Снимката е изпълнена с много настроение и е част от бизнес фотосесия, която правих наскоро. Целта й не беше тази снимка, а елегантни портрети на бизнес партньори и приятели. Все пак реших да снимам нещо подобно, което се хареса много на клиентите. Освен, че ще ви покажа някои от резултатите във фотосесията, искам да ви разкажа как снимам на бял фон в по-технически детайли.

Първо искам да спомена, че не притежавам собствено студио (все още). Причините са много естествени и органични: В 90% от случаите снимам на място (било то на открито или закрито) и не ми е изгодно да плащам наем за студио, което се ползва само в 10% от случаите. Поради тази причина наемам студийно помещение. Фоновете, които използвам са мобилни и позволяват да снимам на място, било то в офис, семинарна зала или в студио.

Помещенията, които ползвам за студио не винаги са големи и често работя с това, с което разполагам като квадратура. Ако снимам в цял ръст, то "по учебник" ще ми е нужно помещение, което е около 15м дълго. Както се досещате, това е трудно приложимо и ще ви кажа как решавам този проблем по-нататък в публикацията.

Имам 2 вида бели фонове. Единият е малък, около 150х200см, а другият е текстилен безшевен, голям около 7х4м. Използвам малкия фон, когато трябва да снимам бизнес портрети от раменете нагоре, тъй като той е малък като площ и се инсталира за секунди. Той представлява правоъгълник с обли краища. Обкрайчен е с гъвкави пружини, които позволяват да стои изправен до стена без да е нужно да бъде придържан от стативи. Когато ми се налага да снимам в цял ръст, използвам големия фон. За него са необходими допълнителни стативи, тъй като фонът ми  е текстилен. За повече информация какво може да ползвате за бял фон разгледайте публикацията, където описвам какъв опит имам с различни видове фонови повърхности.

На снимката по-горе може да се види как големият фон е инсталиран върху стативите. Под краката на модела слагам парче прозрачен вералит, което може да се закупи от фирми, които снабдяват с рекламни материали. Това парче служи за 2 цели: предпазва ми фона от замърсяване от стъпки, както и от механично увреждане (особено ако снимам жена, която с обувки с тънък ток).

Черните панели, които виждате от двете страни на модела, са там, защото помещението в този случай беше с бели стени, а от това получавам нежелани отржения. По този начин обирам част от отраженията. От другата си страна, тези черни панели са бели и това ми е мобилният бял фон, който използвам за по-близък план снимки. Панелите са сгъваеми.

На снимката по-горе се вижда, че не всичко в снимката на фон е в бяло. Когато работя в малки помещения и трябва да снимам на бял фон, се принуждавам да снимам с по-малко фокусно разстояние. По принцип снимам в обхвата между 70 и 135мм, но в такива случаи често снимам с 35мм фокусно разстояние. Трябва да се внимава, когато се снима с обективи с фокусно разстояние по-малко от 50мм, защото се получават оптични изкриявания и ако искаме обектите, които снимаме да изглеждат вертикални, е нужно да се снима от по-нисък ъгъл. На тази снимка съм седнал на ниско столче, за да не се получат големи оптични изкривявания, както и да не излезе модела извън рамките на фона.

Понякога ми се случва на снимка моделът да излезе извън очертанията на фона. Не е страшно, но после е трудоемко да се изрязва нежеланата част. Особено ако трябва да се обработят повече снимки е крайно неефективно да се снима без моделът да е изцяло в бялата част на фона.

Ако сте забелязали снимките на бял фон в галерията на сайта са с бяло, което е толкова бяло, колкото фона на сайта. Ако се опитате да снимате човек на бял фон с 1 светлинен източник (било то слънчева светлина или изкуствено осветление), ще видите, че бялото не е перфектно, но сивее. Ето как би изглеждала снимка на същия бял фон в това помещение само с 1 светлинен източник.

Имайте предвид, че фонът е на около 3 метра от модела, което означава, че ако моделът се приближи до фона, няма да сивее толкова. Дори да долепите модела до фона, отново няма да получите това бяло, което аз наричам "перфектно бяло" или в терминологията на цифровата техника RGB (red, green, blue) стойностите да са 255, 255, 255.

