Абонамент:

Тихомир Лазаров - Блог

Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео

Тихомир Лазаров - Блог | Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео
4 декември, 2012 13:40
Тихомир Лазаров

samples

Когато навремето си купих DSLR го взех с идеята, че снимките ми ще стават по-добри и най-вече "ще имам замъглен фон отзад". Това е тайната мисъл на почти всеки, който си купува или възнамерява да си купи DSLR.

Какво е DSLR? Накрато е цифров фотоапарат, на който може да му сменяте обективите и обикновено прилича на един от тези:

imgres

Ето какъв е обичайният цикъл: Имаш любителски компактен фотоапарат (т.нар. "сапунерка") или телефон и снимаш, обаче гледаш че професионалистите публикуват снимки, които изобщо не приличат на твоите. Тук-там е имало проблясъци и "супер кадри" в твоите снимки, но в повечето случаи е изглеждало "аматьорско". Затова и решението "да се купи скъп фотоапарат" е продиктувано от идеята да снимаш шедьоври, за които професионалните фотографи "вземат много пари". С две думи, тайната мисъл е: "Ще прецакам професионалния фотограф, като си взема същия фотоапарат като неговия, и ще правя същите снимки".

Решаваш, че ключът е във фотоапарата. Имаш ограничен бюджет и започваш да търсиш нещо до тези пари. Накрая обикновено купуваш нещо, което е малко по-скъпо от бюджета, но с идеята, че ще върши работа и занапред. Пристига кутията. Отваряш с трепет и слагаш обектива с мисълта, че си в лаборатория и не даваш и прашинка да падне във вътрешността на тялото. Има различни режими. Зеленото квадратче изглежда най-примамливо.

…Снимаш!

Поглеждаш с очакване да видиш корицата за списание на гърба на фотоапарата си…

Усмивката ти помръква. Виждаш същото, което си снимал досега с любителски фотоапарат или телефон. Пак снимаш. Същото. Започваш да търсиш дали има режим "списание". Започваш да превключваш различните режими и настройки. Разбира се, сега няма време за четене на упътването, ще пробваш с импровизации. Снимките стават все по-зле. Едни - тъмни, други - светли. Ако уцелиш правилно осветена снимка е "поне нещо". Кутията стои така отворена, упътването е още в торбичката. Вадиш само USB кабела и свързваш фотоапарата към компютъра, за да свалиш снимките. Може пък на монитор да изглеждат като "от списание"…

След малко борба със софтуера откриваш, че снимките изглеждат по същия начин.

Не може да бъде! Толкова пари, уж "по-професионална техника" и снимките са… не кой знае колко по-добри от останалите, които досега си правил.  Търсиш из интернет "защо снимките ми с DSLR не са толкова добри". Откриваш различни статии и коментари във форуми (а може би попадаш и на тази статия). Натъкваш се на информация, която изобилва с ключовата дума "обработка". Аха! Значи може би това е ключът. Започваш да експериментираш с обработката на изображения. Самозаблуждаваш се, че снимката изглежда в ПЪТИ по-добре след обработката, но вътрешно знаеш, че това е разочарование, защото… очакването е било друго - да имаш шедьовър още на гърба на фотоапарата.

Започваш да снимаш посредствени снимки, които знаеш добре, че могат да се направят и с любителския фотоапарат и се съсредоточаваш върху обработката, за да може да замаскираш провала си от купуването на DSLR.

Снимаш. Ето я поредната посредствена снимка, направена със скъпа техника. Какво правиш? Правиш я черно-бяла или й слагаш някакви готови филтри, с които си играеш 30мин, докато заприлича "на нещо"? Реално разликата между теб сега и човека, който снимаше с компактен фотоапарат е… че сега снимаш с по-скъпа техника и обработваш снимките си повече. За теб софтуерът е "спасителят на лошите снимки". За това ли бяха дадени толкова много пари? Да се наричаш "фотограф", защото имаш скъпа техника, а реално не правиш по-добри снимки от тези с любителската си техника?

Повечето може да не си го признаят гласно, но това е тяхната реалната ситуация. Купуват скъпа техника с едни очаквания и накрая завършват с обработки, много от които изглеждат гротескно или не е ясно накрая какво е снимано.

Целта на тази публикация е да разбуля някои от митовете, които са насадени в умовете на хората и да споделя какво реално е нужно, за да се правят определен тип фотографии.

Виждате 2 снимки в началото на публикацията. И двете са правени с един и същ фотоапарат. Защо едната изглежда като от телефон, а другата - "като от професионален фотоапарат"? Обработка? Не. Нямат обработка.

Разликата е в това как се работи със светлината, която може да е налична или допълнително добавена. Ако светлината е подходяща, тогава няма голямо значение с какъв фотоапарат ще снимате, защото снимката ще е добра. Всичко е много праволинейно. Трябва да снимате това, което искате в подходящите светлинни условия и с подходящите настройки. Няма някакви "вълшебни" фотоапарати или "вълшебни" настройки, които да ви направят снимката шедьовър. Всички те се нуждаят от светлина. А на вас ви е нужна "правилната светлина". Разбирането на светлината и разбирането на това как работи фотоапарата и по какъв начин да запазите светлината и обектите, осветени от нея, под формата на снимка, е ключовият момент.

Добре, тогава защо има по-скъпи фотоапарати? Скъпите цифрови фотоапарати дават възможност да се снима при по-трудни условия, по-издръжливи са на упореба и предлагат голямо разнообразие от информация и детайл във файловете, които се получават.

Друга основна разлика е в обективите. При компактните фотоапарати в общия случай имаме само 1 обектив. Различните обективи изпълняват различна роля. С някои обективи може да искаме да замъглим фона, а на фокус да ни е обекта на снимане. С други може да искаме да хванем по-широк зрителен ъгъл и интересна перспектива. Няма обектив за всяка работа. Има специализирани обективи за различни дейности.

Обективите са скъпи, но ако търсите просто да замъглите фона, това може да го направите и с любителски фотоапарат по следния начин: zoom-нете (оптично приближаване) до край, приближете се максимално до обекта на снимане, включете на режим "макро" (обозначен с цветенце) или "портрет", гледайте фонът да е по-далече от обекта, щракнете. Ще се учудите на резултата. На същия принцип работят нещата и с фотоапаратите със сменяема оптика с разликата, че не се включва на режим "макро", а се отваря блендата максимално за по-голямо замъгляване. Има обективи, които замъгляват повече, а други - по-малко.

Въпреки техниката, която може да купите, най-основното си остава работата със светлината. Ако няма подходящи светлинни условия, скъпият фотоапарат няма да ви помогне. Донякъде оптиката (обективите) ще "замажат положението", но няма да получите шедьоврите, които си мислите. Подходящите светлинни условия или се намират или се създават. Това е ключът към добрата фотография, а не скъпите фотоапарати или обработката. Обработката е предназначена (по мое мнение) за подобряване на една добре направена снимка, а не за спасяване на купища зле направени снимки.

Ако купите скъп фотоапарат, но имате любителски знания, ще получите любителски снимки. В този случай по-добре не харчете пари за скъпа техника, а ги спестете за нещо по-ценно за вас и вашето семейство и снимайте с любителската техника.

Ако вече имате DSLR и искате да излезете от този порочен кръг на снимане на посредствени снимки и после "оправянето" им в съответния софтуер, прочетете малко повече за работата с фотоапарат в ръчен режим, потърсете информация за работа със светлина (естествена или изкуствена) или се запишете на курс.

Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете.

Категории: