Това е един от най-често задаваните въпроси, по отношение на купуването на нов апарат. Особено при снимане с компактен фотоапарат това много озадачава любителите и се чудят как хората с "професионални фотоапарати" успяват. Дали е нужен професионален фотоапарат? Дали е нужен професионалист? Дали това нещо се прави "във фотошоп"?

Доста от четящите очакват да научат "набързо" как става това. Бързащите са често хората с компактен фотоапарат. Затова и аз ще отговоря в първите редове "набързо" за тези, които не искат да вникнат в детайли и притежават компактен фотоапарат. Снимайте на режим "портрет" или "макро", с максимален zoom възможно най-близо до обекта, който искате да снимате. Опитайте.

Може би някои опитаха и не се получава винаги? Прочетете по-надолу и ще разберете принципа.

Замъгляването, за което говорим, се нарича още "боке" (ударението е на "е"). Думата идва от японски и означава "замъгляване". В текущата публикация ще използвам българската дума.

Частичното замъгляване на картината в кадъра е изцяло характеристика на обектива. Всички фотоапарати имат обективи, дори и тези, които са направени от картон с дупчица и фоточувствителна хартия. Това е отворът през който влиза светлината. В почти всички случаи този отвор има набор от лещи. Дори камерите в телефоните имат обектив. Обектив имат и компактните фотоапарати. Щом има лещи, значи можем да говорим спокойно за характеристиката на замъгляване на части от снимката, независимо какъв фотоапарат се ползва.

В зависимост от обектива, настройката и позицията му, замъгляването може да бъде по-силно и по-слабо. Две са условията за степента на замъгляване.

За да бъде ясно първото условие, ще ви дам пример. Застанете на 1 ръка разстояние от монитора си и направете следното упражнение:
1. Опънете ръката си с палеца закрийте края на текущото изречение и фокусирайте зрението си върху пръста си и опитайте да прочетете текста встрани. Почти невъзможно е, но виждате някакви букви, макар и размазано.
2. Приближете палеца си на 1 педя от очите и фокусирайте върху него и опитайте да прочетете текста на монитора. НИКАКЪВ шанс, защото изображението на монтиора е просто едно цветно петно за мозъка ви, докато палецът е на фокус.

С това упражнение виждате едно от условията, които трябва да е изпълнено, за да имате замъглен фон:

Разстоянието между обекта, който фокусирате и обектите, видими на фона, трябва да е колкото може по-голямо.

Колкото по-близко сте до обекта, било то като се приближите физически или използвате оптичното приближение (т.нар. "zoom") на обектива, ще имате по-голямо замъгляване. Колкото по-голям zoom има обективът, толкова по-голямо ще е замъгляването. Така и колкото повече обектите на заден план са по-далече, ще бъдат по-замъглени. Затова напомнете си примера с пръста и монитора и ще схванете какво да правите, когато сте в реална ситуация.

При фотоапаратите със сменяеми обективи (съвременните цифрови такива се наричат кратко DSLR), има скала на фокусното разстояние на обектива. На друг език казано "колко е оптичното приближено" или иначе "колко е zoom-нат". Скалата е в милиметри. Колкото повече показва скалата, толкова по-приближено оптично е обектът и толкова по-голямо ще бъде замъгляването.

Второто условие е свързано с блендата на обектива (на английски се нарича "aperture" и аз някога му казвам "апертура"). Обективът има възможност да му бъде променян диаметъра на блендата. Изключение правят обективи, които са с фиксирана бленда. Ако са с фиксирана бленда, условието за по-размазан фон остава само едно - съотношението между разстоянието от обектива до обекта на фокус и от обекта на фокус до обектите на фона (примерът с палеца). За да разберете какво е това "бленда", си представете обектива като тръба, на която може да й променяте диаметъра. При по-голям диаметър влиза повече светлина, а при по-малък диаметър - по-малко. Ето какво представлява физически блендата:

http://www.digital-photography-student.com

Прилича на ириса на окото. Принципът й е същият. Когато е тъмно, ирисът се отваря. Когато трябва да снимаме в тъмни условия, трябва да отворим блендата. При светли условия, ирисът се затваря. Така е и с блендата на фотоапарата. Има числа, които са индикация за това колко е отворена блендата. Те са обратно пропорционани на отвора на блендата. По-малко число означава по-отворена бленда и обратното. Повече информация може да видите в публикацията, където говоря за снимане в ръчен режим.

Второто условие за това да имате по-размазан фон е блендата да е по-отворена. Колкото по-отворена е блендата, толкова по-размазан фон ще имате.

Някой ще каже - добре, но аз имам компактен фотоапарат и не знам дали той изобщо има "бленда". Със сигурност има бленда. Въпросът е дали тя може да бъде контролирана специфично или не. Това е въпрос, на който само вие може да отговорите, като потърсите из ръководството на фотоапарата си. Целта е да намерите начин да сложите блендата на най-малката възможна стойност.

При компактни фотоапарати, които нямат режим за ръчни настройки, има 2 режима, в които фотоапаратът автоматично прави блендата да е широко отворена. Тези режими са "макро" или "портрет". Често се отбелязват като "цветенце" и "глава". При фотоапарати със сменяем обектив, за да имате най-голям контрол върху това колко размазан е фона, трябва да снимате или на ръчен режим (М) или в режим с приоритет на блендата. При различните марки режимът на приоритет на блендата се отбелязва различно, но най-често се среща като A или Av, където "А" идва от "aperture". Колкото по-малка стойност изберете, толкова по-отворена ще е блендата и толкова по-замъглен ще е фонът. Има числа върху обективите като например 18-55mm / 3.5-5.6. Това означава, че това е варио обектив, при който на 18мм най-отворената бленда е на стойност 3.5, а при 55mm, най-широко отворена е на стойност 5.6. По-скъпите варио (или "zoom") обективи имат възможност при всяко фокусно разстояние да заемат най-ниската стойност на блендата. Примерно 70-200mm / 2.8 означава, че при всяко фокусно разстояние от 70 до 200mm може да сложите блендата на стойност 2.8. От това, което говорихме ако сложите обектива на 200mm и блендата е на 2.8, ще имате най-голямо замъгляване на фона, особено ако обектът на фокус и обектите на заден план са разположени подходящо спрямо вас (вижте примера с палеца отново).

Ако трябва да се изразяваме по-технически, това колко е замъглен фона се нарича "дълбочина на фокус" или на английски "depth of field" (DOF). Ако се интересувате, има сайтове, които ви позволяват да изчислите от колко до колко разстояние имате фокус а оттам нататък фокусът изчезва и става замъглено.

И нека да обобщя: по-размазан фон имаме когато

Направете си експерименти. Сложете 2 предмета близо един зад друг и снимайте на различно разстояние от близкия предмет. Ще видите, че колкото по-близо сте до него (или по-голям "zoom" ползвате), задният ще е по-замъглен. Отдалечете задния предмет и пак си направете същия експеримент. Ще видите, че на всички кадри той е по-замъглен отколкото като е бил по-близо.

Надявам се че разбрахте принципа на работа. Освен това, колкото повече правите опита с палеца, ще имате по-добро зрение, защото мускулите, които фокусират ще бъдат тренирани :)