За да получите перфектно бял фон имате следните варианти:

1) Да снимате на какъв да е фон и след това да изрежете модела и да го сложите на друг фон. Това е твърде трудоемка техника и аз лично не я практикувам, освен в случаи, когато наистина ми се налага да правя подобен монтаж и нямам друг избор;

2) Да снимате по-близо до белия фон и после софтуерно да го изсветлите, докато стане перфектно бяло. Това е разновидност на №1, но има изискване да се снима на бял фон. Трябва да внимвате да не би да се получи нежелана сянка зад модела върху фона. В едни от първите изобщо снимки, които правих на бял фон, нямах достатъчно осветление и се принуждавах да работя по този начин. Доста трудоемка задача;

3) Да осветите отделно фона и модела. Това е предпочитаният за мен начин, за който ще говоря малко повече в текущата публикация.

За да бъде фонът перфектно бял, той трябва да бъде "преекспониран". Това ще рече, че трябва да е осветен повече, отколкото трябва за "нормална експонация". Какво ще рече нормална експонация? Да кажем, че фонът е някакъв фото тапет. За да изглежда фототапетът добре на снимка, трябва да е осветен с толкова количество светлина, че да изглежда нормално. Това е "нормална експонация". Ако осветим фототапета повече, тогава е "преекспониран". Той ще избледнее и няма да има контраста, който ни е нужен, за да го възприемем като нормално експониран. По същия начин е и с белия фон. Вместо някакъв пейзаж на заден план, имаме плат в бял цвят. Ако го осветим нормално, ще получим нещо, което прилича на бяло, но няма да е перфектно бял цвят. В природата най-бялото е снегът, но и той не е перфектно бял в смисъл на техническа дефиниция за "перфектно бяло".

Затова, когато правя снимки на бял фон, аз използвам 2 групи светлинни източници. Едната е само за фона, а другата е само за модела. Когато преекспонирам бялото, трябва да внимавам да не би да го осветя толкова много, че да върне светлина в обектива и да изгубя контраст. Това нещо се получава, когато помещението е малко (на дължина), моделът е твърде близо до фона или фонът е осветен много повече от необходимото. Затова ако избирам студийно помещение, за мен е важна повече дължината и височината на помещението, отколкото ширината.

За да си настроя осветлението, ползвам светломер. До преди да имам светломер правих всичко "на око" и гледах това, което получавам на гърба на фотоапарата. При повечето цифрови фотоапарати има функция, която да ви покаже коя част от фона е "изгоряла" или е станала перфектно бяла. Може да потърсите за "highlight alert canon" или "highlight warning nikon", за да видите как се включва тази опция при Canon и Nikon. Когато нещо е перфектно бяло (примерно снимате срещу слънцето), в резултатната снимка на гърба на фотоапарата то ще мига. Тази функция е много полезна при снимане на бял фон, защото ви показва визуално дали бялото зад модела е наистина перфектно бяло или дали поне фонът около очертанията на модела е изцяло бял. Ако извън очертанията на модела се виждат части, които не са напълно бели, те лесно могат да бъдат изчистени софтуерно.

Когато нямах светломер, аз настройвах първо осветлението върху модела. След това настройвах осветлението на фона, зпочвайки от някаква ниска стойност на мощността и правих тестови снимки. Ако фонът зад модела не примигваше, означи фонът не беше перфектно бял. Тогава вдигах мощността с още малко и така до момента, когато фонът започне да примигва. Тогава имах перфектно бял фон. Особеното е, че мощността на осветлението трябва да е точно толкова, че едва да започне да примигва фона. При по-голяма мощност светлината ще се върне в обектива и ще загубите контраст. Настройването без светломер е по-бавно и по-неточно, но ако нямате, е компромисен вариант, с който може да си свършите работата без особени проблеми.

Със светломер нещата са много по-лесни и бързи. Първо измервам фона. Обичам да снимам на широко отворена бленда, което ми позволява да:
1) имам плитък фокус (очите са на фокус, а ушите изглеждат по-замъглени);
2) пестя ток от светкавицата (била тя на ток или на батерии/акумулатори);

По-надолу ще използвам терминология, която може би е нова за тези, които не са използвали светломери. Когато настроите светкавицата на определена мощност и светломерът посочи стойност, например 6.3, това означава, че за да получите правилна експонация, трябва да настроите фотоапарата си на бленда (апертура, f-stop) 6.3. Когато кажа, че светлината е 6.3 стопа, това означава, че нормалната експонация е когато заснемете кадъра при настройка на бленда от 6.3. Колкото повече увеличаваме мощността на осветлението, толкова повече расте и стойността, която светломерът дава и обратно - ако намаляваме мощността, намалява и измерената стойност.

