Абонамент:

Тихомир Лазаров - Блог

Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео

Тихомир Лазаров - Блог | Блог на Тихомир Лазаров за комерсиална портретна фотография и видео
20 май, 2018 09:44

Млад мъж възнамерява да напише писмо до жената, която обича. Превъзмогвайки неблагоприятни обстоятелствата, успява да напише романтично писмо. Това беше идеята, която реших да превърна в късометражен филм.

Подготовка

Идеята беше налице. Нямах сценарий, защото не сметнах за необходимо да пиша, но имаше доста неща, които трябваше да планирам преди това.

Кастинг

Проектът беше твърде малък, за да ангажирам други хора, а и не беше нищо сложно, та реших да направя кастинг в рамките на дома си и в този кастинг се яви само един кандидат — аз. Спечелих точно като при конкурс за обществена поръчка: всичко беше ясно от самото начало.


Пишеща машина

Сюжетът във филма се случва в една стая, а навън вали дъжд. За да бъде приятно и романтично реших да не бъде написано на лаптоп, а на пишеща машина. Използвах машината, която купих за 5лв по интернет за проекта Машинописката. Във филма машината се разваля, което моята изигра перфектно, защото самата тя е развалена и чукчетата й изискват смазване и раздвижване. Няколко от тях раздвижих, за да може да изглежда, че работи. Исках филмчето да се казва "Писмото" (на български), а не "The Letter", както и всичките текстове вътре да са на български. Проблемът беше, че тогава забелязах, че пишещата машина е на латиница. Това беше основната причина филмчето да е на английски.


Щори

За да е "като по филмите", трябваше да има щори на прозорците. Вкъщи имам само бели щори и се чудих дали да използвам някоя от тях, но като размислих, че щеше да са вечерни снимки, бялото щеше твърде много да дърпа погледа и щеше да стои като кръпка на класическия интериор. Първо разпитах в магазините за щори дали имат останали бройки, които са сгрешени като размери и са останали. Някои от тях имаха, но все бели и по тази причина поръчах една щора в кафяв цвят.


Калиграфия

Трябваше да имам туш, перо и перодръжка. Преди години от време на време рисувах с туш и перо, но никога не бях се занимавал с калиграфия. Отидох до магазин за художнически материали и купих перо, перодръжка, мастило и листи за рисуване с мастило. За съжаление открих, че перото не работеше така, както бях видял по разни видеа. От това, което ми предложиха имаше два вида пера: едните завършващи с тънък връх, а другите с една втора част върху върха, която имаше за цел да задържа по-дълго мастилото.


Аз бях взел само от вторите и буквите се получаваха твърде дебели, ако и да бях взел най-тънкото перо. Перодръжката беше някаква евтина (тази горе вляво), защото си казах, че няма да ми трябва повече отколкото за снимките, но тя не издържа и няколко часа и се спука от многократно слагане и махане на пера, с които експериментирах. Мастилото също ми се видя много рядко, защото по видеата беше доста гъсто. Може да си е било нормално, но аз това бях видял. Върнах се в магазина и обясних какво точно ми трябва и да ми обяснят дали аз нещо не правя както трябва или материалите, които съм взел не бяха подходящи (очевидно перодръжката не беше качествена, но за 2-3лв не може да се очаква друго). Хората там бяха много отзивчиви. Дадоха ми да пробвам и друг вид мастила на място и в крайна сметка дадох още около 50лв за по-качествена перодръжка (дървена), по-плътно мастило и по-ралични пера. Във филма се използват тези последните.


Перото, което последно купих, в края е по-меко и се огъва като се пише. Аз исках да е меко в поне около 1/3 от размера си, за да получа "по-калиграфски" текст, но за съжаление нямаха в наличност други пера. Това, което имах, се огъваше само на върха около 1мм, което може да се забележи и във филмчето.


По принцип не пиша красиво, но ако се старая е сравнително четимо. Нямам никакъв опит в калиграфията, освен, че прекарах около 1-2 часа в упражнения и гледане на видеа как се държи перото, как се изписват определени букви и какви са принципите, по които се пише. Това, което виждате във филма е най-доброто, което успях да направя за това време. Аз самият виждам, че не е добре, защото редовете станаха криви, не всички букви са с равни размери, но с помощта на малко трикове в заснемането по отношение на ъгъла на снимане, тези дефекти бяха по-малко забележими. Тези, които имат повече умения в областта ще видят множество грешки.

