облеклото на моделите диктуват начина, по който да ги позирам. Считам, че позирането и изражението са едни от най-важните неща при снимките. По-важни са дори от осветлението и техническото изпълнение. Това го казвам независимо дали работя с професионални модели, които нямат нужда от много наставления при позирането или с непрофесионални модели, които позирам в детайли.

Ключовите думи, които трябваше да дефинират текущата фотосесия бяха ретро, елегантност, класика. Предварително с младоженците обсъждахме снимките и много от кадрите, които публикувам тук са снимки, които те предварително знаеха, че ще заснема. За някои такава подготовка е твърде "нагласена", но за мене това е нормалният начин на работа.

Попаднах на клиенти, с които беше изключително лесно да се работи, най-вече защото си паснахме като идеи и начин на работа. При позирането те нямаха никакви проблеми с това, как ги насочвах. Това ми даде възможност да ми остане време за още някой допълнителен кадър.

За повечето снимки използвах една или две светлини, тъй като за повечето кадри имах само няколко минути, за които трябваше да настроя осветлението, да позирам младоженците, да заснема кадрите и да продължа със следващото място за снимане. Използвах максимално наличната естествена светлина, за да си спестя от времето за инсталиране на допълнителни светкавици. Повечето мини-фотосесии продължаваха толкова кратко и се местих на друго място, че дори не се сещах да сваля раницата от гърба си, което може да видите и в следващото видео:

Трябваше да махна раницата, поне заради видеото :) Иначе няма особено значение, стига клиентите да са доволни от снимките. Смятам, че никога няма да бъде грешка да се снимат класически сватбени портрети, тъй като те остават един вид вечни, затова и за мене това са най-важните снимки от фотосесията.

Тъй като обстановката предразполагаше да се направи нещо с по-рекламен или "кинаджийски" характер, бях подготвил няколко идеи, които заснехме за кратко време.

Следващата снимка беше заснета в тоалетната, където бях разположил нужното осветление. Вярно, малко трудно се влизаше в тоалетната, но държа да отбележа, че нямаше някой, който да не успя да си свърши работата въпреки стативите. Стратегически бях избрал мъжката тоалетна, защото не беше нужно да обяснявам защо съм там, инсталирайки осветлението. Или поне, въпросите бяха от любопитство, а не от това, дали ми е там мястото или на осветлението. Особено на осветлението.

А историята на следващите две снимки е вече известна от предишна публикация. Прочетете я, ако не си спомняте за приказката за "Пепеляшка", която пресъздадохме с младоженците: