Обработката на снимките е времето, което ми е честно казано най-досадно. Заради това правя всичко възможно, за да намаля това време до минимум. Снимката по-горе е с минимум обработка. Най-вече ретуш на временни несъвършенства по лицето като пъпчици или петна от пот. Беше горещ летен ден и се проля много вода (най-вече от моя страна).
Когато мисля за заснемането на даден кадър, винаги се колебая между 2 начина на осветление, които имам в "торбата си". Единият е т.нар. "motivational light", а другият не е "motivational light" :). Не знам аналога на български на "motivational light", тъй като това е термин, който се ползва главно в кинематографията, а аз нямам много досег с хора от този бранш. Обяснението на термина е, че това е светлината, която мотивира определен начин на ползване на изкуствено осветление така, че да изглежда като естествено осветена сцена. За този термин чух за пръв път от блога на David Hobby (Strobist.com). Там е пълно с материали, които да помогнат на начинаещия фотограф, който започва да се занимава с осветление, както и публикации за вдъхновение на напредналите. Терминът го срещнах в публикация, която разглеждаше фотосесията на кралицата на Англия, снимана от Annie Leibovitz. В момента видеото на блога на David Hobby не е налично, затова може да го видите тук:
От работата на Annie Leibovitz съм научил изключително много за осветление и позиране. Някои от похватите й ги използвам често в снимките си. В една от снимките, които прави, тя поставя кралицата до прозореца и поставя софтбокс, който свети от същата посока както прозореца.
В началото на работата ми с допълнително осветление гледах да запълвам сенките с осветление без да ме интересува много откъде идва светлината от източниците в кадъра (слънце, стайно осветление и т.н.). Това нямаше общо с "motivational light". С времето разбрах, че има и друг подход, а именно "да не изглежда светнато". Не разбирах този израз, докато не попаднах на тази публикация.
Та, да се върнем на снимката на кралицата. Тъй като светлината, която идва в стаята от прозореца е естествена за окото, но често пъти недостатъчна, за да бъде направена желаната снимка, е поставен софтбокс, който да симулира и усили светлината. Това дава и повече контрол върху осветлението на самия портрет.
Аз не съм привърженик само на единия или само другия начин на подход към осветлението. Преценявам в случая кое би ми харесало повече като резултат. При снимки, които имат вид "като от филм", предпочитам да използвам "motivational light".
Със снимката, която публикувах в началото, искам да покажа нагледно как прилагам този подход.
В стаята, която снимахме, имаше голям прозорец и стайно осветление. Прозорецът беше вдясно от обектива, а стайното осветление - вляво. Стайното осветление не беше достатъчно силно, а и светлината от големия прозорец беше твърде "мека", а аз исках да имам повече сенки. Причината да нямам толкова сенки е, защото светлинният източник (прозорецът) беше твърде голям в сравнение с модела, който беше твърде близо до него. За целта ми трябваше по-малък светлинен източник. Софтбоксът ми е значително по-малък от прозореца, който беше в стаята, и напълно достатъчен за целта ми. Но, за да не е нужно да балансирам светлината, която идваше от прозореца, с тази на светкавиците, снимах на скорост на затвора от 1/250, което премахна каквато и да било външна светлина от кадъра. Стойността на блендата беше нещо между 3.2 и 5.6. За фотоапарата единственото видимо беше само една светлинка - източникът на стайното осветление, но само колкото да се види, че лампата е запалена, но без тя да осветява модела. Тази светлинка загатва, че има стайно осветление. Останалата част от кадъра беше напълно черна без допълнително осветление.
Тъй като бях решил да работя на принципа "motivational light", започнах от светлината, която естествено беше в стаята - външна светлина и вътрешно осветление. Тя е светлината, която ме мотивира да сложа изкуственото осветление по определен начин. За да получа нещо, което е максимално близо до естественото състояние на стаята, трябваше да използвам 2 светлинни източника, спазвайки същата цветна температура. Ето и диаграмата на осветлението:
Светлината от прозореца беше симулирана от голям софтбокс. Светлината от стайното осветление беше симулирана от светкавица с обикновен рефлектор, с поставен пълен оранжев филтър (Full CTO). Измерената светлина от стайното осветление беше с около 1/3 - 2/3 стопа по-ниска от ключовата светлина, идваща от "прозореца" (софтбокса). Гледайки снимката сега, можеше да бъде и по-слаба, за да е по-реалистично.
За моя радост моделът и интериорът изглеждаха чудесно и останалото беше сравнително лесно - да заснема кадъра. Ето отново финалния кадър:
Нядявам се информацията е била полезна. Ако има допълнителни въпроси, свързани с темата, ще се радвам да ги дискутираме.