Други аксесоари

Върху масата, на която се развиваше действието, трябваше да има предмети, които да показват работен процес. Ако сте се опитвали да създадете дадена обстановка, ще знаете, че дребните детайли, които може би никой няма да забележи, правят това обстановката да изглежда "истинска". В текущия случай важните неща на масата бяха пишещата машина, старите писма, тушът, перото и лист за писане. Ако бяха само те, щеше да е твърде празно. По тази причина помислих за други предмети, повечето от които купих специално за филмчето.


Кутията я купих от същия магазин за художнически материали. Беше с цвят на естествено дърво (както виждате вътре). Имах един стар байц за дърво, който използвах, за да я оцветя и отгоре я намазах леко с кокосово масло за лек матов блясък. Същото може да стане и с ленено масло, зехтин, пчелен восък, шарлан и други.

Книгите, които виждате, ги купих от площад Славейков, където се продаваха стари такива на символични цени. Избирах книгите по два критерия: да е нещо интересно или полезно и да изглежда като на книга от времето на пишещите машини.

Ходих до магазин за стоки за дома и там си избрах лампата, която се вижда отчасти на масата. Имах подобна лампа, черна, която използвах за проекта "Машинописката", но исках нещо по-старовременно.

Вкъщи нямам уиски (нали уж е на английски, но ако беше на български щеше да е ракия), но прецених, че на прозореца повече ще отива да се пие от ниска чаша, отколкото вино в съответна висока чаша. Уискито го имитирах с малко какао във вода. Имаше още място на масата и нарязах ябълки, част от които изядох по време на снимките, защото ми отнеха повече време, отколкото предполагах.

Следващият път, когато гледате хубаво направен филм, обърнете внимание на стаите или помещенията, където се развива действието: картини на стената, календари, писалки, небрежно оставени предмети, листи, полу-отворени шкафове, наметнато палто и т.н. Често те са специално подредени за снимките и всякакви дреболии са измислени и сложени там от някой, който остава незабелязан, но е също толкова важен и работата му, колкото и по-очевидните елементи в кадъра.

Заснемането

Вкъщи не изглежда така, както е на филмчето. Точно такова място нямах налично, но и нито имах намерение да ходя да търся. Реших, че ще снимам на едноцветен фон, син или зелен, и ще сменя фона с това, което да пасне на атмосферата. До този момент не бях се занимавал със смяна на фон при видео, ако и в други видеа да съм добавял на заден план елементи, които да останат незабелязани.

Син или зелен фон?

Снимането на едноцветен фон с цел монтаж изисква фонът да е равномерно осветен, да няма гънки и да е сравнително далеч от заснетите обекти, за да не ги оцветява. Нищо от това не беше изпълнено не защото не го знаех, а защото нямаше достатъчно място и фонът не беше подходящ. Преди време бях купил сгъваем фон, който имаше две лица: синьо и зелено. Оказа се, че не е това, което е подходящо, но в последния момент реших да ползвам това, което имам. Проблемът на този фон е, че е много намачкан дори и да е разгънат на пружинестата арматура, върху която е поставен. Другият проблем е, че като разпънах всичките нужни стативи, мястото стана толкова малко, че едвам минавах от едно място на стаята до друго. По тази причина и нямах много възможност да осветя фона отдалеч и с няколко светлини. Трябваше да го осветявам отблизо и то под ъгъл, което правеше гънките още по-видими. Имаше места, които бяха твърде светли, а други — твърде тъмни. Това щеше да направи отделянето от фона много по-трудно, но реших, че е добра възможност да опитам да се справя някак със ситуацията. Другото, което не съобразих е, че книгите, които използвах имаха сини корици. Това допълнително затрудни работата по монтажа. Ето защо, ако се снима на едноцветен фон с цел монтаж, винаги трябва да има много повече пространство, отколкото е нужно за самия декор.


За началния кадър, където камерата показва каква е обстановката, бях сложил ярки маркери върху фона, за да може след това при монтаж да бъде синхронизирано движението на това, с което щях да заменя синия фон. При другите кадри маркери нямаше, защото нямаше и движение на камерата.


Осветление

Също толкова важно, колкото е осветлението върху фона, беше светлината върху масата и актьора. Почти през цялото време използвах два светлинни източника. В началните кадри преди спирането на тока използвах едно осветление над настолната лампа, което леко да я подчертае. Другият светлинен източник запълваше със синкава светлина (ужким светлината от прозореца), която остана сравнително незабележима. Имаше и естествено запълваща светлина от отражението от предметите и стените в стаята.