Ето скала със стойностите на блендата през 1/3. Може да я намерите онлайн в Wikipedia:
Разликата между зелените стойности е 1 стоп, а всяка розова клетка е с разлика 1/3 стоп (или 1/3 бленда). Примерно разликата между 4.0 и 6.3 е 1 и 1/3 стопа. Разликата между 6.3 и 7.1 е 1/3 стопа.

Обикновено фонът го измервам на стойност от около 6.3 или 7.1 стопа. За да съм сигурен, че фонът ми е равномерно осветен, използвам няколко светкавици само за фона, разположени от двете страни. При снимки само от раменете нагоре често използвам само 1 светкавица, тъй като не ми е нужна голяма осветена площ зад модела. Проверявам внимателно дали фонът е осветен равномерно, използвайки светломера и съм толерантен към разлика в стойностите до 2/3 стопа. Например ако горната част на фона е измерена на 6.3, а долната е 7.1, това за мен не е проблем.

След това се насочвам към измерването на светлината върху модела. Първо проверявам каква светлина от фона се отразява в гърба на модела. За да нямам чувствително намаляване на контраста от отразена светлина, разликата е нужно да е поне 2 стопа. В случай, че фонът е измерен на 6.3 единици, то светлината, която измеря зад тила на модела трябва да бъде 3.2 или по-малко. Често работя в помещения, които нямат необходимата дължина и понякога стойността може да достигне и 4.0. Нещата са такива, че понякога е нужно да се прави компромис и да се работи с условията, в които сме.

След това измервам светлината върху модела. Тя е около 1 и 1/3 или 1 и 2/3 стопа по-слаба отколкото е върху фона. Ако фонът е измерен на 6.3 и 7.1, настройвам мощността на осветлението върху модела да бъде със стойност 4.0. По този начин имам фон, който е точно толкова бял, колкото да получа перфектно бяло, но без да е прекалено силен, за да ми намали контраста на резултатното изображение.

За да организирам снимките си, използвам Adobe Lightroom, където има функция, която да ми покаже дали фонът ми е перфектно бял. Когато включа тази опция, частите от фона, които са перфектно бели светят визуално в червен цвят (който може да бъде променен от настройките в друг цвят). Винаги преди да започна обработката на снимката, включвам тази опция, за да видя дали всичко около модела е перфектно бяло. Ето пример:

Виждате опцията, която е горе в десния ъгъл, посочена със стрелка. Участъците, които не светят в червено лесно могат да бъдат оцветени в бял цвят.

Когато помещението е с по-голяма дължина, може да бъде използвано дълго фокусно разстояние (примерно 100 или 135мм), което да приближи оптично фона и да нямате участъци от фона, които не са перфектно бели. В този случай съм снимал на 45мм фокусно разстояние, защото помещението не е позволявало ползването на по-дълъг обектив и затова съм направил компромиса да имам участъци, които не са перфектно бели, но моделът е в площ, която е перфектно бяла, което за мен е най-важно. Ето как изглежда снимката без тази опция да е включена:

Като изключим щипките, които придържат фона, които виждаме в кадър, трудно можем да кажем дали фонът е перфектно бял с просто око. Затова тази функция е много удобна за мен.

В други случаи снимката е с перфектно бял фон още от фотоапарата (ето една такава необработена снимка):

Който е любопитен относно настройките на фотоапарата, те са ръчен режим, бленда 4.0, скорост 1/250сек, ISO 160. Имайте предвид, че осветлението трябва да бъде настроено според тези стойности, за да получите правилно експонирана снимка. Както казах по-горе, осветлението беше измерено на стойност 4.0 върху модела и стойности 6.3 и 7.1 върху фона.

След като всичко е настроено, мога да се съсредоточа върху позирането на моделите. Все пак хората ме наеха не поради факта, че ще имат перфектен бял фон, а защото са харесали визията на моделите от другите снимки, които са видели. Клиентът не се интересува от техническата част на изпълнението, а от финалния резултат.

Ето част от снимките, които клиентите закупиха и се надявам да изпълнят предназначението си:

Надявам се да се харесат и на вас.

Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете. Ако искате да вникнете нещата в дълбочина, може да разгледате обявения курс по портретна фотография, където ще разкажа детайлно повече неща относно осветление и позиране при работа с хора.