За кадрите със свещта, използвах самата нея за основно осветление. Като леко запълваща светлина използвах настолната лампа, която виждате на масата, но обърната нагоре и отразяваща се в бяла отражателна повърхност. Всичко това беше само, за да даде малко детайл в сенките.


Снимане от различен ъгъл

Част от динамиката в един филм се получава от смяната на ъгъла, от който зрителят вижда действието. Това може да стане с няколко камери, снимащи едновременно, или с една камера, която снима няколко пъти едно и също действие. В моя случай избрах втория вариант. Всяко действие, което виждате от различни ъгли, беше повторено. Това е лесно при слагането на лист хартия в пишещата машина, но не е толкова лесно при писането на писмото. При него трябваше на моменти да използвам друг лист хартия, за заснемането на новата гледна точка и да се старая да изглежда текстът идентично с този от предишното заснемане. 


Тъй като в кадър се виждаше само част от листа, използвах някои листи още веднъж, пишейки от другата им страна. В някои кадри дори си позволих да напиша само последните редове на писмото, за да не го пиша цялото отново, защото нямаше да се виждат предишните редове.


Следващото е може би най-пълната версия на писмото, което не беше показано никъде в този вид, но може да се отчасти види в накои от кадрите, където има повече текст. Предварително се извинявам на тези, които разбират от краснопис.



Може да предположите колко е неприятно ако се обърка нещо при писането, капне мастило или буквите не станат така, както трябва. За мен беше голямо напрежение в тази част от снимките.

Монтаж

Това беше сравнително трудната част. Първо трябваше да отделя фона от предните обекти, което ставаше поетапно, защото фонът не беше еднакво осветен. На места се наложи да изрежа фона кадър по кадър. Най-трудно беше в началните моменти, където снимките са зад гърба на мъжа, защото там щорате беше в далечината и беше трудно да бъде отделена прецизно от фона. Наложи се да ги изрежа от образа на мъжа и да ги добавя после софтуерно като картинка, но пък в кадъра извън сградата щората е истинска.

Интериорът и екстериорът бяха направени изцяло като 3D обекти, които после бяха вложени във видеото на мястото на синия фон.


В момента използвам безплатния софтуер Blender. С него моделирах обектите, сложих текстури и имитирах подобно осветление, както беше осветлението по време на самите снимки. За кадъра извън сградата се наложи да направя опростен модел на масата, кутията, лампата и останалите аксесоари на нея, защото щяха да се виждат в далечината, а не ми се занимаваше да размествам всичко, за да си създам гледна точка да ги снимам отдалеч. И защото бяха в далечината, не ги направих много детайлни. Може да ги видите тук в дъното:


Направих клип, в който показвам някои от отделните части, от които бяха съчетани кадрите с визуалните ефекти, където трябваше фонът да бъде заместен с интериора. Останалата част от филмчето беше снимана така, както виждате в самия резултат.

Звук

Тъй като във филма няма никакъв диалог, трябваше да се разкаже историята до голяма степен със звуци от околната среда, които да разпалват въображението на гледащия и да могат да допълнят картината на ситуацията. Всички звуци, които чувате във филма са записани отделно след това и са напаснати заедно с действието на екрана: всеки удар по пишещата машина, вземането на хартията, стъпките по пода, духването на свещта и т.н.

Музиката, ако и да беше съобразена с действието във филма, е сравнително пестелива и без да привлича внимание върху себе си. В частта със свещта прецених, че би изглеждало по-добре ако музиката е монотонна и почти без динамика, която да изразява усещането, че времето е спряло. Ако внимателно се заслушате ще забележите, че тиктакането на часовника спира да се чува малко след като започне да се пише писмото с перото, който подход отново цели да покаже, че все едно времето е спряло или по-скоро, че в момента няма значение. На следващата картинка може да видите как изглеждаше дизайна на аудиото по време на софтуерния монтаж:

Вляво са всичките различни видове звуци, които бяха използвани в това кратко почти три-минутно филмче. Представете си какво е при по-дълъг филм.

Заключение

В заключение мога да кажа това, което съм казвал и на други места: ако филмчето не ви е харесало, то няма да ви хареса и да разберете колко много труд е имало зад него. Затова идеята, която имате за картина, снимка или видео е най-важното нещо. Ако тя не е добра, изпълнението няма да я направи такава.